Фалита на “Енрон” и световните фондови пазари

На 23 октомври 2001 г. служителите на одиторската фирма Артур Андерсън, която води счетоводството на “Енрон”, са заети с една необикновена дейност - унищожаването на хиляди документи, електронни съобщения и всичко, свързано с дейността на дружеството. Подчинените на Андерсън получават заповед да “почистят” бюрата си, след като предишната вечер комисията, следяща за сигурността на борсовите операции, започва разследване на финансовите дела на “Енрон”. Превръщането на доверителните документи в конфети продължава 18 дни. Месец по-късно седмото по големина американско предприятие и първо на световния енергиен пазар се срива като замък от кибритени клечки, като предизвика най-големия фалит в американската история и огромен политически и финансов скандал. Години наред “Енрон” е модел за подражание и галеното дете на Уолстрийт. Сп. “Форчън” шест години подред го провъзгласява за най-проспериращото американско дружество. Приходите му през 2000 година бяха осчетоводени на стойност 100,789 млрд.долара (за сравнение брутния вътрешен продукт на България през същата година беше около 14,2 млрд.долара). “Енрон” се нареди на седмо място сред петстотинте най-големи корпорации (според класацията на списание “Форчън”).

Агонията на някогашния доставчик на газ, превърнал се в огромен финансов конгломерат, съставен от 3500 дъщерни фирми, започва през октомври. Съвсем случайно в кабинета си в Хюстън специалистката по корпоративно развитие в “Енрон” Шерън Уоткинс пише докладна записка до шефа на компанията Кенет Лей. В него тя предупреждава, че забелязала нередности в заверените от “Артур Андерсен” баланси и “счетоводни скандали ще ни вдигнат във въздуха”. Копие от докладната е пратена и на одитора. Лей наема адвокати да проверят случая. Те стигат до извода, че счетоводната практика на “Енрон” била “изобретателна и агресивна”, но в никакъв случай “нередна от техническа гледна точка”. Било видно, че нещо около делата на тази корпорация не е било наред за стопанските и за борсовите анализатори, дори само защото от 40 млрд.долара през 1999 година приходите на “Енрон” скачат на повече от 100 млрд.долара пред следващата 2000 година. Едва ли има случай, при който предприятие с размерите на “Енрон” да е регистрирало подобно постижение. Отдавна е доказано, че с нарастването на размера темповете на относителния растеж пропорционално намаляват. Това обаче, кой знае защо, не предизвиква любопитството на всеобщо известните със скептицизма си икономически анализатори.

Първия признак на кризата е изненадващата оставка на 14 август 2001 г. на Джефри Скилинг, който едва шест месеца преди това, на 48 - годината възраст, е назначен за генерален директор на “Енрон”. Официално той заявява, че предпочита да отделя повече време на семейството си. Уолстрийт започва да се вълнува и акциите на “Енрон” понижават цената си. Скилинг вярваше, че дерегулацията и действието на напълно безконтролните пазарни сили ще доведе традиционните корпорации, обременени с тежки неликвидни материални капиталовложения, до разпадане на хиляди малки производители и потребители на техни асортименти продукти и услуги. А връзката между тях ще се осъществява моментално в Интернет от прекупващо-препродаващи структури като “Енрон”. Вместо да бъдат вертикално интегрирани, тези компанийки - производители и потребители - ще бъдат “виртуално интегрирани” от посредници-организатори в Интернет, “които ще ги свързват отново в мрежа евтино и временно”.

На 16 октомври 2001 г. “Енрон” за пръв път обявява загуба за тримесечието и намаляване на капитала с 1,2 млрд. долара. Корекцията на капитала води до разкритие на медиите, че задбалансовият партньор LGM Cayman LP е донесъл загуба от 462 млн. долара. Бившия главен финансист Андрю Фастоу, също е замесен в скандалите. Той е имал дялово участие във финансовия посредник LJM, чиито задбалансови взаимоотношения с “Енрон” са позволили на компанията да завишава изкуствено печалбите си в продължение на години. Счита се, че Фастоу е спечелил над 30 милиона долара от LJM.

Начело сред виновниците за катастрофата е 59-годишният председател и изпълнителен директор на компанията Кенет Лей, ръководил “Енрон” в продължение на 15 години. Лей е известен с активното си лобиране сред управляващите, донесло спокойствие за фирмата му, сред чиито прегрешения е и пропиляването на пенсионните фондове на голяма част от служителите.

Една от най-основните причини за фалита на “Енрон” е, че заплатите на шефовете и членовете на директорските бордове растат правопропорционално с цената на акциите. Така вместо да се стремят към усъвършенстване на предлагания продукт, намаляване на производствените разходи и разширяване на пазарите, мениджърите са изкушени да търсят на баницата мекото и надуват изкуствено стойността на ценните книжа. При “Енрон” именно тази тактика им позволи да приберат тлъсти суми, докато дребните акционери затъваха с всяка измината секунда. За да скрие загубите и да разпродаде акциите на предприятието на високи цени, ръководството на “Енрон” прибягва до редица измами. На първо място те преувеличават мащабите на предприятието, като базират годишния оборот на сделките, а не на комисионните. За да прикрият огромните си дългове от Уолстрийт, те създават отделни дружества, които не се отчитат в сметките на компанията и до които акционерите на “Енрон”нямат достъп. Създават се 3500 дружества с фантастични имена като “Междузвезни войни” и “Джурасик парк”, които дават възможност да се извършва двойно счетоводство и да се прикриват дълговете и загуби.

Докато се прехвърлят пари под масата, обиграни в борсовите далавери служители разказват на Уолстрийт колко преуспяваща компания е “Енрон”. Между другото се споменава сума от 10,2 милиона долара, похарчени от тексаската фирма между 1997 и 2000 г. за влияние сред политическия елит. Лукаво се подхвърля и “скромната” сума от 2 милиона долара, дарени от ”Енрон” за кампаниите на Джордж Буш-младши за губернатор на Тексас и за президент на САЩ. Да не говорим за старото приятелство на Лей с Буш-баща. И така инвеститорите се убеждават, че енергийният гигант е не само проспериращ и сигурен за парите им, но и с големи протекции в Вашингтон. Въпреки това благодарение на умелата счетоводна тактика акциите й стигат фантастичните 92 долара за дял. През август 2000 година акциите на хюстънската компания се котираха за споменатите 92 долара,а на 30 ноември 2001 година една акция можеше да се купи срещу 26 цента. Вместо за оздравяване на фирмата, свежите постъпления се наливат от пусто в празно - за дарения за кампании на политици, банкети, транспорт и лъскави лимузини. (графика 1)

Опитвайки се да се спаси, фирмата започва сделка по поглъщане за 9 млрд. долара от петкратно по-малкия си конкурент Dynegy. Dynegy, обаче се отказва от сделката, след като няколко дни по-късно “Енрон” обяви по-малки приходи и преждевременни плащания заради по-ниския си кредитен рейтинг. Провалът на сливането беше последният удар за “Енрон”. На 2 декември фирмата подаде документи за фалит с активи за 49 млрд.долара - рекорд в историята на САЩ, и дългове от поне 16,8 млрд.долара. едновременно с това компанията започна дело срещу Dynegy, като отрече правото й на отказ от сделката и, обвини в недобросъвестно водене на преговорите. От своя страна Dynegy заведе контра-дело.

На 8 ноември 2001 г., след като се намесва Комисията, следяща за сигурността на борсовите операции, ръководството на “Енрон” признава, че от 1997 г. насам е надписало продажбите си с $586 млн. Доверието на заемодателите и клиентите е подкопано и предприятието обявява несъстоятелност. Най-засегнати са уволнените 4000 служители, които губят не само работата си, но и спестяванията на целия си живот. “Енрон” насърчава служителите си да инвестират за пенсии в акции на предприятието, които остават блокирани до навършването на 50-година възраст в пенсионен фонд. Днес те са разорени и без работа.

“CityBank” и “JP Morgan” осигуриха последния заем от 1,5 млрд.долара, който ще бъде използван за преструктурирането, а JP Morgan обяви, че по-рано е предоставила други 900 милиона долара, от които 500 милиона долара са необезпечени. Вземанията на CityBank се оценяват на 750-800 милиона долара. Според непотвърдени сведения Royal Bank of Scotland се е обвързала с 855 милиона долара, а стотици други фирми също имали взаимоотношения с “Енрон”, от които ще загубят.

Фирмите, които са свързани с “Енрон” и ние използваме във изследването са “Dynegy” “General Elektrik” и “TXU”, които са фирми от бранша, и “JP Morgan” и “CityBank”. В нашето изследване използваме два ключови момента:

По наше мнение фалита на такава голяма компания не оказва влияние върху икономиката като цяло, но би довела до сериозна промяна в котировките на акциите на свързаните с “Енрон” компании. Като измерител на икономиката на САЩ ние използваме индекса Standard & Poor 500. (графика 2)

Графиката показва движението на индекса S&P 500 десет дена преди и след обявяването за пръв път загуби от “Енрон”. През десетия ден преди събитието се наблюдава покачване на индекса, която тенденция се запазва и през деветия ден, но се наблюдават колебания. През осмият ден индекса се колебае около едно и също равнище. През шестия и седмия ден преди събитието се наблюдава понижаване на индекса стремително. След което започва стремително увеличение през петия ден, което продължава следващите три дни. През втория и първия ден преди събитието имаме лек спад и увеличение на индекса. Денят, в който “Енрон” за пръв път обявява загуби води до намаляване на индекса, но не чак толкова значително, като тази тенденция се запазва първия и втория ден след обявяване на загубите. След това котировките на индекса дори започват и да се покачват. Тази тенденция се наблюдава след третия ден и котировките не се изменят съществено. Силно полегат наклон се наблюдава чак при деветия и десетия ден. Може да заключим, че загубите обявени от “Енрон” се приемат нормално от борсите и не дават отражение върху индекса S&P 500. (графика 3)

След деня, в който е обявен фалита на “Енрон” агенцията Standard & Poor's вади “Енрон” от индекса S&P 500. Това от своя страна веднага води до увеличаване на котировките на индекса и през следващите три дни те се увеличават стремително. Що се отнася до десетдневния период около събитието може да се каже, че индекса отново остава стабилен с изключение на споменатата флуктуация.

От горните две графики може да се заключи, че проблемите на “Енрон” не влияят на американската икономика като цяло. И в частност на индекса S&P 500.

Втората част от нашата хипотеза е, че фалита на “Енрон” влияе върху пряко свързаните с него корпорации. В деня на обявяване на загубите, обаче от графиката се вижда, че пазара остава постоянен с изключение на акциите на “Dynegy”, които поевтиняват успоредно с тези на “Енрон”. (графика 4)

От графиката се вижда, че котировките на акциите на “Енрон” за разглеждания период са на по-ниски равнища от тези на своите конкуренти. Ако се вгледаме по подробно в графика можем да установим една относителна стабилност на пазара, дори и леко покачване на повечето акции като в това число не влизат тези на “Dynegy”.(графика 5)

Може да се види крахът на акциите на “Енрон” изразен в много ниските стойности. “Dynegy” от своя страна продължава да следва акциите на “Енрон”, но в много по-малка степен. Това е така заради проваленото сливане между двете компании. Можем да забележим още, че акциите на компаниите в бранша са с по-ниски стойности от предишната графика. Като цяло пазара остава стабилен без значителни колебания в стойностите на акциите на корпорациите свързани с хюстънския гигант.

В заключение можем да кажем, че пазарът като цяло остава стабилен с изключение на акциите на “Dynegy”, които следват тези на “Енрон”, но в по-малка степен. Очакванията ни не се оправдаха от графиките, защото ние предвидихме да има по-големи промени на този пазар. Ето защо моделът на Event-Study анализа ни е необходим за да продължим изследването и да видим дали наблюденията от графиките са правилни.

Моделът се изразява чрез обработка на данните чрез по статистически път и чрез метода на корелационен анализ можем да видим как фактора “Енрон” влияе на борсите. За тестване на нашата хипотеза е използван класическия t-test.

За да определим възвръщаемостта на пазара ние използваме данни за 190 дни преди датата на събитието, за да определим необходимите ни параметри и десет дни преди и след дата на събитието за определим зависимостта между фактора и резултатите.

Модел на изследването

където:

R_i - дневна възвръщаемост от фирмата i^th за ден ;

R_m -пазарна възвръщаемост за деня ;

_i - коефициент във модела

_i - коефициент във модела

e_i - времева грешка

Оценяван период

От деня - 180 до деня -11

Метод на изследването

Класическия Event-study анализ

Оценяване на очакваната възвръщаемост над изследвания период

От деня -10 до деня + 10 около датата на събитието (деня 0)

Изчисляване на анормалната възвръщаемост за периода около датата на събитието

където:

t = -10,…., +10

Тестване на хипотезата чрез t-test

където:

където:

- вариране на анормалната възвръщаемост за деня t;

- вариране на времевата грешка от пазарния модел;

- възвръщаемост от пазарния портфейл за деня , ;

- възвръщаемост от пазарния портфейл за деня , ;

-номера от наблюдението в оценявания период- 180 дни.

След техническата обработка на информацията сме получи следните резултати.

В изследвания период около събитие две - обявяване на фалита на “Енрон” - се наблюдава следната зависимост:

От изброеното по горе можем да кажем, че за събитие две статистическа зависимост се наблюдава само при акциите на “Dynegy”, което означава, че само акциите на тази компания са пряко зависими от фалита на “Енрон”. Допускаме, че това се дължи на отказа от сливане между двете компании, който можеше да доведе до спасяването на “Енрон”.

От статистическия анализ можем да заключим, че най-голяма е зависимостта между “Енрон” и “Dynegy”. Статистическите зависимости, които се проявяват при другите компании имат случаен характер дължащ се на други фактори, а не на фалита на газовия доставчик. Зависимостта, която се проявява и в двете дати между “Dynegy” и “Енрон” се дължи на близката свързаност между двете компании преди фалита.

Използвайки графическите и статистическите данни ние стигнахме до извода, че първоначалната ни теза е грешна от части и всъщност фалита на тексаската компания не оказва влияние върху фирмите свързани с последната, освен колебанията и близката зависимост, които се наблюдават при акциите на “Dynegy”.

Фалитът на хюстънската компания е тежък удар за триумфиращия американски капитализъм. Предпазните мерки, създадени за контрол на предприятия, се оказват неефективни. Управата лъже за финансовия баланс на “Енрон”, независимите членове на административния съвет си затваря очите за незаконните операции и попълват личните си сметки, одиторските фирми не са свършили работата си, банкери, експерти и журналисти не предупреждават по някакъв начин за катастрофата. И накрая “Енрон” успя да притъпи бдителността на Комисията за борсова сигурност. На официалният сайт на “Енрон”в Интернет все още можете да почетете: “За 15 години “Енрон” извърши много повече неща, отколкото много световни компании за цял век”. Сега вече няма никакво съмнение, че това е вярно.

Появяват се все по-настойчиви съобщения, че енронистката зараза била засегната и Майкрософт, и Дел, и Интел, и такива традиционни корпорации като Дженеръл Илектрик, Форд, Дойче Телеком, Кей Пи Ен, Алайд Айриш Бенкс и т.н., и т.н. оказва се, че енронизацията е в настъпление не само в Съединените щати, но и в целия напреднал свят. Сега, в обстановката на изострена критичност и на повишено недоверие заради обществения скандал, всичко, сътворено в “Енрон”, се отрича. А там се очертаваха и редица новаторски решения. Концепцията, че тромавите, все по-ниско производителни вертикално интегрирани гигантски супер корпорации ще се разпаднат на хиляди малки, гъвкави, високоспециализирани във временни, лесно променящи се мрежи, си е направо едно “бижу”. Но и най-добрата идея, превърната в абсолют, ражда чудовища, банкрутира и се дискредитира за дълги времена. Особено пък когато в името на каузата се приложи порочната максима, че целта оправдава средствата. Жалко!

Използвана литература:

1

1