Начало Списък Топ 10 Платени Линкове За Нас
Търсене     
Ако търсите реферат, дипломна работа, курсова работа, документ, есе, пищов - това е точното място.
Ако имате въпроси или мнения - моля пишете ни
Реферати, Доклади, Курсови работи - Referatite.info
Бизнес статистика

Бизнес статистика


Първа задача:

БИЗНЕССТАТИСТИКА

ПЪРВА ЗАДАЧА:

Чрез прост случаен безвъзвратен подбор са извлечени 180 студенти-първокурсници от популация, в която попадат общо 3000 души. Тези 180 студенти са подложени на тест по статистика, за да се види как възприемат материала. Техните резултати са оценени по скала от 0 до 100 точки. Получени са следните данни, групирани със стъпка 5:

Интервал (точки) Честота (брой на студентите) f

20-24 1

25-29 2

30-34 7

35-39 18

40-44 22

45-49 42

50-54 30

55-59 37

60-64 6

65-69 6

Общо 180

1. Да се оцени средния резултат, показан от студентите чрез:

а) средната аритметична;

б) медианата;

в) модата.

2. Да се оцени абсолютното и относително разсейване в резултатите.

3. Да се опише разпределението на резултатите, като се използват коефициентите на асиметрия и ексцес.

4. Да се определи 95%-ния доверителен интервал за средната аритметична на популацията.

5. Как ще се измени обемът на извадката, ако при фиксирано стандартно отклонение повишим точността на оценката два пъти?

6. Може ли да се приеме хипотезата, че средната на популацията, от която е извлечена извадката, е равна на 50 точки, ако е известно, че популационната дисперсия е 81 и предварително нивото на значимост е фиксирано на 5%.

РЕШЕНИЕ:

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

Инт.

f

Среда на инт

Среда по f

|xi-x-|

(xi-x-)2

(xi-x-)2f

(xi-x-)3

(xi-x-)3f

(xi-x-)4

(xi-x-)4.f

20-24

1

22

22

24

576

576

13824

13824

331776

331776

25-29

2

27

52

19

361

722

6859

13718

130321

260642

30-34

7

32

224

14

196

1372

2744

19208

38416

268912

35-39

18

37

666

9

81

1458

729

13122

6561

118098

40-44

22

42

924

4

16

352

64

1408

256

5632

45-49

42

47

1974

1

1

42

1

42

1

42

50-54

30

52

1560

6

36

1080

216

6480

1296

38880

55-59

37

57

2109

11

121

4477

1331

49247

14641

541717

60-64

6

62

372

16

256

1536

4096

24576

65536

393216

65-69

6

67

402

21

441

2646

9261

55566

194481

1166886

Общо

180

8308

14261

39125

197191

783285

3125801

Средната аритметична x- =fiXi/fi =8303/180=46,15

Изчисленията са показани в таблицата в колони 3 и 4, като в колона три са намерени средите на интервалите.

Модата Mo=LMO +(f0-f1)h/(f0-f1)(f0-f2)=45+(42-22)5/(42-22)(42-30)

=48,125. Модалния интервал е интервалът с най-много случаи в него, т.е. 45-49.

Медианата Me= LMe +[(fi+1)/2-CME-1]h/f=

=45+(90-50)5/42=49,76

Медианната група се определя като броя на единиците се раздели на две=90 и се види 90-тата единица в кой интервал е, а тя е в интервала 45-49.

Разсейването ще оценим чрез средноквадратичното отклонение (абсолютно разсейване) и неговият коефициент на вариация (относително разсейване).

 = квадратен корен от (xi-x-)2.f/N=квадратен корен от 14661/180=

=8,9.

Изчисленията са показани в таблицата в колони 6 и 7.

Коефициентът на вариация V =.100/x- =8,6.100/46=19,35

Асиметрия: ще я изчислим чрез коефициент, свързан с третия момент на разпределението.

S3=[(xi-x-)3 /fi]/ 3=(197191/180)/8.93=1.55

Резултатите от изчисленията са показани в таблицата в колони 8 и 9.

Ексцесът също ще оценим чрез коефициент, свързан с момент на разпределението, но с четвъртия момент.

Е=[(xi-x-)4 /fi]/ 4=(3125801/180)/8.94=2.77.

Резултатите от изчисленията са показани в таблицата в колони 10 и 11.

Доверителният интервал за средната аритметична е

x-+-x- , където x- =(z/n-2)*(1-n/N)-2=

(1.96*8.9/sqrt180)*sqrt(1-180/3000)=1.26. В уравнението при 95% вероятност по таблица z=1,96.

Следователно действителната средна аритметична се намира в интервала от 44.89 до 47.41.

5. Как ще се промени обема на извадката, ако при фиксирано стандартно отклонение повишим точността на оценката два пъти: с други думи трябва да решим горното уравнение, в което обаче  е известна и е 1.26/2=0.63, а n е неизвестно. След изчисления се получава, че n е 611.62, което е 612 човека.

6. Нулева хипотеза: средната на извадката е равна на средната са популацията.

Алтернативна хипотеза: двете средни са различни.

Равнище на значимост: 0.05.

Емпирична характеристика на хипотезата= средната на съвкупността минус средната на извадката делено на стандартното отклонение върху корен от обема на извадката, което е равно на 17.99. Теоретичната характеристика на хипотезата взимаме от таблицата и тя е равна на 1.96. Следователно приемаме алтернативната хипотеза, т.е. извадката е от друга популация.

ВТОРА ЗАДАЧА:

Разполагаме със следните данни за 10 български домакинства, които случайно са извлечени от цялата популация на домакинствата в РБ.

№ Среден месечен доход Разход за културни

X мероприятия и книги Y

1 650 40.5

2 450 25

3 530 30

4 780 50

5 1250 70

6 850 35

7 400 10

8 450 15

9 500 20

10 1150 75

1. Съществува ли връзка между двете променливи Х и У?

2. Постройте линеен регресионен модел, в който зависимата променлива е У, а независимата е Х.

3. Проверете дали регресионния коефициент е статистически значим и интерпретирайте този коефициент.

4. Определете каква част от разсейването на У може да се обясни чрез разсейването на Х.

РЕШЕНИЕ:

Линейния регресионен модел е Y=a+b.X

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

X

Y

X2

X*Y

Y~

Y-Y-

Y-Y~

Y~-Y-

(Y~-Y-)2

(Y-Y-)2

650

40,5

422500

26325

24,63

3,45

15,87

-12,42

154,2564

11,9025

450

25

202500

11250

0,63

-12,05

24,37

-36,42

1326,4164

145,2025

530

30

280900

15900

10,23

30

19,77

-26,82

719,3124

900

780

50

608400

39000

40,23

50

9,77

3,18

10,1124

2500

1250

70

1562500

87500

96,63

70

-26,63

59,58

3549,7764

4900

850

35

722500

29750

48,63

35

-13,63

11,58

134,0964

1225

400

10

160000

4000

-5,37

10

15,37

-42,42

1799,4564

100

450

15

202500

6750

0,63

15

14,37

-36,42

1326,4164

225

500

20

250000

10000

6,63

20

13,37

-30,42

925,3764

400

1150

75

1322500

86250

84,63

75

-9,63

47,58

2263,8564

5625

7010

370,5

5734300

316725

307,5

296,4

63

-63

12209,076

16032,11

11

12

13

(Y-Y~)2

X-X-

(X-X-)2

251,8569

-51

2601

593,8969

-251

63001

390,8529

-171

29241

95,4529

79

6241

709,1569

549

301401

185,7769

149

22201

236,2369

-301

90601

206,4969

-251

63001

178,7569

-201

40401

92,7369

449

201601

2941,221

0

820290

Коефициентите a и b се намират по формулите:

a=средната на Y минус b*средната на Х.

b=[(XY/n)-средната на Х по средната на Y]/ X2-средната на Х на квадрат.

Средната на Х=701, средната на Y=37.05.

След заместване се получава, че b=0.12

Следователно а=37-b*701= -53.37,

т.е. Y=-53.37+0.12*X.

Регресионните коефициенти a и b имат следните значения:

а показва точката на пресичане на регресионната линия с ординатната ос.

b е тангенсът на ъгъла, който сключва регресионната линия с абсцисната ос. Това е показател, който характеризира промяната на Y при изменението на Х с единица.

Проверка за значимост на регресионния коефициент b:

Средната грешка се намира по формулата

=корен квадратен от [2/(x-x-)2], което е равно на 0.02. Изчисленията са показани в таблицата в колони 11, 12 и 13.

Нулева хипотеза: b=0.

Алтернативна хипотеза: b"0.

Равнище на значимост: 0.05

Емпирична характеристика на хипотезата tem=b/=0.12/0.02=6.

Теоретична характеристика на хипотезата: от таблицата, при двустранна критична област и осем степени на свобода, е 2.31.

Следователно приемаме алтернативната хипотеза, т.е. че коефициентът е статистически значим.

Коефициентът на детерминация r2 показва каква част от разсейването на Y може да се обясни с разсейването на Х.

r2=y~2/y2

y~2=[(Y~-Y-)/n] =1220.9076

y2=(Y-Y`)/n=1603.211

Следователно r2=0.76, което означава, че 76% от дисперсията на Y може да се обясни с дисперсията на Х.

Коефициентът на корелация r=0.87, което означава, че между двете променливи има умерена връзка.

ТРЕТА ЗАДАЧА:

Дадени са по години следните данни (в млн. долари) за продажбите на коли и камиони на General Motors за периода 1983-1992 години.

Година Продажби (млн. долари)

1983 7.8

1984 8.3

1985 9.3

1986 8.6

1987 7.8

1989 8.1

1990 7.9

1991 7.5

1992 7.0

1. Да се определят темповете на растеж:

а) при постоянна база 1984=100%

б) при верижна база.

2. Да се определят темповете на прираст:

а) за 1987 г. спрямо 1984 г.

б) за 1992 г. спрямо 1983 г.

3. Да се построи аналитичен модел на тренда по метода на най-малките квадрати за линеен и квадратичен тренд.

  1. Да се построи диаграма на развитието - фактическо и изравнено.

Решение:

РЕШЕНИЕ:

1. Темпове на растеж:

а) с постоянна база 1984г.

за 1983г.=7.8/8.3=0.94

за 1984г.=1

за 1985г.=9.3/8.3=1.12

за 1986г.=8.6/8.3=1.03

за 1987г.=7.8/8.3=0.94

за 1989г.=8.1/8.3=0.98

за 1990г.=7.9/8.3=0.95

за 1991г.=7.5/8.3=0.9

за 1992г.=7/8.3=0.84

б) при верижна база

за 1984 спрямо 1983=8.3/7.8=1.16

за 1985 спрямо 1984=9.3/8.3=1.12

за 1986 спрямо 1985=8.6/9.3=0.95

за 1987 спрямо 1986=7.8/8.6=0.91

за 1989 спрямо 1987=8.1/7.8=1.04

за 1990 спрямо 1989=7.9/8.1=0.98

за 1991 спрямо 1990=7.5/7.9=0.95

за 1992 спрямо 1991=7.0/7.5=0.93

2. Темпове на прираст

а) за 1987 спрямо 1984=(7.8-8.3)/8.3=-0.06

б) за 1992 спрямо 1983=(7.0-7.8)/7.8=-0.1

3. Аналитичен модел на тренда по метода на най-малките квадрати

За линеен тренд уравнението има вида:

Y=a+b*X

Години

Y

t

Y*t

t2

Y~

1983

7,8

-4

-31,2

16

6,86

1984

8,3

-3

-24,9

9

6,785

1985

9,3

-2

-18,6

4

6,635

1986

8,6

-1

-8,6

1

6,74

1987

7,8

0

0

0

6,86

1989

8,1

1

8,1

1

6,815

1990

7,9

2

15,8

4

6,845

1991

7,5

3

22,5

9

6,905

1992

7

4

28

16

6,98

Сума

72,30

0

-8,9

60

61,425

Ако преномерираме времето, така че t=0, задачата се решава по-лесно:

a=Y/n, b=(Y*t)/ t2

Следователно a=72.3/9=8.03

b=-0.15, т.е. Y=8.03-0.15*X

Диаграма на развитието:

10


 
Изтегли SEO оптимизация     ·     Уеб дизайн     ·     селективни колектори