Реферати, Доклади, Курсови работи

Общината - централизирана или децентрализирана.

Общината централизирана или децентрализирана
Общината централизирана или децентрализирана.

Когато се преценява дали дадена дейност трябва да бъде централизирана или децентрализирана са възможни две групи аргументи Едната се основава на демокрацията, участието на хората в управлението. Другата група на принципа на ефективността, по принцип централизацията позволява икономия на ресурси и по - висока компетентност. Разпространено мнение в нашата страна, е че “само богатите страни могат да се позволяват децентрализация - на този етап ние се нуждаем от силна централна власт.” Когато това мнение се превърне в официална политика на правителството може да стане опасно, защото причинно - следствената връзка е точно обратната - финансовата децентрализация води държавата до просперитет - Това се дължи на не само на принципа на супсидиарността и на факта, че само чрез осигуряване на финансова автономия може да се осигури обществена подкрепа на всяка стратегия за реформа на страната и високо ниво на финансова осигуреност. При централизацията и когато стабилността на една държава е базирана на един център това означава, че е налице опасност от нестабилност при някаква промяна. При задаването на въпроса “Кои са главните проблеми на Българските общини”? - хората ще отговорят , че основните проблеми са: безработица, ниско ниво на заетостта, високо ниво на престъпност, недостатъчните доходи, малките инвестиции, като те дори не са свързани със съществуващото ниско качество на общинските услуги. Ако този въпрос се зададе на кмета, общинския съветник или специалист от администрацията обикновено отговорът е следния : липсата на фискални права, неразборицата около споделените между държавата и общината отговорности, ниска субсидия. Спорът между централната и месната власт за повече права и финанси за тяхното осъществяване отстрани изглежда като борба за власт, чиято цел е неясна. Гражданите са в удобната роля да критикуват държавата и общините, но не виждат своето място в процеса на вземане на решение. Има пълно неразбиране и отстрана на централната власт - управляващите там имат усещане, че им се изплъзват ресурси. Познавайки капацитет на месните власти, тя смята, че общините не са готови да поемат последиците от децентрализацията. От своя страна, общините не търсят подкрепа в гражданството и когато на преден план излиза кметът, проблемите на децентрализацията се превръщат в проблеми на консумация на власт или борба за власт.

Децентрализацията е нужна преди всичко за това да осигури свобода на общините, да но не само тя е важна. По - голямата свобода води до възможност за развитие на инициативата и предприемачеството, а оттам до по - големи възможности на хората сами да управляват живота си. Децентрализацията няма автоматичен характер , т. е осигуряването не води до добри резултати само по себе си , а просто осигурява предпоставки за обществено развитие. Децентрализацията е необходимо задължително условие от което може да тръгне не само разцвета на Българската община и държавата, но и просперитетът на отделните граждани. Макар, че в повечето страни е налице някакъв напредък в децентрализациония процес, на практика местните власти в Югоизточна Европа нямат правата да “регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население, съществена част от осъществените дела.” Най - важните стъпки в процеса на децентрализация престоят да бъдат направени, например те могат да бъдат:

Засилване на взаимовръзките между централната и местните власти.

- Централните власти в Югоизточна Европа не правят достатъчно усилия да вклучят местните власти в процесите на вземане на решения , свързани с разпределението на функциите и отговорности те , приходите и разходите и др. Фискална та децентрализация е невъзможна без модел, чрез чиито инструменти да се осъществи институционален диалог.

Подобряване на разпределението на функциите и определянето на разходите и приходите.

Страните от Югоизточна Европа имат относителен нисък дял на участие на мастните финанси в публичния сектор. Затова въпроса за ускоряването на процеса на предаване от държавата на повече отговорности на местните власти има ключово значение за региона. Освен това в отделни сфери като образование, здравеопазване и социални грижи централните и местните власти имат споделена отговорност, което от своя страна води до големи проблеми от една страна това затруднява гражданите да разберат в чие правомощие или задължение е съответната услуга, а от друга страна , води до проблеми от гледна точка на управление на процеса на планиране, осъществяване и контролиране на услугите. В редица страни местните власти имат желание да поемат следните функции свързани с финансиране и управление:

- Събирането на местни данъци и такси

- Права и свобода на управлението на общинската собственост

- свобода при градското планиране и използването на земята.

Даже в страни, където процесът на децентрализация е по - напреднал , мнозинството от местните власти се сблъскват с повтарящи се финансови трудности. Тази ситоация на структорни дефицити поражда зависимост на местните власти от централната власт, ограничява, а в някои случаи на практика нарушава тяхната автономност. За да се решат тези проблеми могат да бъдат предприети следните мерки:

УСИЛВАНЕ НА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ

Един от големите проблеми в тази сфера е, че размерите на местните данаци се определят от центалната власт. Съществено за местните власти е да могат сами да определят размера на данъците в рамки, определени от центалната власт, като рамката трябва да бъде достатъчно широка, за да осигори пространство за маньовър от страна на местната власт.

Друг проблем е, че делът на събраните данъци е малък - като тук влияе както традицията за неплащане на данаци, така и недостатъчно ефективната и мотивирана даначна администрация. Като се има предвид това, преминаването към събиране на местните даначи и такси от местните власти може да доведе до значително подобряване на дейността.

Имуществените данаци могат да бъдат важен източник на приходи за местните власти. За целта е необходимо децентрализация на имуществените рагистри и създаване на модерен кадастър на местно ниво.

ЕФЕКТИВНО БЮДЖЕТНО УПРАВЛЕНИЕ И ВЪТРЕШЕ КОНТРОЛ

Целият бюджетен процес в страните от Югоизточна Европа се нуждае от подобряване. Регулаторната рамка на бюджетните процедури в момента е нестабилна, а наличната стандартизация служи по - скоро на целите на централната власт отколкото на местните власти. Бюджетите трябва да изпълняват ролята си на средство за формиране на местна политика и инстромент за оправление, вместо да бъдат средство за репортуване.

Изготвянето и изпълнението на местните бюджети в повечето случаи е неефективно поради ограничените възможности на администрацията. Затова е наложително както изготвянето на необходимия съвременен софтуер за бюджета, така и подходящо убочение на служителите, в т.ч. тези неизборни длъжности.

Като цяло гражданите не са достатъчно въвлечени в бюджетния продес. Налице е система на осчетоводяване, която не подпомага ефективното използване на общинските ресурси. Необходимо е да се осигори прозрачност и да се вземат мерки за насърчяване очастието на гражданите в процеса на вземане на решения.

Процедурите на финансов надзор и одитинг в момента имат по - скоро задачата да санкцинират формалните нередности, отколкото да насърчяват добрите практики в управлението. Одитингът трябва да дава стандартите и рамките на вземне на успешни решения и да подкрепя ясните финансови стратегии.

ЯСНА СИСТЕМА НА СУБСИДИИ ОТ ЦЕНТРАЛНАТА ВЛАСТ И УРАВНИТЕЛНАТА СИСТЕМА

В Югоизточа Европа съществува извънредна зависимост от споделените данаци и недостатъчно уравняване между оделните общини и региони. Субсидиите и системата на уравняване неизпълнява добре своята роля да коригират вертикалните и хоризонтални диспропорции.

Главната причина за това е вактът, че критерии за разпределение не са достатъчно убективни и субсидиите най - често “се договарят”. За да се подобри настоящата ситоация, трябва да бъдат изпълнени следните изискавния:

като общо правило субсидиите трябва да бъдат общи, а не целеви;
субсидиите за покриване на дифицитите трябва да бъдат заменени със собсидии, изчислявани, предварително;
формулите за разпределение трябва да бъдат неутрални(за да се избегнат потенциялни маниполации или да се създадат условия за объркване), прозрачни и достатъчно прости, за да бъдат лесно разбираеми;
формулите трябва да бъдат еднакви за всички общини.

В очакване на развитие, което ще увеличи възможностите на общините широко да използват заеми, е необходимо да се усигорят собсидии от централната власт за инвестиции в инфраструктурата. Критериите за разпределение на такива целеви собсидии също трябва да са обективни.

УВЕЛИЧЯВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЗАЕМЕН КАПИТАЛ

Нуждата от капиталови инвестиции на страните от Югоизточан Европа е огромна, особено за местна инфраструктура. Тези инвестиции не могат да бъдат финасирани от субсидии или излишаци по текущите разходи. В средносрочен период възможността на местните власти да вземат заеми трябва да се увеличи както чрез засилване на финансовия мениджмънт, така и чрез създаване на надежна система на отношения мажду различните нива на власттта.

УВОД:

Историческото развитие на общините показва недвусмислено, че Местното самоуправление е трайно явление и постоянен фактор в живота на териториалните общности То е основна структура в системата на социалната организираност във всяка демократична изградена държава. Неговата непреходност се обосновава от същността му като правна форма на онова социално явление което Фридрих А. Хайск нарича “Спонтанен ред”, т.е обществен ред, който възниква по силата на обективни закономерности, а не по целеви действия и субективни намерения на отделните личности.

Основния фактор в ежедневния бит е сътрудничеството между индивидите. Много на брои са потребностите които могат да се удовлетворят само с усилията на по - малки или пи - големи групи хора, в следствие , на което индивидите се обединявали в териториални общности. От естествено формиралите се териториални общности възникват общините - основна структура в системата на Местното самоуправление. Същността на общините се променя в процеса на приобщаването им към държавно управление на териториите. Местното самоуправление е извън единната система на държавните органи, но организацията и дейността му се регулират със закони на парламента и правителството. Характеристики на местното самоуправление и общината.

Българските общини стават организация на Местното самоуправление съгласно конституцията от 1991г. Общините не са държавни образувания и не носят суверенните особености на държавата, но те не са извън държавата. Рамките на правомощията и пределите на дейността на общината се определя от държавата.
Местното самоуправление е право на всеки гражданин да участва в управлението на страната на всички равнища както чрез формите на пряката демокрация така и чрез избрани от него органи.
Обект на Местното самоуправление са въпроси от местен характер.
Органите на Местното самоуправление използват дадените им правомощия на своя собствена отговорност, т.е те сами избират вариант за решаване на даден проблем, като това трябва да стане в рамките на закона и отговорността за резултатите е тяхна.
Местното самоуправление има своя самостоятелна система от органи, посредством които тя намира съответна реална изява. Основни организационни структури на местното самоуправление са общинските съвети. Общинските съвети представляват местните парламенти, като съществуват някои особености в сравнение с парламента; на общинско равнище не се формира националната политика, а се решават въпроси свързани с осигуряването на нормални условия за живот на местното население. Обикновено органите на общинските съвети са представени от хора който се занимават с различна дейност, те решават кога да се събират какво да обсъждат и те приемат заедно с кмета дискутираните въпроси свързани със общината като обикновено се гласува с ръка. Те са избират от населението на отделната община. Втората съставна част на организацията на общината е общинската администрация в лицето на кмета и специализираните изпълнителни служби на общината. Местните изпълнителни органи са органите на съветите, а не на централни или регионални държавни структури и те са отговорни пред съответните съвети, което определя йерархичната връзка.
Общината включва в своите предели землища на едно или няколко населени места или това е територията, на която живеят гражданите на общината на която се намират техните имоти. Като териториално понятие общината очертава и границите, в които се простира и действа нейната власт.
Основното и най- важното обаче в общината си остава хората, които живеят на тази територия, т.е - териториална общност. Самоуправлението е присъщо на хората, а не на територията.
Местното самоуправление съдържа силни елементи на икономическо самоуправление. Местните организации решават широк кръг местни икономически проблеми, тук може да се отнесе стопанисването на общинските имоти за общо ползване, изграждането и подържането на инфраструктура на общината, създаването на благоприятни условия за стопанска дейност на отделните граждани и техните сдружения, а също и привличането на инвестиции.
Важен източник за постоянните приходи в общинския бюджет е общинската собственост. Общината е юридическо лице. Тя е субект на общинска собственост и в рамките на закона може самостоятелно да я стопанисва и да се разпорежда с нея.

Общинската управа изпитва нужда не само да развива административните възможности, но и да увеличава способността си за анализ на развитието и определянето на приоритети в него. В условията на икономически стрес общините трябва да могат моделират политиката на икономическото си развитие в съответствие с техните правомощия и териториалните им ресурсни възможности, а също така да се в състояние да установят съответни връзки с националната и международната икономика.

В последно време се вижда засилване на държавния характер на общините.Към обществените форми на самоуправление се прибягва рядко. Доминиращите държавни елементи в статута на общината са очевидни. Не увеличаването или намаляването на държавните функции на общините е проблема, проблемът се изразява в намиране на идеалното средно положение, границата между държавата и обществото в организацията на общината. Трябва да се оптимизира съчетаването на държавата и обществото тъй като общината не може да се изгражда сама и ще бъде безпомощна. Тази крайност е без перспективна, но без мислена е също и така и другата крайност, когато от общината остава само общинската администрация.

Местното самоуправление е форма на децентрализация на държавната власт по пътя на засилване правото на териториалните общности и на избраните органи да решават общинските проблеми. Реално Местното самоуправление е възможно само при условие, че общинските съвети се ползват с финансова самостоятелност при решаването на местните въпроси. Всяка община има право на самостоятелен бюджет, който не е част от държавния бюджет. Той се формира и разходва по правила, утвърдени със закон, но неговите приходи и разходи се определят от общинските съвет. Когато централизираните или регионалните държавни органи делегират правомощия на органите на Местно самоуправление, то последните трябва да разполагат с определена свобода относно организацията и осъществяването на тези правомощия. Налагането от горе на стандартни структури, подходи и методи в дейността води до скъпо и неефективно управление.

В закона е посочено, че местните органи разполагат в рамките на закона със свобода на действие да проявяват инициатива по всеки въпрос който не е изключен от тяхната компетентност или предоставен на други органи.

КЪМ ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА

Съвременната тенденция към децентрализация съживи интереса към местно управление в контекста на нуждите - демократизация, административна ефективност, икономическо развитие и мобилизация на ресурсите. Вниманието особено се фокусира върху ролята на общините при планирането, определянето но политиката на развитие на територията и мобилизацията на ресурсите. Тази роля засилва тенденцията общините да придобиват все по - голяма независимост, защото това дава възможност функциите, имащи национално значение, да с изместят до нивата, които са по - близо до населението.

Процесът на децентрализация включва най - малко седем сфери:

Предоставяне на правомощия.
Делегиране на власт.
Децентрализация.
Де регулация.
Участие на населението в управлението.
Насърчаване на териториален модел на икономическо развитие.

SEO оптимизация · Уеб дизайн · селективни колектори