КУРСОВА РАБОТА

Тема: Кризата в Русия.Причини и последствия

Разработил:

С едно кратко писмо до в. Financial Times от 13 август Джордж Сорос срина руския валутен и фондов пазар, след тях тръгнаха надолу пазарите в Централна и Източна Европа, а след тях и развитите пазари в западната част на континента. Всъщност достатъчно бе финансовият всекидневник да бе публикувал само първото изречение от писмото на Сорос - "Крахът на руските финансови пазари достигна крайната си фаза". По-късно се появи версията, че писмото е послужило като сигнал за инвестиционните фондове на Сорос да започнат атаката си срещу руската рубла. Това не е така, просто защото Сорос със сигурност не контактува с мениджърите на своите фондове чрез писма по вестниците. Ако е имало скрита цел (а не просто излагане на фактите и опит да се помогне със съвет на управляващите в Москва), то тя е била насочена навън, извън инвестиционните фондове на самия Сорос - да се срине доверието в руската финансова икономика и в руската икономика като цяло.

Всъщност това, което написа Сорос на хартия се случи и в действителност: Той каза, че рублата трябва да се девалвира с между 15 и 25 процента, тя падна с 20 процента. Той поиска руснаците, след въвеждането на валутен борд, да могат да купуват деноминирани в рубли руски държавни ценни книжа, правителството на Кириенко обяви, че пуска поредица от нови такива инструменти, включително и за граждани. Той твърдеше, че само преди две седмици руската финансова система е можела да бъде спасена с 7 милиарда долара, в момента, според Сорос, цената е 15 милиарда долара и продължава да расте (руското правителство оценява нуждата си от финансови средства приблизително на 13 милиарда долара). А думите на Сорос, че фалитът или хиперинфлацията в Русия ще имат разрушителни финансови и политически последици, едва ли някой би се наел да оспори.

Никой обаче не би се съгласил ,че Сорос е първопричината за краха на руската финансова система.Тя не е изненада, след като руската икономика на практика не функционираше в продължение на 70 години. В продължение на този период руският военноиндустриален комплекс бълваше огромно количество оръжия, а цивилната икономика се задъхваше. Седем десетилетия на централнопланирана икономика доведоха страната до положение, при което повечето индустриални предприятия бяха губещи, недостигът на потребителски стоки бе отчайващ, черният пазар процъфтяваше и нещо още по-лошо, нито един руснак не вярваше в икономиката на собствената си страна.

Перестройката на Михаил Горбачов донесе измамната илюзия, че ще доведе след себе си по-добра производителност, конкурентоспособност и в крайна сметка ще превърне Русия в една просперираща нация. Очакванията за подобен развой на събитията се засилиха, след като Борис Елцин стана президент на страната, въпреки че през цялото време на своето управление той не можа да се справи нито с корупцията, нито с олигархията, нито да въведе върховенството на закона като основен управленски принцип.

Само преди година и половина Световната банка излизаше с прогнози, че 1998 г. ще бъде годината, в която Русия ще тръгне нагоре и ще постигне относителна икономическа стабилност. Сега, в края на 1998 г., Русия е на ръба на окончателен финансов крах, по-голяма част от легалните търговски сделки се извършват на бартер, а руският фондов пазар изгуби 75 процента от стойността си от началото на годината досега. До края на тази година Русия има плащания по краткосрочните си дългове на стойност 24 милиарда долара, а резервите на централната банка се стопиха до 13.6 милиарда долара. През първата половина на 1998 г. руският износ е на стойност 35.4 милиарда долара, т.е. спад от 13 процента спрямо същия период на миналата година. Износът извън страните от Организацията на независимите държави е спаднал с 14 процента до 28 милиарда долара, а този за страните от ОНД е на стойност 7.4 милиарда долара, което е спад от 6.2 процента.

В разгара на кризата Държавната дума се събира на извънредно заседание, но в краткосрочен план много малко може да бъде постигнато. Дори уверенията на Борис Елцин, че той твърдо ще се противопостави на девалвацията на руската рубла успяха да задържат курса на националната валута само за два дни - след това официално бе обявена 20-процентната девалвация на рублата, която следваше пазарния курс. Русия в момента консумира последиците от собствената си неуспешна икономическа политика, съчетани с ударната вълна на азиатската финансова криза и резкия и дългосрочен спад на цените на петрола и металите. А да неутрализира тези проблеми не е по силите и възможностите на руското правителство.

Кризата в Русия бе генерирана и от невъзможността или нежеланието на правителството да затегне традиционно ниската данъчна дисциплина в страната. Федералното правителство в Москва събира около 10 милиарда рубли данъчни приходи месечно. Другите източници на бюджетни приходи качват тази сума до около 22 милиарда рубли месечно. Същевременно правителството изразходва 8 милиарда рубли месечно за обслужване на дълга си и 10 милиарда рубли за изплащане на заплатите в бюджетната сфера. Което означава, че всички останали разходи като здравеопазване, образование, инфраструктурни проекти остават жалките за мащабите на страната 4 милиарда рубли на месец. Освен това липсата на доверие в местната икономика и нуждата от изпиране на средствата от незаконен бизнес доведоха до изтичането на огромни суми в твърда валута извън пределите на страната. Очевидно в краткосрочен план решение на тези проблеми няма, а слабите позиции на рублата още повече стимулират изнасянето на капитали от Русия.

За онова, което се случи в Русия, има и по-дълбоки, външни, причини. Русия е оставена сама на себе си - това бе негласното послание на страните от Г-7, което също спомогна за девалвацията на рублата и обявяването на мораториум по руския дълг.. Истината е, че дни преди официално да обяви фалит Русия поиска допълнителна помощ от Г-7, която й бе отказана. А самата ситуация е доста показателна за новата геополитическа ситуация - на Русия бе отказана помощ десетилетие след края на Студената война, в момент, когато цялата световна икономика е заплашена от рецесия, и в момент, когато лидерите на страните от Г-7 трябва да се справят със сложни процеси като секс-скандалите около американския президент Бил Клинтън, които могат да доведат до оставката му; въвеждането на единната европейска валута на Стария континент и продължаващата без изгледи за подобрение криза в японската икономика.. Дори правителството във Вашингтон, което е сред най-твърдите поддръжници на Елцин, отказа да даде средства на Москва.

А основанията на най-развитите индустриални държави да откажат помощ за Русия и да препоръчат на правителството в Москва да се справя с проблема с помощта на средствата от МВФ и собствената си политическа воля са очевидни, макар че и на Запад има две мнения по въпроса. Защитниците на първото мнение твърдят, че Русия, оставяйки настрани ядрената й мощ и площта на територията й, в момента има незначително икономическо значение в световен мащаб. Руската икономика според тях е по-малка от тази на Холандия, а руският фондов пазар е една играчка за хора обичащи откровения риск. Те казват, че опасността германските банки (които са най-големите руски кредитори) да фалират е минимална, защото по-голямата част от тези дългове са защитени от германското правителство, а Русия поема едва 2 процента от германския износ. Защитниците на тази теория твърдят, че постоянните отстъпки пред исканията на Москва водят единствено до това, че страната се превръща в бездънна яма за изливане на финансови средства, окуражавайки правителствата на други развиващи се страни да искат все повече помощи.

Защитниците на противната теза казват, че руският икономически крах ще доведе до положение, при което азиатският финансов грип ще изглежда като лека настинка и ще породи такива социални безредици, които ще доведат до раждането на нова диктатура в Русия, при това диктатура въоръжена с достатъчно ядрени ракети. Освен това една продължителна криза в Русия ще повлече след себе си вълна от трусове на фондовите и стоковите пазари в Централна и Източна Европа, а след това и в страните от Европейския съюз. Всъщност последиците от краха на рублата вече не са само теоретични - още в самото начало на кризата основните световни фондови индекси спаднаха с нива от порядъка на пет процентни пункта, икономиката на Венецуела, която много наподобява руската заради зависимостта си от износа на петрол и съответно приходите от петрола също е на прага да се срине, а венецуелското правителство разпродаде почти на безценица държавните предприятия, за да си осигури свежи средства, с които да отложи момента, в който и Венецуела ще обяви девалвация.

На Русия трябва да се помогне и поради една друга причина - стабилната национална валута е фундаментална нужда за развитието на пазарна икономика и демократично управление не само в Русия, а и във всяка една държава в света. Без стабилна валута всички идеи за данъчна реформа са обречени на неуспех. Не трябва да се забравя също, че именно хиперинфлацията доведе Хитлер на власт в Германия.

А опасността от хиперинфлация в момента изглежда абсолютно реална - рублата се търгува на местния валутен пазар за около 2500 рубли за един долар, търговците на едро вдигат цените на вносните стоки, а руската банкова асоциация излезе с изявление, в което се казва, че 200-250 от общо 1500 руски банки са заплашени от незабавен фалит. Централната банка изразходва 4 милиарда долара в защита на рублата, преди да се откаже от борбата, след което започна да налива средства в няколко от най-големите руски банки, за да спаси поне тях от фалит.

Чужденците, притежатели на руски краткосрочни държавни ценни книжа, ще получат според оздравителния план на руското правителство около една трета от това, което ще получат местните притежатели на такива книжа, а това ще намали за дълъг период от време източниците на частно чуждо финансиране за правителството в Москва, освен че ще дестабилизира и другите развиващи се пазари. На третия ден след избухването на кризата една от най-големите московски инвестиционни къщи, Brunswick Warburg, уволни около една трета от служителите си, около 90 процента от тях бяха руснаци, останалите - чужденци. Много от другите инвестиционни компании, които се развиваха с безумни темпове през 1996-1997 г. също започнаха съкращения. В един кратък промеждутък от едва две години руският фондов пазар премина през фазата от най-добре представящия се пазар в света до най-бързо спадащия. В момента руският фондов пазар фактически не функционира, а само преди две години някои от уволнените сега брокери заработваха 7-цифрени комисиони само от една единствена сделка.

Агенцията за кредитни рейтинги Standard&Poor's вече обяви, че смъква дългосрочния валутен рейтинг на Русия от В- на ССС. Малко след това световната рейтингова агенция Thomson Bankwatch излезе със съобщение, че намалява рейтинга на Русия от В+ на В- и смъква краткосрочните рейтинги за национална валута на 15 руски банки, сред които са и едни от смятаните за големи на пазара като "Автобанк", банка "Менатеп", банка "Российский кредит", "Инкомбанк", МФК и "Ренесанс капитал".

Самите търговски банки пък публикуваха открито изявление, в което искат от правителството освен въвеждането на фиксиран плаващ валутен курс и да се забранят немонетарните разплащания в руската икономика, да се повиши ефективността на работата на държавната администрация на всички нива, намаляване на държавните разходи и изработване на работещ механизъм за обявяване във фалит. Десетината най-големи руски частни търговски банки, предимно московски, създадоха нещо като пул за взаимно подпомагане, който ще разчита и на подкрепа от централната банка. През миналата седмица обаче централната банка се провали в опита си да помогне на деветата по големина руска банка, "СБС-Агро банк" - въпреки подкрепата на централната банка агенцията Standard&Poor's смъкна дългосрочния кредитен рейтинг на "СБС-Агро банк" и на още три банки от новосъздадения пул - "Алфа банк", "Инкомбанк" и "Российский кредит" - до ниво NM ("Not Meaningful" - "Незначителни"). Единствената банка, която правителството няма как да не подкрепи, е "Сбербанк", бившата съветска спестовна банка, която все още държи милиони спестителни влогове и има клонове във всички градове на Русия. Вече се появиха слухове, че световните финансови институции, включително Международният валутен фонд, ще поискат от правителството да преструктурира руския банков сектор, поставяйки много от най-големите банки под надзора на централната банка. След това ще последва сливането им с други финансови институции или рекапитализация.

Един от основните проблеми, които трябва да реши настоящото руско правителство е разплащанията външния си дълг. Въпросът е в това, че макар то добросъвестно да иска да си плати, валутните му възможности са недостатъчни. Размерът на руския външен дълг не може точно дасе определи, защото отсъства официална информация , а оценката на западните източници се колебае по отделните му пера. Приблизителното разпределение на дълга изглежда така: еврооблигации - 16 милиарда долара, кредити от Международния валутен фонд и сродните му организации - 23 милиарда долара, Лондонски клуб на частните банки кредитори - 32-34 милиарда долара, Парижки клуб - 37-40 милиарда долара, дълг към други страни - около 20 милиарда долара, облигации MinFin , издадени от финансовото министерствао - 8.7 милиарда долара. Или общо между 137 и 142 милиарда долара, макар понякои оценки той дадостига 160 милиарда долара, което прави около 1000 долара на глава от населението и се равнява на една трета от миналогодишния брутен вътрешен продукт.

На 16 септември рейтинговата агенция Standard & Poor's свали дългосрочния рейтинг Русия до ССС-, а краткосрочния до -С, което поставя страната сред най-вероятните нарушители на задълженията по външния дълг. Дори Индонезия, която е разтърсвана от вътрешни безредици , има по-висок рейтинг от Русия. Мрачната переспектива, която чертае оценката на американската фирма, се дължи на ограничените валутни ресурси, с които разполага Русия. Валутните резерви на централната банка заедно със златото в края на октомври се покачиха до 13.6 милиарда долара и те ще успеят да покрият плащанията до края на годината, които възлизат на 2-3 милиарда долара. През следващата година обаче ще трябва да бъдат преведени 17.5 милиарда, непосилна сума за грохналата руска икономика според вицепремиера Юрий Маслюков. Така че наложеният мораториум върху разплащанията по външния дълг беше неизбежен. Най-лесното решение ще бъде ако светът реши отново да се направи на невиждащ и дапрежали десетина милиарда, които ще помогнат да се закърпи положението за кратко време. Наивниците на Запад като че ли се свършиха и дори МВФ категорично отказва да отпусне 4.3-милиардния транш, който беше обещан за септември. Критиката, която мисията на фонда отправи към програмата на правителството, показва, че до приемането на разумен бюджет за 1999 г. пари от МВФ няма да има. Единствено Япония потвърди заем от 800 милиона долара, а известно облекчение за правителството ще бъде хуманитарната помощ от САЩ и Европейския съюз, която може да надхвърли 1 милиард долара.

За да склони богатите си партньори да отворят още веднъж кесията си, Москва намеква, че отказът им би довел до социален взрив с неясни последствия за ядрения арсенал на страната. Само че този път номерът няма да мине толкова лесно, защото , както заяви представител на МВФ, “задачата на фонда няма нищо общо с ядрените ракети”. Все пак в Русия са готови да ратифицират договора за ограничаване на стратегическите оръжия СТАРТ-2 с надеждата, че потическите отстъпки ще бъдат възнаградени снови кредити.

Междинен вариант между мораториума и отпускането на средства беше реструктуирането на външния дълг , който можеше да се окаже приемлив за двете страни. Русия трябваше да изпълни задълженията си по еврооблигациите и кредитите на МВФ,които през 1999 г. ще възлязат на 7 милиарда долара, защото не може да си позволи да загуби най-сигурните източници за бъдещо финансиране. В такъв случай Русия можеше да разчита на снизхождение в преговорите с двата кредиторски клуба, още повече,че огромната част дълговите към тях е наследство от бившия СССР , а като член на Парижкия клуб Русия има да получава няколко десетки милиарда от държави в Азия и Африка. Първото условие за постигането на компромис ще бъде подписването на споразумения по руския вътрешен дълг, в който западните банки държат около 10 милиарда долара.

Преговорите между правителството и шесте банки, водени от Deutsche Bank, които представят чуждите инвеститори в руските в руските облигации ГКО-ОФЗ, се точат трети месец, но съществен прогрес няма въпреки няколкото съобщения за пробив в разговорите. Основният въпрос, около който се въртят споровете, са срочните валутни договори на обща стойност 7-8 милиарда долара.Тези договори бяха използвани от чужденците за подсигуряване срещу валутния риск и тежестта им за руските банки се увеличи многократно след девалвацията на рублата, защото за закупуването на необходимата валута са нужни повече рубли. Кабинетът предложи на западните банки да поеме задълженията като държавен дълг и да обвърже изпълнението им с решаването на проблема с ГКО-ОФЗ. Офертата беше отхвърлена, защото на Запад не могат да допуснат правителство, което се пазари за всеки цент по ГКО и скоро може да обяви мораториум по външния дълг, с лека ръка да поеме още няколко милиарда дълг. Още повече че руските им колеги имат достатъчно пари, които държат на сметки извън Русия в същите тези банки, които сега се опитват да спасят инвестициите си. Нелегалният износ капитал извън Русия отдавна се е превънал в национален спорт, а основните направления са офшорни зони от типа на Британските Вирджински острови, които се нареждат на второ място по получен руски износ през миналата година в Северна и Южна Америка, отстъпвайки единствено на САЩ.

Ако около външния и вътрешния дълг нещата може и да потръгнат, около пазара на акции, който в повечето страни е основен източник за финансиране на икономиката , скоро няма да се чуе нищо хубаво.Руските акции бяха хитът на миналата година сред всички развиващи се пазари, но през тази се превърнаха в проклятие за инвеститорите, чиито портфейли се обезцениха средно 15 пъти от януари досега. Дневният оборот на най-голямата търговска площадка - РТС, през последните три месеца не може дори да доближ 10 милиона долара, числото на брокерите в нея намаля почти на наполовина само за четери месеца, а индексът РТС-Интерфакс е на светлинни години от рекордното си постижение 571.66 пункта отпреди 13 месеца.

Финансовата криза в Русия засега не води до никакви сериозни последствия в икономиката на България. Влиянието й обаче със сигурност ще се усети в по-дългосрочен план. В момента единствената реакция е рязкото поевтиняване на дълговите ни книжа и лекото покачване на долара.

Девалвацията на рублата и очакванията за отлив на инвеститорите от развиващите се пазари рязко променят пазарната среда - не само в Русия, а в глобален мащаб, което няма как да не даде отражение върху икономиката на България. Инвеститорите, които са склонни да влагат средства в икономиките в преход, ще направят преоценка на нивото на риска, което доскоро бяха склонни да поемат. След събитията на руския финансов пазар те ще са по-резервирани към рисковите пазари (в които влиза и България по оценки на кредитните агенции) и естествено ще очакват по-висока възвращаемост от вложените там средства. Това означава, че доходите, които длъжниците ще трябва да плащат, ще бъдат по-високи. Кризата в Русия за развиващите се страни означава, поне в момента, оскъпяване на външното финансиране. Проблемът на България след стабилизацията ще бъде, че няма да бъде конкурентна по доходи и цени на акциите на Азия и Русия, а в същото време няма да е толкова стабилна и привлекателна като Полша, Чехия и Унгария.

Проблем, който се изправя непосредствено пред българската икономика, е, че кризата в Русия влошава конюнктурата за планираната емисия български еврооблигации. Моментът става неподходящ за пускането им на международните пазари, защото дълговите ценни книжа на икономиките в преход бележат спад в цените си заради руската криза. При евентуална емисия сега държавата ще трябва да плаща твърде висок доход по новите дългови инструменти. По-добрият вариант е да не се емитират облигациите сега, а да се изчака по-подходящ момент, когато цената ще бъде изгодна за България.

Непосредствено след новините от Русия котировките на акциите на българската борса спаднаха с около 10%. Въпреки това трудно може да се каже, че това е директно предизвикано от финансовия срив на руската икономика. Много малко вероятно е неразвит борсов пазар като българския да се повлияе от чисто пазарни очаквания. Все пак интересът към български акции ще бъде дългосрочно повлиян от бягството на инвеститори от рисковите пазари.

Основните притеснения след избухването на кризата в Русия бяха свързани с прогнозите, че девалвацията на рублата ще окаже натиск за девалвации по целия свят. Полската злота, чешката крона и унгарският форинт отслабнаха с по няколко процента към долара. Планове за девалвация обяви и първата страна в Латинска Америка - Венецуела. Най-големите опасения са свързани с опасността да девалвират последователно Бразилия и след това Китай. Ако това се случи, със сигурност ще има верижен ефект за натиск върху валутите на всички държави с плаващи валутни курсове. Тогава левът, фиксиран към марката, ще се окаже твърде силна валута. Това със сигурност ще направи индустрията ни неконкурентна, а вътрешният пазар ще бъде залят със стоки от внос. В по-дългосрочен период това ще оказва натиск за девалвация и на лева. Частично този ефект ще се компенсира единствено от спадането на марката към долара.

Един от основните ефекти на руската финансова криза е поевтиняването на дълговите книжа на икономиките в преход. Тази тенденция не подмина и българските брейди-облигации. Котировките им през последния работен ден (петък 14 август) преди официалните съобщения за събитията в Русия бяха сравнително високи. Обезпечените облигации с отстъпка (DISCs) се търсеха на цена 54.500 цента за долар, а се предлагаха на цена 57.000-57.250 в петък миналата седмица.

Спад се наблюдаваше и в цените на облигациите, заменили просрочените лихви (IABs), и облигациите с първоначално намалени лихви(FLIRBs). В петъка преди кризата IABs се търсеха на нива 63.375 цента и се продаваха по 66.750-70.000 цента. Във петък миналата седмица цената на IABs падна до 50.000 цента търси и 51.250 цента продава. Нивата на FLIRBs също претърпяха спад и се търсеха на 40.000 цента, а се продаваха на 42-45.000 цента в края на миналата седмица.

Толкова ниски нива на българските брейдита не е имало от времето на азиатската криза. Спадането на цените на дълга позволява на българските финансови власти да предприемат ефективни мерки по оптимизиране на неговото обслужване като частично обратно изкупуване.

Негативни последици за страната ни от финансовата криза могат да се очакват най-вече за стокообмена между Русия и България. Прогнозите са, че така или иначе ниският стокооборот ще продължи тенденцията си към намаление за сметка на българския износ. По последни данни, предоставени в месечните отчети на БНБ, стокообменът между двете страни намалява. За първото тримесечие на тази година износът на България за Русия е намалял с 16.7 млн. долара до 72.7 млн. долара спрямо януари-март предходната година. За същия период се наблюдава и намаление на руския внос в България с 45 млн. долара, като общата сума за първото тримесечие на 1998 г. възлиза на 254.4 млн. долара. За миналата година България има отрицателно търговско салдо с Русия.

Девалвацията на рублата ще направи по-евтин руския износ и това е стимул за неговото нарастване. В същото време обаче вносът в Русия се оскъпява. Като се прибавят високите мита върху импорта, слабата конкурентност на българските стоки и лошият им маркетинг, те стават непродаваеми на руския пазар.

Немислимо е сега да се иска от руската страна да намали едностранно митата си за внос на български стоки. По-вероятно е в защита на рублата Русия да въведе допълнителни ограничения върху вноса от други страни.

Членове на българската делегация, която придружава президента Петър Стоянов за Москва, обясниха, че имат са водели преговори за износ на българска селскостопанска продукция срещу доставките на руски газ. Бартерът обаче едва ли е най-добрият механизъм за решаване на проблемите във взаимната търговия. Бартеризацията на икономиката на Русия е една от предпоставките за днешните й финансови проблеми. Би било голяма грешка, ако се допусне тя да се прехвърли и в търговските отношения на двете държави.

За излизането от кризата са необходими изключителни усилия и мерки.Дали новото руско правителство ще успее да ги наложи не е ясно. Първа основна проверка за намеренията на кабинета на Примаков бе бюджетът за следващата година. Невъзможността да бъдат изплатени всички пенсии и заплати до края на годината и плащанията по държавния дълг принуди кабинета да подготви бюджет, чиято разходна част е максимално ограничена. Според Примаков новият руски бюджет е с голяма социална насоченост, но дали той ще изпълни добрите си намерения не е ясно. Това обаче е един последните шансове за Русия да избегне социалните сътресения, които могат да бъдат с катрасофални последствия в глобален мащаб, и да поеме по пътя на икономическа стабилност.

Кризата в Русия.Последствия за българската икономика

17

Кризата в Русия.Причини и последствия