Доклад

по

Въведение в Банковото дело

На тема

Банков риск

Съставил: Никола Илиев Стамболов Ф№ 001213

Средата в която оперират банките в последните 15 г., се характеризира с висока степен на риск, което накара повечето водещи банки в света коренно да променят концепцията но своите системи за управление на риска.

Всички дефиниции за риска основно произлизат от вероятностното разпределение на възможните стойности но възвращаемостта. Най често под риск финансистите разбират отклоненията от очакваната възвращаемост.

Управлението може да се определи като една от стратегиите, използвани при осъществяване на банкова дейност в условията на риск. В процеса на функциониране на банките избират между рисково избягване, приемане на риска или управлението на риска. Рисковото избягване означава избягване на операции, свързани с риск. Приемането но риска означава осъществяване на операции до момент, в който отрицателните резултати от настъпващия риск не доведат до покриване на загубите. Управлението на риска предполага избор на една от следните алтернативи:

Особеността на управлението на риска се явява в постигане на поставените задачи посредством разработване на научно обосновани процедури , периодично осъществявани и носещи обективен характер.

Измерители на риска

Много са измерителите на риска, които в една или друга степен се покриват с понятието риск. През последните години академичната общност предложи редица измерители на практика, част от които са представени по - долу.

Класически измерители

Стандартното отклонение или дисперсията са измерителите, които са познати от “ Обща теория на статистиката “. Ако възвращаемостта има нормално разпределение, съгласно неговите характеристики 67 % от резултатите попадат в рамките на едно стандартно отклонение спрямо средната възвращаемост. Стандартното отклонение измерва несигурността на възвращаемостта.

Downside риск измерители

Въпреки това инвеститорите не харесват стандартното отклонение, тъй като то еднакво претегля отклоненията от средната възвращаемост, а повечето инвеститори определят риска на база малките или негативните възвращаемости. Поради това на инвеститорите им е предложен друг измерител - полудисперсията ( semivariance ) или downside риск. Полудисперсията е аналогична на дисперсията, тъй като се изчислява на база отклоненията от средната възвращаемост, но използва само възвращаемостите под средната.

Ако възвращаемостите са симетрични, т.е. възвращаемостта е равно вероятна да бъде Х% под Х% над средната, то полудисперсията е точно една втора на дисперсията. Що се отнася до downside риск той е разглеждан като корен квадратен на полудисперсията, по аналогичен начин на връзката. Downside риск отговаря на критиките срещу стандартното отклонение, като се фокусира върху нежеланите стойности на възвращаемостта, но успоредно с това съществуват редица проблеми. На първо място дефиницията на downside риск не е еднозначна като стандартно отклонение и дисперсия, нито пък статистическите характеристики са добре известни, което не прави този показател идеален за универсална дефиниция на риска. Второто затруднение е свързано с известни проблеми при изчисляването му при конструиране на портфейли от ценни книжа. Третия проблем е свързан с хипотезата за симетричност на възвращаемостта, при което дефиницията на downside риск не се покрива с тази на стандартното отклонение и дисперсията. На практика възвращаемостта е асиметрична, което създава трудности с прогнозирането на downside риск. Нещо повече, прогнозната сила на downside риска се затруднява и от факта, че асиметричността варира във времето.

Shortfall вероятността е друга дефиниция на риска и възможно най - близка до до интуитивното определение за риск. Shortfall вероятността е вероятността възвращаемостта да е под дадената целева стойност. По принцип, за Shortfall вероятността са характерни същите недостатъци както за downside риск, неопределеност, слабо статистическо разбиране, трудност за прогнозиране, зависимост от субективно предпочитание на инвеститора.

“ Гръцки “ измерители

Това са измерители, наричани от практици и академици “гръцки”. Това именно са показателите делта, гама, вега, тета и ро.

Делтата измерва чувствителността на стойността на портфейла при изменение на цената на базовия актив.

Гама е вторият по важност показател след делтата. Той показва изкривеността и измерва кривината ( curvature ) на стойността на портфейла при графично изображение съвместно с базовия актив.

Вега е подходящ за оценка на инструменти с опционна основа. Математически вега се дефинира по същия начин както делта, т.е. линейна апроксимация на ценовата чувствителност на дериватния инструмент или портфейл. Единствената разлика е в това, че делта измерва чувствителността към базовия актив, а вега чувствителността към имплицитната променливост.

Тета и ро също са измерители на чувствителността, но към изминалото време и лихвените проценти.

“ Гръцките “ измерители са много използвани във финансовия инжинеринг за хеджиране на позиции от деривати. Перфектния хеджинг е този, при който всички “гръцки” измерители са равни на нула.

Дюрацията и конвекситета са измерители на риска при облигациите. Дюрацията измерва чувствителността на стойността на облигацията към изменението в лихвените проценти.

Тъй като дюрацията също се изменя при промяна на лихвените проценти, поради това конвекситета измерва степента на изкривеност и посочва и вида.

Видове банков риск

Съществуват различни класификации, подреждащи рисковете в различни групи. Fong - Vasiek( 1997 ) разграничават следните видове риск:

Според Уилис банката е подложена на множество рискове, като по специално:

Нещо повече, Уилс разглежда глобалния риск в банката по следните елементи:

Santomero счита, че банките са изложениглавно на четири основни вида риск - систематичен или пазарен, кредитен риск, риск от отсрещната страна ( countery risk ) , ликвиден риск, оперативен риск и легален риск.

Лихвен риск

Известно е, че лихвеният риск се свежда до вероятността евентуални бъдещи изменения на лихвените проценти да се отразят неблагоприятно върху финансовите резултати на банката. Поради специфичния характер на своята дейност финансовите институции са особено чувствителни и постоянно изложени на лихвени рискове. На тази основа управлението на лихвения риск е една от най-важните задачи на банковите мениджъри. Неговото управление се свежда до съвкупността от определени действия или операции от страна на банката, целта на които е да наутрализира или да намали вероятните загуби от неочаквани или неблагоприятни колебания на лихвеното равнище.

В практиката на съвременните банки се използват най-общо два основни метода за управление на лихвения риск, а именно:

Рискове в системата на разплащане

Когато говорим за национални и международни системи за разплащане, се открояват три факта. Първо, след Втората Световна Война и най - вече през последните две десетилетия, всяка страна от Първия свят е отбелязала значителен растеж на потока на разплащания, като отговор на това възниква необходимост от компютри и комуникации.

Citibank предвижда през CHIPS ( Ню Йоркската Клирингова Къща за Международни Разплащания ) средно по 50 000 разплащания на ден, които достигат и до 80 000. Средната трансакция на CHIPS е $3.2 млн. , което значи, че една банка урежда средно $160 млрд., достигащи до $250 млрд. След като движението на разплащанията на Citibank е грубо 7% от цялото движение на CHIPS, това като порядък означава, че:

Това е област на огрмни рискове и усложнения за сигурността. И докато $3,2 млн. Е средна стойност на едно клирингово разплащане, съществуват и някои много големи суми. Във Великобритания, например, по - малко от 0,5% от паричните запаси минават през CHAPS (Clearing House Automatic Payments System), но това съставлява 95% от общата стойност ( Закон на Парето ).

Второ, въпреки обширното използване на компютри във финансовите институции, системата за разплащания днес е безнадеждно трудоемка, следователно - скъпа и подложена на риск. Това е особено вярно за раз­плащателните документи. Според статистиките на APACS (Association for Payment Clearing Services- Асоциация за Услуги по Клиринговите Разплащания)- организацията, която прегрупира британските клирин­гови къщи, 70% от реалните ресурси на банката са блокирани в обра­ботката на трансакции.

След като рутинната работа поглъща повече от две трети от ресурси­те на банката, остават мизерните 30% за истинската банкова дейност: развитие на продукти, извършване на сделки, продажби, счетоводно управление, работа с клиенти, както и мерки за сигурност и изчислява­не на риска. Банките с ясен поглед върху нещата виждат, че ако не направят нещо радикално, за да обърнат тази тенденция, няма да успе­ят в оцеляването.

Правителствата също трябва да помогнат за установяването на съвре­менна и ефикасна структура на разплащателната система. Във Великоб­ритания APACS интегрира клиринговите къщи - чрез тях и системата за трансакции на финансовата индустрия. По този начин тя осигурява обща основа, като в същото време запазва независимостта на всяка бан­ка по отношение на конкурентността чрез концепцията за делегиране на

правата им.

Делегирането се грижи за това всяка банка да работи със своята мре­жа, като КТФ (електронният трансфер на фондове) е главният ключ. То­зи подход позволява децентрализация на обработката на ниво банки, докато в същото време запазва централния контрол и честността на клиринга. Но все още в Англия, както и навсякъде другаде, подходът е основни числен, докато автоматизацията на документите за разплащане изисква възможност за предаване на образи.

Предаването на образи налага използването на оптична среда, което е no-скоро фотоника, отколкото електроника. Като се вземе предвид кол­ко труд могат да спестят, базите данни и обработката на документи чрез оптични дискове намират плодотворно място за изява във финансовата индустрия, като водещи са американските банки. Освен автоматизация­та на операции, които досега са били ръчни, фотониката прави възмож­но едно хомогенно ниво на справките, където управлението на риска e много ефективно, особено ако е обогатено с ИИ.

Конструкциите, основани на знание и използвани в системата за раз-
плащания, могат да помогнат за съкращаването на ръчните разходи и
за въвеждането на огромна точност в операции, традиционно известни с-
човешките си грешки. Такъв резултат никога не е бил постиган с тра-
диционната обработка на данни и документи (както вече видяхме). I

Според доклада от 1989г. на френската Cour de Comptes (службата на Главния контрольор на Френската Република, съставена от съдии, из­пълняващи счетоводна функция), Societe de Banque Thomson (SBT) е от­пуснала заем от 400 млн. франка (около 60 млн. долара) на AI Saudi Bank. Това се случило точно в момента, когато данъчните власти замра­зили сметките на тази банка - и то по много любопитна причина?.

Един валутен дилър авансирал кредита от 400 млн. франка, вярвай­ки, че той отива за друга финансова институция - Al Saudi Al Fransi, която е саудитският кореспондент на SBT и няма никаква връзка с ор­ганизацията, на която парите са били изпратени по погрешка. Но SBT принадлежи на Thomson Group, която е 100% притежавана от френско­то правителство. Последното сметнало за нужно да се намеси със спаси­телен пакет - с което на практика удвоило загубите.

Cour de Conites казва, че тази намеса далеч не е била умна и в край- > на сметка е струвала на правителството (т. е. на данъкоплатеца) 200-300 млн. франка ($39-45 млн. ) в повече, отколкото ако Al Saudi Bank ' беше затворила врати без да върне и стотинка от парите на Thomson, [ които неправилно е получила. След национализирането на финансовата I индустрия по причини на "социална политика", сега френският данъ­коплатец плаща сметката. Но не направи ли и американският същото със спасителния пакет за Continental Illinois?

В случая със Societe de Banque Thomson причината е била човешка грешка. Сгромолясването на Continental Illinois се дължеше на дълъг f списък погрешни преценки, разпрострени в prodylvitelen период. Изг- I лежда контрол е бил нужен и в двата случая и докато не е сигурно да­ли съответните системи щяха да предотвратят някой от двата провала, това е най-добрият начин да се върви напред.

Много често, и особено в големите организации, посредствеността ус­пява да измести некадърността. Но самата посредственост означава мно­го грешки, които за да се контролират изискват система от проверки и баланси. За да си осигурим водачество не можем само да отговаряме на обстоятелствата, трябва и да създаваме нужната основа. Точно за това се отнася управлението на риска.

Техниката може да бъде мощно средство тогава- и само тогава, кога­то съществува ясно управленско мислене и подходящите насоки. Ако тези изисквания са изпълнени, тогава използването на експертни систе­ми в управлението на риска може да бъде от полза и за трите нива на разплащане:

Вече показахме какво значи големи финансови разплащания с примера нa Ню Йорк. С превръщането на Първия свят в един голям финансов пазар системата за разплащания все повече се интернационализира. Ясната тенденция е за все по-широкото използване на електронни среди за трансфер, частично като резултат от повишените нива на държаните сметки и финансовата дейност, свързана с тях. И все пак, докато меж­дународната тенденция е към използването на електроника във фондо­вия трансфер, на национално ниво се очаква чековете и книжните кре­дити да си останат около 50% от всички плащания не в брой до края на 90-те годинии (по британски данни).

Секторът на единичните плащания покрива всички не редовни лич­ни плащания. Това са инцидентни, обикновени плащания- напр. в ма­газините. Доминиращото средство са парите в брой, особено за трансак-ции на малки суми. Но фиг. 4 от APACS показва, че поне във Великоб­ритания:

APACS забелязва, че бързият растеж на обемите на чекове и кредит­ни карти се дължи на увеличеното ниво на държаните сметки. Това е отстъпление от парите в брой, особено за трансакции над 5 GBP ($8).

Секторът на редовните разплащания покрива тези, които се извърш­ват периодично, за да посрещнат широк кръг от задължения: изплаща­не на вноски за жилище, сметки за ток, газ, телефон и т. н. Предвижда се, че през 1990г. във Великобритания, например, ще има между 1, 6 и 1, 8 млрд. разплащания не в брой, попадащи в тази категория, около (!0% от които ще бъдат електронни разплащания от над 1 GBP ($1, 6), и около половината ще бъдат направени от личности без текущи смет-к н.

Повърхностно погледнато, бързият растеж на автоматизираните раз­плащания е важна характерна черта на този сектор. Но докато тази тен­денция се очаква да продължи, и даже да се засили, да не забравяме, че 40-те процента, които все още се обработват на ръка са много повече от целия обем на редовните плащания отпреди някакви си 30 години. Следователно, в сравнение с тогава обработката на сметки сега е много по-трудоемка и не може да се нарече автоматизирана.

В резултат на дълъг, и често скъп опит осъзнаваме, че компютрите и комуникациите никога не могат да се използват успешно, ако хората, които извършват развойната дейност са затворени в себе си и се грижат само за традиционните вътрешнобанкови дейности, без да обръщат внимание на динамичната среда, н която банката работи. Автоматизирани­те решения или ще бъдат интегрирани, или ще струват повече от пре­димствата, които могат да предложат.

Електронната обработка на документи заема централно място в това ношение. Тя също е тема, която много зависи от взаимодействието между банките. Но в международен, както и национален план, един от големите въпроси е: "Колко дълго може да продължи доброволното сът­рудничество в една среда на свирепа конкуренция?" Този процес на съвместна работа от SWIFT (Society for World-wide Inter-bank Financial Telecommunications- Обединение за Световни Междубанкови Финансови Съобщения) до клиринговите къщи винаги е бил изпълнен с нежелание и без ентусиазъм. Същото може да се каже и за стандартите. Липсата на всеобщо приети стандарти намалява способността да вижда­ме ясно през огромните обеми от извършвани трансакции. Липсата на стандарти намалява и способността за управление на риска. Свидетелст­во за безпомощността на опитите за стандартизация е това, че с бурното развитие на техниката всяка година има все по-малко стандартизация от предишната.

Този въпрос е нож с две остриета. Ако досега банките са били на ед­но определено, подобно ниво на развитие, което им е давало почти ед­накви подходи, сега това коренно се променя: някои финансови инсти­туции явно отиват напред, к сравнение с другите, в способностите си да използват компютри, комуникации и изкуствен интелект като основни конкурентни оръжия. Това покрива цял кръг от системи:

Изобретателното използване на изкуствения интелект за контрол на риска и ограничаване на разходите.

Графики, онагледяване и подвижен интерфейс човек-машина.

През 90-те ще се видят различни подходи, приети от основните бан­ки, с ясно различие между водачи и последователи (фирми, които в по­литиката си следват действията на водачите на пазара). С пионерските сп нововъведения Citibank, например, трябваше да определя стъпката и виртуалните стандарти, както беше с IBM през 60-те и 70-те, преди да изпуснат контрола през 80-те, от което още не са успели да се възстано­вят.

Рисковете при разплащателните системи могат по-добре да се изучат, ако осъзнаем, че използването на високи технологии по конкурентен начин си има последствия. Едно от тях е диференциация на услугите, или по-точно:

- самозадействано обслужване, което далеч надминава старото разбира­
не за самообслужване и

доставката на продукти и услуги с добавена стойност.

Фундаменти на съвременната концепция за управление на риска в банката

През последното десетилетие на миналия век банките срещат редица предизвикателства - войната в Персийския залив, излизане­то на Великобритания от Европейската монетарна система, Азиатската криза, Руската криза, Латиноамериканската криза. Тези предизвикателства принуждават банките да преосмислят и променят визията си за банков мениджмънт в условията на глобален финансов пазар. Финансовите кризи на развиващите се пазари и фалита на Bearings налагат изграждането на нова концепция за управление на риска в банката.

Банковата и академичната общност, обединили усилията си в търсене на отговор на новите предизвикателства, изграждат три фун­даментални стълба, върху които лежи съвременната концепция за управление на риска в банката. Тези стълбове са три системи:

І. Системата на рисково-приспособена възвръщаемост на капи­тала и икономически добавената стойност са крайъгълните камъни на съвременния банков мениджмънт. В края на 70-те Bankers Trust внедрява системата в своето управление, която по-късно се възприе­ма и от други банкови институции. Компанията Stern Stewart & Co. регистрира като своя запазена търговска марка EVA представлява общата стойност, създадена в дадена валута над изискуемата мини­мална възвръщаемост. Разработването и внедряването на EVA мето­дология в банката може да отнеме години, тъй като техниките подкре­пящи алокацията на капитала са сложни.

Системата на рисково-приспособената възвръщаемост на капитала разпределя капитала по две причини - управление на риска и оценка на финансовото състояние. За целите на управлението на риска се прибягва към изчисляване колко рискът на всяка отделна дейност на банката допринася в общия риск, тъй като последният служи за база за изчисляване на банковите провизии. От гледна точка на процеса на оценяване на финансовото състояние системата RAROC определя капитала за дадена дейност като част от процеса на определяне на рисково-приспособената възвръщаемост и икономи­чески принадена стойност на всяка дейност. Икономически принаде-ната стойност на дадена дейност е разликата между приспособената чиста печалба от дейността и цената на капитала, която представлява произведение на инвестирания капитал в дейността и изискуемата възвръщаемост. Целта на EVA е да се измери приносът на дадена банкова дейност в нарастването на богатството акционерите.

ІІ. Системата за stress-testing оценява влиянието на екстремни събития в икономиката върху финансовото състояние на банката. Внедряването на тази система е продиктувано от три основни причини - конюнктурата на финансовите пазари се изменя непрекъснато, рисковите фактори, които обикновено не са свързани внезапно се изменят в еднаква степен и възникват нови рискови фактори. По тези причини управлението на риска трябва да се концентрира върху опа-шатостта на вероятностното разпределение на загубите. Изгражда­нето на stress-testing система включва няколко етапа. В първият етап се идентифицират променливите, които имат неблагоприятно влияние върху бъдещата печалба. Следващият етап е систематичното опреде­ляне на сценарии и вероятностите за съответната им реализация. След определянето на сценариите се прави stress-test, за да се ана­лизира влиянието върху печалбата. Последният етап включва изграж­дането на алтернативни действия, които трябва да се предприемат, за да се защити банката от неблагоприятни последици.

Системата от правила за вземане на ефективни управленски решения следва да бъде изградена с цел банките да отговорят на предизвикателството да бъдат решителни по отношение на риска, който следва да се поеме. Четири са основните компоненти на управ­ленския процес. Първият е определяне на рисковия профил на бан­ката, който обхваща целия набор от дейности и региони. Вторият компонент е управление на рисковия профил за всяка дейност и регион. Третият компонент е изграждане на управленска информа­ционна система, която следи финансовите показатели на банката. Четвъртият компонент е внедряване на тази система с цел елими­ниране на неприемливите и непечиливши рискове.

Fong, G. and O. A. Vasiek. A Multidimensional Framework for Risk Analysis. Financial Analysis Journal, July - August, 1997, pp 51 - 57

Уилис, Дж. Управление на риска в банковата сфера. 1994, стр. 24

Santormento, A. M. Commercial Bank Risk Management: an Analysis of the Procces. Working paper 95 - 11 - C , Wharton Financial Center, February 1997, p. 11

RAROC - Risk-Adjusted Return of Capital. EVA - Economic Value Added.