БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА

България между Изтока и Запада - българска културна дилема, историко-политическа борба на интереси или просто предопределена от кръстопътното си положение между Европа и Азия, България е място на среща, а понякога и фронтова линия между цивилизации. Многобройни са аспектите на тази тема, провокирана от вечното разделение между Изтока и Запада. В протичащите процеси на глобализация и интеграция на световното стопанство е налице шанса за преодоляване на разделеността на Европа. България не остава встрани от тези процеси и активно се стреми да намери пътя, които ще осигури стабилна и нормално функционираща пазарна икономика, от която в крайна сметка зависи и един добър стандарт на живот.

От края на 80-те години България търси своето място в променящата се международна система. Разпадането на ялтенската система на международни отношения получи конкретни измерения в развитието на процесите в страната. В глобален мащаб рухнаха механизмите, чрез които се гарантираше външната сигурност на страната и нейното участие в международното разделение на труда. Разпадна се системата, към която на България беше предопределено да принадлежи и от което се определяше нейното място в света.

Може би за първи път в новата история на българската държава пред нея се откри възможността да определя самостоятелно приоритетите във външните си отношения. В рамките на усилията за по-безболезнено вписване на страната в сега възникващата нова система на международни отношения решаваща е способността да се намерят такива решения в преструктурирането на националната икономика и вплитане в международното сътрудничество, които да бъдат съзвучни с тенденциите в световното развитие. В условията на коренни изменения в системата на международните отношения България възприе еднозначно курс на вграждане в доказалите своята жизненост европейски структури.

От особена важност за формулиране на прагматична политика на страната по развитието на процесите в европейското пространство е осмислянето на реалностите и доминиращите тенденции. Разполага ли се обаче все още с адекватна представа за същността и перспективите на европейската интеграция и мястото на България в тези процеси, мястото на България в Европа?

Обяснимо е Европа да задава за нас вектора на прогреса и скалата за измерване на развитието. Логична е ориентацията и стремежа на България към Запада - изгодите от сътрудничеството ни с развитите западни държави са безспорни - достъп до чужди пазари, възможности за ползване постиженията на развитите страни, осигуряване на стоки, които не се произвеждат у нас, организиране на производства и осигуряване на работни места от навлизането на транснационалните компании. Особено важни за България сега са чуждестранните инвестиции, които съдействат за съживяване и реално развитие на икономиката. Над 70% от инвестициите в момента са от европейски компании. В същото време обаче са факт и все по-назряващите скептични въпроси и изводи провокирани от икономическите анализи и преценки най-вече на външнотърговските ни отношиния:

Та защо България Между Изтока и Запада? Именно заради тези нехубави реалности, които провокират въпроса за мястото на България в системата на международни отношиния. Заради продължаващото лутане на България с тези и с онези, което едва ли не се превръща в национален спорт. А мястото на България трябва да отговоря на нейните икономически интереси и изгоди. Да, проевропейската ориентация на страната ни е от съществено значение, но същевременно с нея трябва да се подържат и развиват отношенията с другите страни, извън Евросъюза. Мястото на България е първо тук на Балканите, като част от Европа. Геополитическото й положение я определя като “вратата” на Европа към Изтока - а това са огромни пазари. Това означава, че наред със засиленото сътрудничство със Западноевропейските държави, България не трябва да затваря отношенията си с останалия свят. Напротив - възползвайки се от местоположението си да се усатанови като икономически център на Балканите, вратата между Запада и Изтока. А засиленият стремеж към западните пазари, които всъщност се оказват не толкова благосклонни към важните за българската икономика стоки и същевременно с това загубата на традиционни партньори намира израз в “ръста” /8,7% в сравниние с 1999г/на отрицателната част на търговския ни баланс - за 2000г дефицита е с размер около 1,6млрд долара .

Политиката на ускорена евроинтеграция, която България провежда, може да даде реални резултати само ако се отчитат правилата и закономерностите на европейското икономическо развитие и се вземат обективни решения относно външноикономическите взаимоотношения на страната ни.Само нарастване на външнотърговския стокообмен със страните от ЕС не е достатъчно за развитието и стабилизирането на икономиката ни. Ако за всичко разчитаме на Запада, няма да можем да го настигнем. България трябва да гледа там където ше намери това, което й трябва. Подкрепата на европейският съюз е от съществено значение от гледна точка най-вече на необходимостта от чуждестранни инвестиции, свежи пари за съживяването на промишлеността, селското стопанство, туризма и др.Но загубата на традиционни пазари показва вече негативните последици. Географската структура на формиращите се външно икономически взаимоотношения на страната ни определено трябва да бъде обект на критична преценка. Но преценка подчинена не на политически, а на икономически съображения. Необходимо е да се съживят и поддържат връзките със страни извън западна Европа, защото те са пазар за нашите стоки. Независимо от катастрофалните резултати и значимостта на изчезващите пазари в ОНД нищо не се предприема. А отрицателните резултати от търговията ни с ЕС засилват мнението, че Западът отглежда пазари, а не конкуренти.

Членството в ЕС е поставено на първо място в скалата на външноикономическите ни приоритети. Но това не трябва да означава изоставяне на отношетията с останалите външнатърговски партньори на България. Те са също толкова важни за успешното развитие на икономиката и определящи за мястото ни в Европа. От особено значение са връзките със съседните страни и споделянето на общи идеи за бъдещето на региона. А това е зависимо до голяма степен от финансовата подкрепа на ЕС, на различните инвеститори.

Притокът на преки чужди инвестиции е двигател, който стимулира успешното разветие на икономиката, а оттук и външната търговия. По данни на Агенцията за чуждестранни инвестиции кумулативният обем на чуждите инвестиции у нас през периода 1992-2000г е близо 4 млрд долара. те следват възходяща тенденция, като се очаква в бъдеще инвестициите от приватизация да спаднат, а да се увеличат тези под формата на смесени дружества, “на зелено”, допълнителни инвестиции в дружества с чуждестранно участие, реинвестирана печалба и др. Регионалното разпределение показва, че през пероида 1992-2000г като основен инвеститор у нас се утвърждава Германия, следвана от Белгия, Италия, Гърция, Кипър. Преобладаващата част от инвестициите се насочват в промишлеността, търговията, банковата сфера, туризма и др. Това са сектори от икономиката, които ако не пряко, то косвено следва да подпомагат генерирането на икономически растеж и динамизирането на външната търговия.

Направените разчети за показателите “условия на търговия” и “покупателна способност на износа” показват подобрения спрямо предходната 1999г., въпреки че все още не е достигнато равнището от 1992-1993г. може би това е резултат от продължаващата ориентация на българския износ към суровини и стоки с ниска степен на преработка. Дори присъствието ни на взискателния европейски пазар е такова. Само през 2000г делът на металите в износа ни за ЕС е 29%, а на текстила, който над 90% е ишлеме - 27%. Това означава, че инвестициите, доколкото това е възможно, следва да се насочат към онези експортно ориентирани сектори, които създават стоки с висока степен на добавена стойност. А новата икономическа политика да създаде условия за бързото развитие именно на такива сектори.

А какво показват данните от външната ни търговия? За трета поредна година сметката на външно търговският ни баланс излиза на червено. Графиката за движението на търговското салдо на страната ни упорито е забила чело надолу и слиза все по-дълбоко в долната част на координатната система. По неокончателни статистически данни за 2000г. е осъществен стокообмен в размер на 10758,2 млн. щатски долара, в т.ч. износ за 4807,5 млн. долара и внос - 5980,7 млн. долара. Това оформя отрицателен резултат за търговският ни баланс в размер на 1173,2 млн. долара / около 2,5 млрд. лв / при това стойностните обеми и в двете направления са определени по цени FOB. Прилагането на цени CIF за вноса /както по правило е прието/ би увеличило още повече пасива, защото включва в обема му и стойноста на транспортните и застрахователни услуги, платени за физическото пренасяне на внесените стоки. Те биха заформили дефицит с размер около 1,6 млрд долара. Но и без тези стойности пасивното салдо на сметката е с 94 млн долара по-вече в сравнение с 1999г., т.е. отрицателната му част бележи “ръст” от 8,7%. Данните за географската и стокова структура на външнотърговският ни стокообмен през 2000г. води до следните изводи:

Изводите за тенденциите в измененията на стоковата структура на стокообмена ни /1992-1999 и 2000г./ показват, че:

В поредицата от изводи като окуражаващ би могъл да се оцени единствено фактът, че тенденцията за увеличаването на вноса на инвестиционните стоки /машини, апарати, електрооборудване и транстортни съоръжения/ представлява известна надежда за създаването на потенциалза бъдещи експортни възможности.

Всъщност тези анализи създават ситуация, която провокира въпроси, за това, че не се използват балансирано и благоразумно всички познати механизми за поощряване на износа като мита, субсидии, облекчения, а намалявящият дял на индустриалното производство стоковата структура на износа ни сякаш превръща страната ни в суровинен и трудов придатък на нашите т.нар. “стратегически пазари”.

Основания за още по-категорични изводи и оценки за регионалните тенденции в структурата на пасивното ни търговско салдо предлагат данните от кумулативния баланс за търговията ни със страните с най-голям дял в стокообмена. Този баланс проектира типичната картина за резултатите от търговските ни връзки за по-голям период от време и позволява да се игнорират някои непостоянства в салдата с отделни страни.

Средните стойности на баланса показват, че за периода 1992-2000г в търговията с Русия са акумулирани пасиви в размез на 8 199млн щатски долара годишно / по годишни пасиви съотвитно : 345млн за 1992г, 888млн за 1993г, 566 млн за 1994г, 1050 млн за 1995г, 1214 млн за 1996г, 990 млн за 1997г, 716 млн за 1998г, 936 млн за 1999г и по предварителни данни за 2000г - 1461 млн щатски долара/. в търговията ни с Германия отрицателните средногодишни стойности на салдото да същия период са - 258млн щат. долара, с Австрия 81 млн щат. дол., с Чехия и Иран - 59 млн щат. дол. Положителни са кумулативните резултати от търговията ни с Гърция, Македония, Югославия и Турция, съответно с по 82, 112,134,141 и 226 млн щат долара годишно. Тези резултати показват надвусмислено, че положителните търговски резултати за нас се формират в търговията ни на Балканите, а отрицателните - пред всичко в тази с Русия и Европа.

МВФ, Световната търговска организация, Световната банка непрекъснато пропагандират неорходимостта бедните страни да отворят пазарите си, като тезата им е, че либерализацията на търговията води автоматично до икономически прогрес. Тази концепция отразява вижданито на Запада и по-конкретно на САЩ, които са главният защитник на либерализацията.допреди 1-2 години тезата, че свободната търговия е задължително условие за икономически прогрес, не се поставяше под съмнение. В края на 1999г обаче протестите по време на срещата на СТО в Сиатъл показаха, че страните от двата полюса имат различни представи за свободно развитие на търговията. Особени спорове предизвиква настояването от страна на СТО условията на търговия да се обвързват с постигнатото равнище на трудови стандарти и на опазване на околната среда. Така се издигат нови бариери пред износа на слаборазвитите страни, насочен към развития индустриален свят.

Друг спорен момeнт се явява прилагането на митнически и немитнически регулатори спрямо вноса на селскостопанските, текстилните и някои промишлени изделия от развиващите се страни, които именно са от най-съществено значение за тях. Едностранното прилагане на подобни правила не само елиминира възможността за равни изгоди, но и допълнително влошава положението на тези, спрямо които се налагат ограниченията. Факт е, че все повече привърженици набира тезата за опасността от разрушителни последствия от либерализация, която се прави в името на самата либерализация.

И така, България между Изтока и Запада - и реално и символно. От една страна географското положение определя България на “кръстопътя” между Изтока и Запада, а от друга днешните ни стремежи към Запада и вчерашното ни минало в Изтока се сблъскват и раздвояват страната ни между два все още доста различни свята. Та докога ще се лутаме с този или с онзи? Къде е мястото на България? Място, отговарящо на реалността и интересите ни. Ние сме тук - на Балканите - и реално и символно и трябва да търсим мястото си първо тук. При това в центъра на Балканите - където минават множество търговски пътища свързващи Изтока и Запада, вратата на Европа към Азия и Арабския свят - а това са огромни пазари. Така, че успоредно със свързването ни с ЕС трябва да държим отворена вратата към Изтока и възползвайки се от това можем само да спечелим. Силната зависимост на страната ни от външнотърговската дейност я прави изключително важна. Затова са важни пазарите, които осигуряват реализация на българските стоки и не трябва да се губят.