Анализ на заетите лица, средствата за РЗ и разходите за труд въз основа на отчета за заетите лица и разходите за труд, елемент от ГФО.

Анализът е функция на управлението. Негова цел е вземането на обосновани управленски решения относно финансово-стопанската дейност на предприятието. Анализът може да се разгледа и като управленска подсистема, чиито основни елементи могат да бъдат методика за анализ, информационна база за анализа, специалистите, които го осъществяват, средствата за автоматизация на аналитичната работа. В различните предприятия системата за финансов анализ има различна конфигурация, в зависимост от тяхната специфика и произтичащите от нея форми на организация на работа по анализа. В системата на комплексния финансово-стопански анализ всеки от елементите се явява относително особен по отношение на останалите. На фона на тази относителна особено от системна гледна точка в анализа трябва да се изследват задълбочено характерът и същността на отделните връзки и зависимости между обособените групи аналитични показатели.

Всяка година системата за финансово-стопански анализ на предприятието се характеризира с цел, функции и задачи. Основната и цел е създаването на оптимални условия за вземане на обосновани управленски решения, относно стопанско-финансовата дейност на предприятието. Функциите на системата за финансово-стопански анализ са информационно аргументирани; приложно-познавателна и социално-психологическа. Функциите на системата предопределят общия характер на комплекса от задачи. Преработвайки чрез своите средства и методи разнородна информация, ФСА, я трансформира в специфична аналитична информация, която представлява база за вземане на разнородни управленски решения. Така се дефинира и реализира първата от главните функции на системата за ФСА - информационна аргументираща, която от своя страна създава предпоставки за реализация на втората специфична функция - приложно-познавателна. Тя е вътрешно присъща на аналитичната система, защото без тази функция системата губи своето значение. Третата функция на системата за ФСА - социално-психологическа е производна на горните две. Посредством тази функция на анализа съдружниците и персоналът правят своето аргументирано отношение, насочено към ефективно използване на ресурсите, търсене на резерви, правилно пазарно поведение, с цел повишаване на печалбата.

Осъществяването на всяка функция се материализира посредством решаването на определени задачи. Например с информационно-аргументираща функция са свързани задачи като обосноваване на бизнес стратегиите в условията на конкуренция, проверка за оптималност на стратегията и контрол върху изпълняването на решенията. Приложно-познавателната функция предполага решаването на задачи като оценка на изпълнението на бизнес плана, разкриване на тенденциите в икономическото развитие на предприятието, оценка на степенна и посока на въздействие на групите на обективни и субективни фактори, определяне икономическата ефективност от използването на материалите, трудовите и финансовите ресурси и комплекса оценка, разкриване, измерване и очертаване на вариантите за използване на съществуващите резерви за повишаване на ефективността. Третата социално-психологическата функция е свързана с решаване на задачи като оценка на резултатите от капиталовите инвестиции или от пазарната конкуренция, изучаване на икономическото поведение на сродни предприятия - конкуренти, формиране на отговорности към бизнеса на предприятието от страна на персонала. Разбира се кръгът от задачи за реализация на функцията на ФСА може да бъде разширен и детайлизиран още повече.

С развитието на науката за ФСА се разширява и обхвата на неговия предмет. С цел по-задълбоченото изучаване на финансово-стопанската дейност на предприятието във ФСА се използват много математически и статистически методи, съществува връзка и с финансите и с кредита, както и с макроикономическата теория и икономика и разбира се със счетоводството. Счетоводството представлява главен източник на информация за нуждите на ФСА. Използване на данни от счетоводството дава на аналитичните изводи голяма степен на достоверност и документална обособеност. Посредством ФСА практически се реализира контролната функция на счетоводството. Тази взаимна зависимост произтича от връзката между функциите анализ и отчитане в рамките на системата за стопанско управление на предприятието. Усъвършенстването на средствата и методите за създаване на счетоводна информация за имущественото състояние на предприятието трябва да бъде пряко свързано с изискванията, предявяващи се в процеса на усъвършенстване на методите на ФСА.

Информационната база на са се осигурява освен от счетоводството и от оперативната отчетност и статистическата отчетност на предприятието. Счетоводството осигурява непрекъсната и документално обоснована информация за състоянието на активите и пасивите, като се основава главно на метода на двойното записване и балансово обобщаване. Счетоводно-информационната база на ФСА намира материален израз във финансовите отчети. Информация от финансовите отчети на предприятието трябва да се съдържа най-съществените данни за финансово-стопанската дейност, както и свързаните с тях изменения на активите и пасивите.

От 1 януари 2002г. влизат в сила НСС прие и с постановка на МС от 13 февруари 2002г. целта е да се постигне завършеност на националното счетоводно законодателство, съответствие с МСС, пълно обхващане на счетоводните обекти. С прилагане на НСС се осъществява организационно и методологическо единство при осъществяване на счетоводното отчитане на дейността на предприятието, с цел вярно честно представяне на имуществото и финансовото му състояние.

НСС1 определя базата за представяне на финансови отчети с общо предназначение и осигурява възможност за сравнимост на финансовите отчети на предприятието с тези за предходни периоди и с финансовите отчети на други предприятия. ГФО на предприятието се използват в съответствие с няколко принципа, който осигурява надеждна информация за нуждите на външните потребители - акционери, заемодатели, доставчици, клиенти, персонал, държавни органи и други.

ГФО съдържа:

Част от приложенията към ГФО е отчета за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд. Този отчет дава информация за броя на наетите лица в предприятието, в т.ч. цени, и средства за РЗ (в левове - в цели числа). Персонала е разделен в зависимост от основанието за наемане наети лица по трудово или служебно правоотношение и наети лица по граждански договор, работещи собственици и работещи пенсионери. По-подробна информация се получава и за категориите, в които за заети служителите, съгласно НКП. От отчета можем да получим информация и за текучество на персонала в предприятието, както и за причините за него. Има отделна графа и за отработено време през годината по дни и часове. Разгледана е подробно и работната заплата (раздел III на отчета) и разходите за социални осигуровки и надбавки.

От тази справка елемент от ГФО на предприятието, може да се получи доста ясна представа за структурата на персонала в предприятието, броя на заетите лица, неговото изменение пред отчетния период, причините за това, отработените дни и часове, работната заплата, социалните осигуровки и други възнаграждения и хонорари, изплатени от предприятието през годината. Разходите за РЗ и труд са важна съставна част от разходите на едно предприятие и от тази гледна точка изискват внимателно разглеждане и анализ, т.ката тези разходи са основно перо в ОПР и влияят директно върху финансовия резултат. А в условията на пазарна икономика интересите на стопанското предприятия са насочени директно към печалба и рентабилност. В центъра на съвременната методическа схема на ФСА се намира печалбата на предприятието. Тя е основен елемент на критерия, паралелно с който се анализира пазарната конюнктура. От гледна точка на печалбата на предприятието. Анализът на печалбата е свързан с непрекъснато изследване на влиянието на преките фактори, дефиниращи печалбата - разходите и приходите на предприятието. Разходите и приходите на предприятието трябва да се анализират във връзка с динамиката на производството и продажбите. Връзката на персонала на предприятието с производството и продажбите е очевиден и няма нужда от доказване. Персоналът е основен фактор в стопанската дейност на предприятието. Той участва в нея със своята работна сила. Работната сила е цялата съвкупност от качествата на човека, която той влага в производствения процес. Анализът на персонала трябва да се извършва в следните основни насоки:

Източниците на данни за анализ са отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд като част от ГФО и …….

Въпреки своето значение счетоводните отчети, които задължително се представят в края на годината, не може да задоволят напълно информационните потребности на ФСА на предприятието. В предприятието трябва да се разработват вътрешни източници за допълнителна систематизирана счетоводна информация. Въпреки своите очевидни преимущества счетоводната информация не може да задоволи напълно информационните потребности на ФСА. Необходима е още и оперативна информация за изменението на стопанската информация в предприятието в рамките на по-кратки интервали от време - петдневки, десетдневки, а по някои показатели дори ежедневно. Така например информацията за ефективността от използването на оборудването, използването на работното време от персонала; както и конкретна информация за организацията на производството и търговската дейност не може да бъде осигурена по счетоводен път.

Величината и структурата на персонала обуславят производствените и финансовите резултати. От тази гледна точка важен е анализът на осигуреността на предприятието с персонал. Този анализ започва с оценка на величината и структурата на персонала с помощта на някои показатели те са:

Аu(n)=SSB₁-SSB₀

Оu(n)=SSB₁-SSB₀ x %P_rd

К_ОС=SSB_OC/SSB

К_СИ=SSB_СИ/SSB.

Където SSB_­0 и SSB_­1 са съответно базисен (планов) и фактически средноописъчен брой на персонала (работниците), SSB_­ОС и SSB_­СИ­ - среноописъчен брой на персонала (работниците) в основната и спомагателната дейност. Тук се използва метода на сравненията, които е основен метод на ФСА на предприятието. Чрез метода на сравненията е възможно да се оценят измененията на параметрите на стопанската система и да се очертае тенденцията и перспективата за нейното развитие. Методът на сравнение дава възможност за два основни вида сравнения - едностопански и междустопански, като при едностопанските сравнения се анализират параметрите за едно и също стопански предприятие, а при междустопанските сравнения се анализират еднородни числови данни, които се отнасят за различни стопански предприятия. Тук ще използваме едносетопанско сравнение анализираме данните за едно предприятие. За целта освен данните от “Отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд” са ни необходими и данни за базисния период, както и за разпределението на работниците на основни и спомагателни. Тази информация се получава от други справки на предприятието. Необходимите ни данни могат да се синтезират в следната таблица.

От направените изчисления е видно, че предприятието има абсолютна икономия на персонал от 80 човека, а също временно се забелязва абсолютен приоритет от 10000 хил.лв. Наблюдава се тенденция за намаляване на относителния дял на персонала в основната дейност (-5). В същото време расте относителния дял на работниците в извъносновната дейност. Динамиката на коефициентите на основните работници (+2) и на спомагателните работници (-2) е благоприятна, тъй-като промяната на съотношението между основните и спомагателните работници е непосредствено свързана с динамиката на производителността на труда. От основно значение е квалификацията на персонала тъй като съответствието между квалификацията на персонала и характера на дейността е предпоставка за ефективност. От тази гледна точка анализът на осигуреността с персонал е насочен и към оценка на квалификационната структура. Персоналът в предприятието може да бъде категоризиран според равнището на квалификация в квалификационни степени, като на всяка квалификационна степен съответства тарифен коефициент. Динамиката на равнището на квалификацията може да се анализира посредством среднопретеглени величини:

SPSK=(RxK_i)/(R) и

SPTK=(RxT_i)/(R),

Където:

R е броя работници от съответната квалификационна степен (категория);

К_I - пореден номер на съответната квалификационна степен;

Т_К - тарифен коефициент за съответната квалификационна степен.

Нарастването на двата показателя показва повишаване на средното равнище на квалификация на персонала и обратно.

Оборотът и текучеството на персонала също се определя в отчета за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд. Те могат да се анализират посредством коефициенти на оборота на приетите и на напусналите работници и коефициент на текучеството на работната сила. Използва се основно сравнителен анализ, за което са необходими данни за предходния отчетен период

Друга важна съставна част от анализа на осигуреността с персонал е анализа на използването на работното време тъй като загубите на работно време са пропуснати приходи, печалба и рентабилност. Главните задачи на анализа на използването на работното време са следните:

За да бъде извършен правилно анализът, се използват величини отразяващи по-подробно работното време, като календарен фонд работно време, режимен фонд работно време и ефективен фонд работно време. Календарният фонд работно време представлява произведение на броя на календарните дни през периода и средносписъчния брой на работниците в предприятието. Той се измерва в човекодни. Режимният фонд работно време представлява разликата между календарният фонд работно време и борят на почивните и празничните дни през периода като почивните и празничните дни също са съобразени със средносписъчния брой на работниците. Разликата между режимния фонд работно време и размера на различните видове неявяване и престои представлява ефективния фонд работно време.

Основният обект на анализа на използването на работното време са целодневните загуби на работно време и вътрешно сменните загуби на работно време. Целодневните загуби на работно време се определят, като разликата между фактическия и плановия брой на отработените човекодни от един работник се умножи по фактическия брой на работниците, работили в предприятието. Вътрешносменните загуби на работно време са свързани с промените в средната продължителност на работния ден. Техният размер се установява, като разликата между плановата и фактическата средна продължителност на работния ден се умножи с броя на фактическите отработени човекодни от всички работници.

Интерес представлява размерът на непроизведената продукция вследствие на допуснатите загуби на работно време. Тези продукция по своя характер представлява неизползван резерв за предприятието. Непроизведената продукция, в резултат на допуснати загуби на работно време се определя като сумата на целодневните вътрешни загуби, превърнати в човекочасове, се умножи с потенциално възможната продукция, падаща се на един човекочас по плам (часова производителност на труда).

От тук следва:

-10х1200=12000 човекодни;

12000х8.0=96000 човекодни;

-0.5х220х1200=132000 човекодни;

96000+132000=228000 човекодни;

228000х1000=228000000лв.

Явно е, че допуснатите загуби на работно време в случая са довели до неизползваното на значителен резерв по отношение на продукцията, което е общ резултат от намалението на броя на работниците в основната дейност, отработените часове от 1 работник и средната продължителност на работния ден. В посочения пример ясно се вижда как загубите на работно време директно водят до пропуснати приходи, печалба и рентабилност.

Анализът на загубите на работно време може да бъде прецизиран, като се изчисляват отделните видове неявявания на работа по причини и се изясни техният характер.

Размерът на целодневните и вътрешносменните загуби на работно време оказва пряко влияние върху величината на отработените човековасове, а оттам и върху сменността на използваната работна сила. Анализът на сменността може да бъде извършен с помощта на коефициент на сменност по два начина. Съгласно първия начин се определя съотношението между общия брой на отработените човекочасове и човекочасовете, отработени през най-голямата смяна. По втория начин коефициентът се определя като отношение между средносписъчния брой на работниците и броя на работниците в най-голямата смяна

При следните данни:

Анализът показва, че в предприятието е възприет двусменен режим на работа. Наблюдава се намаляване на фактическия спрямо плановия коефициент на сменност с 0,04. Трябва да се изяснят причините за изследване на двусменния режим на работа и да се разработят съответни мерки за повишаване на коефициента на сменност.

Трета от насоките в които се разработва анализа на осигуреността с персонал на предприятието е анализа на производителността на труда и влиянието на трудовите фактори върху изменението на производителността на персонала се измерва с количеството продукция, произведена за единица работно време, или с работно време, необходимо за производството на единица продукция. При измерване равнището на производителността ма труда може да се използва натурален трудов или стойностен измерител, в зависимост от това как се изразява продукцията. В най-голяма степен се използва стойностния метод. При анализа се използва размерът на произведената продукция и продажби.

Производителността на труда може да се третира двуяко - като фактор, обуславящ преизпълнението или неизпълнението

1

1