В повестта "Чичовци" Ив. Вазов представя духовните стойности на българския дух от 60-те години на 19 век. Пътува мислено из позабравеното наивистично минало на предишното поколение (повестта е писана 80-те години), на близки и родни чичовци. Те не са герои в онзи жертвено-патриотичен план, в който възрожденската литература интерпретира темата за българския патриотизъм. Чрез пародия авторът представя нашенци, затворени в ограниченото пространство на родния бит, в който желанието да оцелеят доминира над родолюбието, едни дребнави и егоистични, други - елементарни в мисленето. Двойствеността в помислите и поведението им е тяхна същностна черта. Чичовците са трагикомичното, пародийното лице на българския нрав и характер в предосвобожденската действителност. Но чичовщината не остава само художествен факт за едно отминало време. За съжаление всяка епоха ражда чичовци - наследници на Иванчо Йотата, Иван Селямсъза, Варлаам Копринарката! Може би се наричат Ганьо Балкански или инж. Ганев, но ги има. Има ги и днес.

За днешните чичовци оцеляването е рефлекс на ниската им природа. За тях най-важно е да осигуряват собственото си благополучие. Често те декларират високи мотиви, напълно противоречащи на реалното им поведение. Тези черти са присъщи за хора от всички етажи на обществената йерархия. Чичовците са с ограничен национален хоризонт на мислене. Времето и епохата остават извън битово затвореното им човешко съзнание. Всеки от тях се представя за това, което не е, представя се за нещо значимо. Но те са далечни и чужди на действителността извън бита на малкия си подбалкански градец.

Моментното оживление на чичовския дух е инстинктивна реакция не толкова за изява, колкото оцеляване на човешките им нрави, представи и изградени навици в познатите им ограничени рамки на бита.

Те спорят, не зачитат мнението на другите, карат се в Джаковото кафене, на уеднаквяват реакциите си при появата на онбашията. Надделява рефлексът им за оцеляване.

Съвременните чичовци, макар че живеят във време на преходи, не преживяват драми на духа! Промяната е извън обсега на тяхното полезрение. Те си остават затворени в кафеза на миналото. Биха приели нещо ново, но ако то се случи без тяхно участие. Нашите чичовци обичат да критикуват, да поставят всичко на съмнение. За тях най-важно е оцеляването, запазването на рахатлъка, опазването на стереотипа на поведение. Чувстват се комфортно с ограниченото си и елементарно мислене. Българският им дух е жив, доколкото спазват традициите. И те като Вазовите чичовци са далеч от идеалите и стремежите на своята епоха.

Двойствеността е особеност на героите, която се проявява не само в отношението им към свободата, но тя е част от поведението им в бита, ограничен елемент на житейските им прояви. Хаджи Смион - хамелеонът е въплъщение на двойствеността в нейната най-колоритна форма на проявление.

Двойствеността е част от общия дух на чичовците. Тя е общото, свързващото между тях "Не се бойте, братя, кураж! - каза господин Фратю, като се озърташе плахо".

"За бога, братя, не купувайте" - изрече един съвременен български политик като решение на драстични социални проблеми, вместо да генерира идеи за тяхното решение.

Двойствеността у старите чичовци е белег и на сегашните политици. Понякога са управляващи, домогват се до високи постове, за да се възползват от облагите на властта. Медийните им изяви ги представят като изключително загрижени за просперитета на нацията и благото на народа. Всъщност не нехаят, по-добре да са послушковци, който не създават проблеми и безпрепятствено пълзят по стълбицата нагоре, наподобявайки охлюва от добре познатата басня на Ст. Михайловски. Всъщност те потъват, но не усещат калта в душите си. Възторгват се от собствената си низост и не забелязват всенародното неодобрение. Дребнавите им политически ежби са прах в очите на хората. Срутените нравствени ценности, угасналата икономика не са грижа на днешните политикани. По-лоши са от Вазовите чичовци. Докато те се боричкат, спорят в Джаковото кафене, въвличат се в дребнави битови сплетни в пределите на своето градче, то днешните чичовци се подвизават на националната сцена.

Най-важното за днешния чичо е да постеле пътеката към НАТО и Европейския съюз с килими, без да вижда, че това е черга дрипава и окърпена, че в държавата много хора бедстват, че се затварят училища, че младите умове напускат страната си. Лицемерната и двулична българска политическа мисъл мълчи по тези въпроси, ограничени са нейните хоризонти.

Чичовщината е негативна страна в характера на българина. Тя ще бъде изкоренена само ако високо нравствените черти надделеят у всеки един.