Може ли бизнесът отново да бъде същият?

Материала подготви Милена ИВАНОВА

ОТКАКТО бизнессредите по целия свят изпитаха въздействието на терористичните атаки срещу Америка от 11.09., те разделят проблемите си в две групи: дългосрочни, стратегически и краткосрочни, практически. Във втората група основен е проблемът за движението на стоки и хора. Със затягането на мерките за сигурност на пристанищата, летищата и по границите индустриалните стоки се нуждаят от повече време, за да достигнат своето местоназначение. Камионите на границата между Америка и Канада трябва да чакат по двадесет часа за преминаването й, което обикновено отнема минути.

Мениджърите и другите служители също се придвижват по-малко. General Motors и Toyota забраниха за кратко всякакви международни пътувания на своя персонал, след като хората им се върнаха от франкфуртското изложение, състояло се по време на атаките.

Американската автомобилна индустрия обаче доста ще пострада. Големите предприятия в Детройт разчитат на мрежата си от снабдители, която се простира до канадската провинция Онтарио. Daimler-Chrysler, Ford и General Motors бяха принудени да спрат своето производство, докато чакат частите си да преминат задръстванията по границите. На безпрецедентна среща в Детройт на 19 септември лидерите на индустрията се срещнаха със синдикалисти и двама членове на кабинета, за да възстановят доверието в американската промишленост. Всички бяха загрижени да запазят отворени линиите на кредит и да избегнат подронването на потребителското доверие заради затварянето на заводи. Въпреки това много анализатори смятат, че следващите закривания са неизбежни.

За повечето други индустрии намаляването на стоковите наличности не е проблем. В този момент нивата на стоковите наличности в Америка са близки до рекордни стойности. В телекомуникационния и компютърния бизнес по-специално фирмите от известно време натрупват излишъци. Cisco Systems, най-впечатляващият пример за свръхпроизводство, трябваше да преоцени свои стоки с 2.25 млрд. долара в края на миналата година.

През последните десет години компаниите постепенно ставаха все по-зависими от навременните доставки (just-in-time, JIT) на индустриални мощности. Наличностите пристигаха във фабриките само когато и ако бяха нужни. Всеки намек за увеличаване на риска отклоняваше баланса от JIT в полза на стратегията JIC (just-in-case, в случай на необходимост), която разчиташе на натрупването на запаси като противодействие на риска от неочаквано нарушаване на снабдяването. Този баланс беше нарушен още с резките спадове на лихвения процент, които намалиха цените на наличните стоки почти наполовина и така редуцираха нуждата от JIT системи.

От всичко това спечелиха фирмите за превоз на стоки и товарните самолетни компании като Federal Express и UPS. И, изглежда, те ще продължат да процъфтяват и след като този силен шок премине. Товарните превози са по-малко чувствителни към тероризма, отколкото пътническите. Дори ако американските фирми подражаваха на израелските авиокомпании El Al и задържаха стоките по един ден за проверка на сигурността, това нямаше да подкопае съществено възможностите на въздушния товарен транспорт пред другите видове превоз.

Междувременно служителите се ограничават в своите офиси и общуват с бизнеспартньорите си от дистанция. Търсенето се увеличи с 50% при някои снабдители и акциите на Polycom, най-голямата компания в бизнеса, скочиха с 33%, когато на 17.09. борсите бяха отворени отново. Но видео- и аудиокомуникациите не са нова технология. В миналото висшите служители получаваха хладен прием, защото не искаха да изоставят удоволствието от пътуването и значението на личните срещи. Те са по-склонни да се обръщат към наземния транспорт за пътувания до 500 мили и искат да са сигурни, че застрахователните им полици са валидни за останалите случаи. След атаката Executive Jet, компания, която предлага съсобственичество на частни самолети, беше наводнена с обаждания.

В бъдеще вероятно повечето компании ще предпочитат използването на корпоративните самолети, за да не бъдат излагани най-добрите им хора на опасността да пътуват с неизвестни спътници. Другите мерки за сигурност, предвидени в мултинационалните офиси зад граница - например електронното следене на хора и багаж, - сега вероятно ще се изнесат навън от Америка.

Винс Тобкин, директор на консултантската фирма Bain&Co в Сан Франциско, казва, че атаката ще накара компаниите да обмислят по-внимателно идеята за създаване на дубликати. Морган Стенли бе способен да започне работа тази седмица, защото имаше втори поддържащ информационен център извън Манхатън. Много хай-тек фирми вече усвоиха този урок, когато през 1995 г. земетресението в Кобе, Япония, унищожи някои жизненоважни снабдителни звена. Сега те имат двойни структури - по два завода, които ги снабдяват с компоненти, в случай че единият не може да работи. Г-н Тобкин казва също, че още много компании ще поискат да са сигурни, че са дублирали и връзката си с Internet.

Голяма част от всички мерки обаче са просто разчопляне на нещо, което вече се е случило. Никой все още не смята, че терористичните атаки ще имат дълбок и дълготраен ефект върху начина, по който в Америка се прави бизнес. Неизбежното увеличаване на цените на товарните превози няма да унищожи приходите от евтиното производство в страните зад граница. Дори самолетният транспорт ще се възстанови някой ден.

Това, което би могло да стане обаче, е, че глобализацията на американските мултинационални компании ще се ръководи много по-изкъсо. Макдоналдс е навсякъде, но най-вече в ръцете на местни дъщерни фирми. Атаката срещу Макдоналдс в отдалечени места е атака срещу Америка само формално. По същия начин и повечето производства са предоставени на хора, които да създават екипи от специалисти. Дали са в Индонезия, или в Бангладеш, те са (и изглеждат) местни компании. Само R&D, която осигурява маркетинг и други скъпоструващи услуги, остава в американски ръце.