ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ВАРНА

Стопански факултет

Катедра “Икономика на търговията”

Курсов проект

на тема:

Развитие на услугите в България за периода 1989-1999 година

Разработил: .................... Проверил: .............................................

/проф. д-р ик.н. Н. Сълова/

Варна

27.01.2001г

СЪДЪРЖАНИЕ :

УВОД

1.Същност на понятието услуги

В най-общ план услугите представляват труд,който доставя конкретна потребителна стойност, както всички стоки. Специфичният характер на тази потребителна стойност се определя от това,че тя се представя не във вид на вещ,а на дейност. От гледна точка на маркетинга “услугата е всяка дейност,която води до удовлетворяване на потребности и желания,свързана е с размяна на стойности и не води до форма на собственост над получената стойност в смисъл на материялен продукт”.

Прилагането на методите,средствата и принципите на маркетинга в областта на услугите е свързано с някои техни специфични характеристики като нематариалност,неделимост ,нееднаквост,нетрайност,неравномерност във времето и така нататък.

И нека сега в тази теоретическа постановка разглехдаме развитието на услугите в България имайки впредвид,че преобладаващото мнение за частния сектор в България е,че той все още се бори със сериозни затруднения в своето развитие. Нашата икономика беше в криза - тя премина от едно качествено състояние в друго. Поради това може да се сметне,че разглежданата тема не е от второстепенно значение при настъпващото социално пазарно стопанство. Развитието на услугите не само,че не е маловажен процес,а напротив,той е истински съвременен феномен - фактор и проява на високоефективната социално-пазарна ориентация.

2.Развитие и състояние на услугите до прехода на страната ни към пазарна икономика

През годините на прехода към пазарна икономика услугите получиха доминиращо значение. Като гъвкава и бързо преустройваща се съобразно пазарните изисквания подсистема на стопанството,те въздействат за развитието на всички дейности в него. Последните също оказват активно лияние върху услугите чрез динамиката на производството на отраслите,които ги “захранват”, развитието на финансово-кредитната система и др.

В страните от Европейската общност повече от половината от БВП се създава в услугите и над 60% от заетите са в така нар.третичен сектор. Ето защо се говори за експанзия на този отрасъл в икономиката на напредналите страни. Поради особената му роляна “свързващ”между всички сфери в стопанството/особено това се отнася за производствените услуги-транспорт,съобщения,търговия/ и най-вече между производството и пазара,в него най-бързо се проявяват симптомите на пазарно поведение на икономическите агенти. Овен това той има много широкасоциална основа и социална насоченост. Развитието на услугите в условията на преход е индикатор за първите стъпки в пазарното преструктуриране на икономиката ни.

До прехода на страната ни към пазарна икономика услугите и по-точно непроизводствените услуги не бяха развити в степен,адекватна на потребностите на стопанството по следните причини:

Акцентът в структурната стратегия се поставяше върху производствената сфера /индустрия,селско стопанство,производствени услуги - тренспорт,съобщения,търговия/ -разтежът на националния доход се приемаше като основен показател за ефективността на икономическата политика на страната,а той се създава единствето в материалното производство

Цените на всички услуги се определяха административно,а не пазарно, и бяха много ниски,така че нямаше необходимата икономическа мотивация за развитие на тази сфера

Много от така наречените колективни услуги, като здравеопазване, образование, култура, отдих и туризъм и др., независимо че се създава национален доход, бяха финансирани ицяло централизирано /с изкл. на туризма/ от фондовете, създавани в материалното производство. Следователно развитието на непроизводственати услуги не само се пренебрегваше, но то се принизяваше до третирането им като консумативни, пасивни участници в преразпределението на националния доход. Сега вече е ясно, че не може да се развива пазарна икономика без високо организирана и ефективно функционаираща сфера на услугите, защото в противен случай: от една страна, се губи контактът между елементите на възпроизводствената верига, от друга страна, остават открити множество социални проблеми, особено “остри” през периода на прехода,като социално осигуряване, здравеопазване, отдих, комунално-битови, жилищни проблеми и т.н.

3.Интензивност на развитие на услугите в България през годините на преход

През годините на прехода съотношението услуги ,индустрия , селско стопанство се измени в полза на услугите.Във външноикономически аспест предимствата на този сектор, вкл. туристическата индустрия,са също големи. Освен това структурата на заетостта както у нас, така и в страните от ЕС ,показва , че в услугите тя е 1,5 пъти, респ.3-10 пъти по-голяма, отколкото в индустрията, респ. В селското стопанство.

Въпреки примера на развитете държави досегашната догматична теория и политика по отношение на структурата на икономиката,производителния и непроизводителния труд и източниците на растежа у нас не позволиха да се даде научноправилна постановка на проблема за услугите. Те бяха фриволно отнесени към така наречената непроизводствена или извънпроизводствена сфера потребителка и на тази основа- оставени без внимание. Откъснати от световната икономическа и статистическа наука и практика, икономическата теория и икономическият живот у нас не можеха да усвоят в истинското и значение категорията “услуги”. Секторът на услугите беше заменен с наименования от рода на “ непроизводствена” или “извънпроизводствена” сфера , или с други подобни заместители - опозиция на материално производствената сфера. Някои признаваха,че “непроизводствената сфера” е също част от икономиката,но разположена на нейния потребителски полюс,други изобщо я изключваха от икономическата система,а оттук - и от учебната литература. Някои изследователи използваха термина “сфера на услугите” но неточно я представяха като включваща както част от производствената , така и част от непроизводствената сфера, доколкото тези понятия-строго погледнато -нямат научен характер. Всъщност с категорията “сфера на услугите” се обозначава онази част от икономиката, която изпъква при един особен неин разрез,а именно от гредна точка на това дали -общественопризнатия труд косвено /чрез своето материализиране в блага и чрез пространственото им преместване/ задоволява човешките потребности или постига това пряко - кото дейност /услуга/ независимо дали тя се материализира или не. Важен е моментът, че се оценява самият труд като дейност, както е например при търговската, транспортната, комуникационната, художествената, образователната, здравната, битовата, финансовата и др. дейности.

Някога е било достатъчно да се вземе предвид само материалният продукт,за да се обхване по този начин целият резултат на годишното производство,тъй като продукт във вид на услуги не е съществувал или е съществувал в такъв незначителен обем,че е могло той да се пренебрегне баз особени последици. Развитата промишленост радикално измени ситуацията. Тя не само предислоцира преобладаващата част от работещите по нивите и заводите, но в съвременния си вид започна да ги изтласква и оттам,като направи нужно развитието в големи мащаби на обслужващата дейност.

Днес в развитите страни 2/3 от полагания труд се потребява непосредственото материално, производство все повече се “облепва” с услуги, а оказването на услуги и икономическото им движение все повече получават материален носител. Така е и с потреблението на материалните блага и услугите. Консумацията /производствена или в сферата на личното потребление/ на едните се придружава с консумация и на другите. Съвременната развита високоефективна икономика е колкото”материална”, толкова и “обслужваща”. Нейният така наречен първичен и вторичен сектор все по-тясно се интегрира с третичния сектор на услугите. Например в САЩ над 10% от приноса на селското и горското стопоанство в блутния вътрешен продукт се състои от услуги по подготовката на почвата, от лесотехнически мероприятия и прочие. В добиващата промишленост подготвителните работи съставляват около 20% от дела на този отрасъл в БВП. Това важи в още по-голяма степен за преработващата промишленост, където услугите са свързани колкото с физическото изготвяне на стоките, толкова и с по-нататъшното им икономическо движение. В голяма степен услуги се потребяват и в самата сфера на услугите. Във всички тези случаи се касае за един нов феномен-промеждутъчното/производствено/ потребление на услугите ,наред с тяхното крайно потребление.

По-рано услугите въздействуваха върху обществения възпроизводствен процес главно чрез влиянието си върху възпроизводството на работната сила. Днес вече не е така. Не трябва да е така и у нас. Все повече услугите се търсят и трябва да се търсят от самите производители на материални блага и услуги. Разделянето на услугите - първо,на част за производсвено /промеждутъчно/ и , второ, на част за крайно потребление,се обуславя от функционалната им роля в обществения възпроизводствен процес. Ако услугите се използват за производството на нови продукти или услуги,те изпълняват ролята на блага за промеждутъчно потребление /на средсва за производство/, а ако са предназначение за потребление на населението и за админисративно потребление - са предмети за потребление. Обективно се изпълняват функционалната роля на продукти за промеждутъчно и за крайно потребление.

В преобладаващата си част услугите се насочват за крайно потребление. Промените в неговото равнище и структура са сигурно свидетелснтво за тясната зависимост между потребителското търсене на населението и на държавата и развитието на самата обслужваша сфера. През последните десетилетия в целия свят расте търсенето на услуги от страна на домакинствата. Повишава се интересът както към традиционните услуги-транспортни, здравни, битови и пр., така и към нови услуги-туристически,консултантски, информационни,развлекателни и др. благодарение на демографските ,икономически,социокултурни и други потдобни фактори тази тенденция продължава да се развива.Тя е завършена прояна на нарастващата роля на т.н. “човешки капитал” в обществения възпроизводствен процес,имащ в сравнение с другите фактори безспорно най-дългосрочно значение. Нарастващото потребление на този род услуги в много говяма степен придава социален характер както на инвестициите в тях, така и на растежа на тяхното производство и на тяхното потребление, а оттук - и на цялата икономика. Известно е не само това ,че повече от половината от БВП в развитите страни взема формата на услуги,но и това,че относителният дял на разходите за услуги в семейните бюджети става все по-голям и вече надхлърля този на разходите за хранителни стоки,напитки и облекло.

Увеличава се абсолютно и държавното потребление на услуги.Бързо расте /абсолютно и относително/ износът на услуги,което обуславя ново място на обслужващата сфера в международните икономически отношения. Поради специфичната им натурална форма услугите слабо се поддават на непосредсвено натрупване. Оттук и делът им в реалното капиталообразуване е нищожен. Практически то се осъществава чрез обмен на услуги срещу материални блага.Важен нов момент в съвременната развита икономика е това,че постоянно расте промеждутъчното /производствено/ потребление на услугите.Колкото повече фирмите се стремят да западят и евентуално да разширят своето място на пазара,да хвървят на него все нови и нови стоки,да повишат своята конкурентноспособност и пр.,толкова повече им се налага да потребяват услуги, купувайки ги “отвън” или произвеждайки ги сами.В рамките на своята диверсификационна стратегия големите фирми развиват транспортни, търговски, комуникационни, информационни, маркетингови, изследователски, консултантски, квалификационни и многодруги услуги.

Време е да осъзнаем факта , че незадоволителното развитие на производстото /по обем,качество и ефективност/ у нас в много голяма степен произтича от липсата на подходящи услуги, оставяйки настрана обстоятелството, че чрез тях се осигуряват и много нови работни места.С отварянето на икономикатани към света особено необходими ще станат т.нар. нови услуги - делови,инфоормационни, квалификационни, маркетингови и др. - като условие за ефективно и конкурентноспособно производство във всеобщата международна надпревара за реиндустриалиазация и овдавяване на пазара.Тези услуги могат да се развиват у нас по два пътя: като спомагателни или странични дейности в съществуващите и новите фирми или кото самостоятелно организирани върху основата на разделението и специализацията на труда , благодарение на което фирмите потребителки ще могат да ги закупуват от пазара по-евтино.

Изключително висок е и бързо расте делът на услугите в текущото производствено потребление в самата обслужваща сфера.В някои отрасли като търговията,операциите на недвижими имоти, финансите и застраховането той надхвървя 70%. Обяснението е в това,че както при производството на едни материални блага се потребяват други материални блага , така и при оказването на услугите се използват услуги.Закономерността е такава: колкото по-отдалечен от непосредственото материално производство е даден процес толкова повече услуги използва , за да даде своя ефект.

При развитата икономика - както правилно подчертават някои изследователи - услугите “не са просто външен придатък към производствения процес, закупен , за да потдържа функционирането на промишленото предприятие или да достави произведените стоки до потребителя :те са непосредствено вградени в произвеждания продукт”. Според Дж.Куин, Дж.Барух и П. Пакет днес на услугите се дулжи създаването на 75-85% от добавената стойност на изготвяните в промишлените компании продукти. Това са услугите на тези,които на проектирали, разработвали, експериментирали, усвоили и продали даден продукт. Тези услуги влизат в цената на продукта на-равно с разходите за суровини и трудовите разходи.В такива отрасли,като автомобилостроенето и фармацевтичната промишленост стойността на подобви услуги в крайния продукт може да превишава преките трудови разходи от 3 до 5 пъти.

Особено значение има пропорцията , в която услугите се разделят на част за производствено /промеждутъчно/ и на част за крайно потребление. При различните услуги това съотношение има различни стойнсти в зависимост от природата на самите услуги. Има такиваь които поначало са ориентирани за подпомагане на производствения процес, като деловите /бизнес/ услугите, както и такива , които по природа са предназначени за населението, като здравните, образователните, и социалните услуги. В пределите на тези есктремни примери се формира съотношението, в което се разпада използването на останалите видове услуги за чеждинно и крайно потребление.

Следва да се подчертае, че крайното потребление на услугите не е равнозначно на потреблението им от населението. Макар, че имат относително нисък дял,тук се отнасят услугите, които се използват за формиране на допълнителен капитал, както и тези, които се насочват за износ. Следователно в определен смисъл те също имат производствен адрес. Строго погледнато, производствената система напускат само услугите, предназначени за лично /от населението/ и за административно /държавно или частно/ потребление.

Макар по-голамата част от услугите да отива за потребление от населението /%%-60%/ , твърде съществен /40-45%/ е делът от тях предмет на промеждутъчно потребление. Тази пропорция може да изглежда изненадваща, като се има предвид вкорененият възглед, че услугите са свърдани главно съ възпроизводстото на работната сила. В действителност обаче тя е аналогична на съотношението, в което се разпределя и материалният продукт за производството и крайното потребление. Следователно ,нарастващото производствено потребление на услугите е нов , но напълнозакономерен момент на съвременния обществен възпроизводствен процес.

Очевидно е , че съвременният обществен възпроизводствен процес почива върху два основни вида взаимовръзки: първо,такива, които изразяват междуотраслови потоци на материални блага и услуги в рамките на производственота система, и, второ, взаимовръзки които изразяват потоци на материални блага и услуги извън производствената система - към населението и администрирането.

4.Детайлизиране на търговските услуги и по конкретно на консултантските и обучението на персонала

Преди да преминем към излагане на общото състояние на услугине у нас предлагаме да разясним какво се включва под понятието консултации и услуги според НОК , за да станат ясни сферата и последователността на нашите разсъждения:

Съгласно номенклатурата на НСИ в него се обхванати 1/производствени услуги-транспорт,съобщения,търговия, 2/непроизводствени услуги-комунално стопанство и колективни услуги:наука и научно обслужване,образование,култура и изкуство,социално осигуряване, физкултура и туризъм, финанси, кредит и застраховки,управление и други видове дейности в непроизводствената сфера. Характерно за колективните услуги е ,че са непазарни услуги - говяма част от тях се финансират от бюджета.

И така услугите представляват повече от 1/3 от националната ни икономика.Висок относителен дял в тях заема частният сектор-например относителният дял на стокооборота му само в търговията от общия за страната е около 70 %. Значителен е делът му в туризма ,здравеопазването,комуналните и финансовите услуги с подчертана тенденция за развитие на дребния и средния бизнес.През последните години расте кредитната и междуфирмената задлъжнялост в сферата на услугите. Също така липсва адекватна на пазарните изисквания и на спецификата на сектора финансова-данъчна система,а без реално и съществено увеличаване на приходите от данъците не може да се подобри дейността на икономиката и в частност на услугите. Също липсва и изменение в структурата на спестяванията на населението в полза на тези във валута.

В производствените услуги интензивността на освобождаване на работната сила през последните години намалява,а в непроизводствените услуги тя се увеличава. Това се дължи на относително големия брой съкратени работни места в здравеопазването,образованието и науката. Заетостта в частния сектор в услугите нараства, вследствие на което безработицата като цяло в тази сфера намалява. Също така около половината от новооткриващите се работни места в стопанството са в услугите. Очакват се нови кредити и помощи отвън,които ще дадат допълнителен тласък в развитието на този сектор, а оттук и в подобряването на заетостта на работната сила в него.

Външната търговия,като основна част от сферата на услугите,все още не се развива благоприятно.Стана практика през последните години да изнасяме живи животни и суровини,а да внасяме готови изделия,като много често това са облекла, кожени, трикотажни, галантерийни и др. стоки,в производството на които имаме традиции.Намаляването дела на традиционните експортни стоки като електрокари, стругове, плодове, зеленчуци и др.,както и трудната адаптация към новите международни пазари и Югоембаргото увеличават броя на негативните фактори в развитието на външната ни търговия.От 1995 г. обаче се очакваха съживителни струи в нея,а именно нашите промишлени стоки да се внасят без мита в страните от Европейския съюз,както и облекчения и увеличени квоти за износа на селскостопанските ни продукти.

Съществен фактор за подобряване на вътрешното състояние на отрасъла беше ускоряването на приватизацията в него. По данни на Агенцията за приватизацията от общо 92 реализирани сделки към 30 ноември 1994 г. близо половината касаят услугите и по-специално търговията.Насочването на частни капитали е основно към търговията,транспорта и туризма. И чуждестранни инвенстиции са вложени в тези отрасли, например “Шел-България”-около 450 хил.USD за търговия с петрол; ”Баварише ферайнс Банк”-50 млн.USD за реализация на програма за транспортни и технологични превози по р. Дунав;много хотели и хотелски комплекси са купени от небългарски граждани и др. Все още се чувства резервираност у чуждите инвенститори за влагане на капитали у нас поради високата инфлация, високите лихви по кредитите, законовите неуредици и др.

В туризма,на развитието на който много се разчита на настоящия етап, състоянието е следното. Посещенията на чужденци у нас нарастват с 35% през 1998 г. спрямо 1997 г. Повечето от посещенията са транзитни-те се увеличават с

25,7%.Относително нарастват туристите от Балканските страни, от Източна и Западна Европа/например в Албена през 1998 г. от Германия са били с 60% повече отколкото през 1993 г.,а се очаква да се увеличат туристите от Русия,

Украйна и Холандия /.Излизанията на българите в чужбина са се увеличили 2,2 пъти и най-вече тези в Германия и Балканските страни със служебна цел.Както се вижда от тези данни, състоянието на международния туризъм у нас все още не е най-доброто,но показва положителна тенденция.По-лошо е положението във вътрешния туризъм:намалял е легловият фонд в квартирните бюра /с 41,7 %/ и хижите /с 16,9%/;броят на легладенонощията в средствата за подслон е спаднал наполовина. Причините следва да се търсят главно в силно нарасналите цени на туристическите услуги у нас,по-голямата бизнес-ангажираност на населението през последните години и слабостите в организацията на туризма в процеса на приватизация в него и преход към пазарна икономика.

Секторът на услугите все още е област,в която предстои да се развива частната инициатива.До 1994 г. частните стопански субекти реализират не повече от 40% от добавената стойност на сектора.През последните четири години частните услуги засилват експанзията си и през 1998 г. достигат 60% от добавената стойност на сектора.

Продължаващото и през 1994 г. спадане в сектора на услугите отразява както свиването на бюджетните разходи така и все още недостатъчното развитие на частния сектор.Спрямо 1993 г. спадът в брутната добавена стойност създадена в тази сфера е 2,7%,а спрямо 1991 г.-25%.

Брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност,създадана в киномиката в сферата на услугуте по цени на съответната година

93г. 94г. 95г. 96г. 97г. 98г. 99г.*

*В левове/BGN/ след деноминацията

Половината от текущия обем на добавената стойност се реализира от отраслите в сферата на услугите. За годините в преход секторът увеличава приноса си в новосъздадената стойност за икономическата система. Изчислена въз основа на данни по текущи цени от 48% през 1991 г. добавена стойност на услугите достига равнище 55% през 1996 г.През 1997 г. влошената икономическа среда повлия отрицателно върху дейността на важни отрасли в рамките на сектора и той намали приноса си в добавената стойност на икономиката с около 6 процентни пункта. През 1998 г. негативно влияние върху услугите оказа и стагнацията на международните пазари. През 1998 г. транспортните предприятия създадоха с 9,8% по-малко добавена стойност отколкото през 1997 г.

Индекси на общия обем при база предшестващата година =100

93г. 94г. 95г. 96г. 97г. 98г. 99г.

През 1998 г. позициите на икономическите сектори в брутната добавена стойност на икономиката/изчислени въз основа на данните по съпоставими цени/не се промениха съществено спрямо предходната година. Данните за структурните позиции на икономическите сектори определят икономиката като силно аграрна, с все още неустановени ефективни пропорции между дейностите, осигуряващи суровинната база,сектора на преработващите отрасли и сектора на услугите

До тук разгледахме състоянието на услугите като обобщаващо понятие. Но според НОК, който вече цитирахме консултациите и услугите по търговската дейност имат по-тясно очертани контури, а именно:

Проучване на пазари/маркетинг/-проучване на пазара,изучаване на конкуренцията и потребителското поведение с приложение на статистическите методи, иконометрични модели и др.

Консултации и услуги по търговската дейност-консултации и практическа помощ в търговската дейност;анализ и определяне на търговската стратегия;политика на цените; управление на продажбите;дизайн на опаковките;определяне на дистрибуторската мрежа/продажби на едро и дребно,каталожна търговия и др. /;обучение на персонала.

За това ще проследим развитието по-специално на консултантските услуги и обучението на персонала.

Важната роля на консултантските фирми за развитието на частния сектор изисква дефиниране на техните количествени и качествени параметри. Очевидно е, че икономическата стагнация понастоящем налага отпечатък върху дейността на тези фирми. Така,според компетентни източници,количеството им постоянно варира. По данни на националния класификатор на фирмите “Кой какъв е в българския бизнес” през 1991 г. с основна задача управленско консултиране на малкия бизнес са регистрирани 52 специализирани фирми. В следващото издание на посочения справочник броят на тези фирми нараства,като през 1993 г. той вече е 76. Трудно е да се каже дали декларираните намерения за консултантско обслужване на малкия бизнес се реализират в пълна степен, тъй като множество консултантски фирми паралелно извършват търговия и други услуги или изчакват подходящи условия за пълно разгръщане на своята дейност. Меродавни могат да бъдат считани сведенията по този въпрос на Българската асоциация по управленско консултиране /БАУК/. Нейни представители считат, че на консултантския пазар активно присъстват около 50-60 фирми, като броят им в София не надвишава 15. Тук обаче не се отнасят частните бюра и кантори за счетоводни и правни услуги.

Съществуват и оптимистични оценки на експерти,според които в по-големите градове на страната работят общо не по-малко от 250-300 консултантски фирми, извършващи управленско консултиране и обслужващи нуждите на малките частни фирми.

Ако вземем под внимание обявите в деловата преса и по-специално публикациите във вестници като “Пари”, “Български бизнес” и “Кеш”, можем да заключим, че в комбинация с управленско консултиране,финансово-счетоводни и правни услуги оказват поне 350-400 фирми на територията на страната. Съпоставка на горните данни позволява да се подчертае следната картина на консултантските услуги в настоящия момент:

Подобно състояние на консултантската дейност в България на настоящия етап произтича от неблагоприятната макроикономическа среда,като то се намира в зависимост и от тежкото финансово положение на фирмите. В това отношение влияят редица фактори. Има голяма степен на несигурност в протичането на икономическите процеси във фирмите, което пречи за вземането на средно-и дългосрочни управленски решения. Липсват средства у фирмите за заплащането на консултантските услуги. Съществуват деформации в частния сектор,където мнозинството от фирмите сега се занимава предимно с търговия,а е известно,че тази сфера по-слабо се нуждае от консултантско обслужване.От друга страна,търговските фирми усилено търсят услуги от фискален и финансово-счетоводен характер, както и “специфични” съвети от типа на “как да укрием своите данъци”, “как да се измъкнем от объркани ситуации в отношенията ни с партньорите”, “как да прескочим законовите ограничения” и други. Не напразно някои консултантски фирми предлагат в завоалирана форма именно подобен род услуги.

Независимо от неблагоприятните като цяло рамкови условия за развитие на деловите взаимоотношения между малкия бизнес и консултантските фирми могат да бъдат посочени редица доказателства за реалните нужди от управленско консултиране. По данни на изследването “Зараждащият се частен сектор в България”, осъществено по поръчка на Програмата ФАР от смесен българо-холандски екип през 1992 г., например частните предприемачи нареждат фактора “консултантски фирми” на второ място по важност за развитието на техния бизнес след най-мощния съюз на частните фирми-ССИГ. Те посочват, че тези фирми играят по-голяма роля от бившето Министерство на индустрията и от такива инфраструктури като БТПП, БСК, Съюза на ТПК и др.Според споменатото изследване, една условно взета частна фирма би разходвала средства за заплащане на консултантски услуги в следната последователност:

През 1993 г. по инициатива на БАУК също бе проучена потребността от консултантска помощ в сектора малък бизнес, като ранжирането по важност на услугите има следната последователност:

Независимо от тези сравнително уравновесени резултати за очакванията и потребностите на частния сектор от управленско консултиране, реалните данни от консултантски структури отново свидетелстват за приоритета на финансово-счетоводните и данъчни услуги. Така, според отчетите на консултантското звено при търговско-издателския и инвестиционен конгломерат”РДА ДИКТА” за периода януари-декември 1993 г. приоритетният интерес на клиентите е бил насочен към административно-счетоводните услуги/40%/, следвани от данъчните консултации/над 20%/. На трето място са се нареждали услугите по трудово-правни проблеми и едва накрая са били някои традиционни за управленското консултиране проблеми, като например разширяване на производствената дейност, усъвършенстване на продуктовата структура и управлението,маркетинга на стоките и т.н.

Обобщаването на тези и други подобни данни ни позволява да очертаем някои приоритетни направления за развитие и усъвършенстване на сътрудничеството между малкия бизнес и консултантските фирми:

При квалификацията, разглеждана като комплекс от организирано осъществявани дейности за поддържане степента на способността за труд на равнището на изискванията, като дейности, подпомагащи "производството" на адаптивна, мобилна и конкурентноспособна работна сила, са налице всички основни характеристики на услугите в най-общ и в конкретен маркетингов смисъл.

Разкриването на тези характеристики изисква точно определяне на съдържанието на всяка от изследваните дейности по обучението, а именно:

Първоначалната професионална подготовка е процес на организирано обучение за овладяване на специални знания,умения и навици в определена професионална област и по-конкретна професия, осигуряващи възможност за упражняване на труд в съответствие с желанията за професионална реализация и потребностите на производството.

Повишаването на квалификацията е процес на допълване, разширяване и усъвършенстване на притежаваните знания, умения и навици по притежаваната професия или специалност в съответствие с промените в потребностите на производството и стремежа на личността за професионално усъвършенстване.

Преквалификацията представлява процес на организирано обучение за придобиване на знания, умения и навици и за развитие на определени психофизически качества в нова професионална област и по нова професия, подпомагащи трудовата заетост при промяна на възможностите и условията за труд.

Изследването и разработването на отделните елементи на маркетинга в областта на професионалната квалификация е в основата на дейността по избор на стратегия на действие на звеното, имащо за предмет на дейност извършването на квалификационни услуги. Наред с целта по поддържане на съответствие между потребностите от квалификация и квалификационни услуги и равнището на задоволяването им маркетинг-управлението на дейностите по обучение за квалификация цели постигането както на лична, така и на обществена полезност от функционирането на мрежата от учебни звена за непрекъсната квалификация и преквалификация. Това определя възможностите за широкото му приложение в управлението на дейностите по обучението за квалификация.

5. Показатели за анализ на финансовото състояние на отраслите от услуги

До дотук направените изводи разсъждения не бихме могли да достигнем без използваните от статистиката и нас показатели за анализ на финансовото състояние на отраслите от услугите.А те именно са :

1.Коефициент на финансиране на краткотрайните активи/отношението между финансирания собствен капитал и краткотрайните активи-материални запаси, вземанията, финансовите средства и разходите за бъдещи периоди/. Този показател, въпреки че нараства през 1994 г. спрямо 1993 г., общо за страната остава нисък, което се дължи на факта , че краткотрайните активи се финансират предимно по линия на нарастване задлъжнялостта към банките и към фирмите. За услугите коефициентът е 0,38 и е по-висок от този за стопанството и за индустрията.Вътре в услугите с по-висок коефициент за финансиране на краткотрайни активи се отличават:търговия/и по точно материално-техническо снабдяване и изкупуване на селскостопанска продукция/;социално осигуряване, физкултура и туризъм; транспорт/въздушен, воден и железопътен/.Най-ниски стойности за показателя имат култура и изкуство, автомобилен транспорт, наука и научно обслужване, което предполага висока кредитна /към банката/ и междуфирмена задлъжнялост на тези отрасли;

2.Коефициент за финансиране на дълготрайните активи /отношението между величината на собствения капитал и дълготрайните активи/.установява се сравнително слабо увеличаване общо за услугите на този показател през 1994 г. в сравнение през предходната година.Нарастването му е най-високо в изкупуването на селскостопанска продукция, във външната търговия и във физкултурата и спорта.За някои отрасли коефициентът дори намаляващ-например в железопътен транспорт, наука и научно обслужване. Интерпретацията е, че дълготрайните им активи се финансират предимно чрез нарастване на кредитната и междуфирмената задлъжнялост;

3.Коефициенти за обща,респективно за бърза ликвидност-те се изчисляват като отношение между всички краткотрайни активи, които могат да се използват за разплащания и сумата на всички краткотрайни задължения.Ако величината на коефициента спадне под 1, това е “сигнал”, че стопанската единица няма собствени оборотни средства.В подобно положение са културата и изкуството, социално осигуряване, физкултура и спорт, външна търговия, градски пътнически транспорт, комунално стопанство и битово обслужване, т.е. краткотрайните активи и финансовите възможности на тези отрасли намаляват.

Когато от краткотрайните активи се изключат материалните запаси като по-бавно обръщаеми и разликата се отнесе към сумата на всички краткосрочни задължения, се получават коефициентите за бърза ликвидност. Те нарастват чувствително в изкупуването на селскостопанска продукция, в търговията, с изключение на външната търговия, в транспорта, с изключение на градския пътнически транспорт, в комуналното стопанство, в образованието, науката и научното обслужване. Това означава, че тези отрасли подобряват своята платежоспособност в краткосрочен период. Намаляване на показателя се установява в градския пътнически транспорт, външна търговия, културата и изкуството, които имат немалки финансови затруднения;

4. Коефициентът за платежоспособност-той характеризира възможностите за покриване на задълженията към кредиторите в по-дългосрочна перспектива. Изчислява се като отношение между собствения капитал и краткосрочните плюс дългосрочни задължения. Само няколко отрасли повишават дългосрочната си платежоспособност-автомобилен транспорт, външна търговия, жилищно стопанство, здравеопазване и социално осигуряване, образование, наука и научно обслужване.Всъщност това са отраслите, собствения капитал на които показва тенденция на увеличаване и респективно привлеченият капитал-на намаляване;

5.Разходи за дейността на 100 лв. приходи от дейността-общо взето този показател намалява в услугите, като по-осезателно е изразена тази положителна насока в съобщенията, търговията/най-вече материално-техническото снабдяване/ и комуналното стопанство /хотелиерското стопанство и битовото обслужване/. Сродни на този показател са:

а/материални разходи на100 лв. приходи от дейността-тенденцията е както при разходи за дейността на 100 лв. приходи и касае почти същите отрасли;

б/разходи за работна заплата и начисления за социално осигуряване на 100 лв. приходи от дейността-те намаляват във всички отрасли с изключение на на:железопътен и автомобилен транспорт, изкупуване на селскостопанска продукция,отдих и туризъм. По-голямо снижение се наблюдава в непроизводствените услуги-битово обслужване, образование, здравеопазване, култура и изкуство, в които реалните доходи на заетите силно намаляват.

6. Производствена печалба-тя се увеличава по-чувствително в търговията/материално-техническото снабдяване и вътрешната търговия/, въздушния транспорт, съобщенията и хотелиерското стопанство.Със загуба през деветмесечието на 1994г. са:от производствените услуги-изкупуване на селскостопанска продукция и градски пътнически транспорт;от непроизводствените услуги-комуналното стопанство, образование, здравеопазване и социално осигуряване;

7.Рентабилността/печалбата към разходите за дейността/ нараства в:съобщения,търговия/вътрешна и материално-техническо снабдяване/, хотелиерско стопанство, битово обслужване, отдих и туризъм, а намалява в жилищното стопанство, външната търговия и др.

Като се вземат предвид резултатите от анализа на показателите за финансово състояние, може да се направи следното класифициране на отраслите от услугите:

А/ със сравнително добро финансово състояние са материално-техническото снабдяване, вътрешната търговия, съобщенията, хотелиерското стопанство и битовото обслужване;

Б/с лошо финансово състояние-изкупуване на селскостопанска продукция, градски пътнически транспорт,здравеопазване и социално осигуряване.

Ако се сравнят услугите с индустрията и стопанството като цяло, се установява:

Първо, нарастване на коефициентите за финансиране на краткотрайни активи, респективно на коефициентите за финансиране на дълготрайни активи/КФДА/ през 1994 г. в сравнение с 1993 г. е най-голямо в услугите 1,60 при 1,40 за индустрията и 1,50 за стопанството като цяло, респективно 1,03, 0,98 и 0,99 за КФДА;

Второ, същото се отнася и за коефициентите за обща ликвидност/1,11, 1,03 и 1,08/;

Трето,коефициентите за платежоспособност намаляват от трите сравнявани сфери най-силно в услугите/0,70, 0,79 и 0,74/.Това означава,че отраслите от услугите могат да покрият краткосрочните, но не и дългосрочните си задължения;

Четвърто, "превеса" на сектор услуги по отношение на индустрията и стопанството като цяло по показателите разходи на 100 лв. приходи и рентабилност-първите `се снижават, а вторите нарастват най-чувствително в него.

6. Обобщаващи изводи за развитието на услугите в България

И през следващите години сектор услуги ще изпреварва по относителен дял БВП и в заетостта индустрията и селското стопанство.Основание за това твърдение дават не само тенденциите в структурното развитие на нашата икономика в периода на прехода,но и тенденциите в някои пазарно развити страни в Западна Европа като Холандия,Дания,Швейзария и др. Отрасловата структура на БВП в 1989г. показва ,че делът на услугите в него е 1,4 - 1,8 пъти по-голям,отколкото на селското стопанство, Като се вземе предвид,че върху структурните изменения у нас оказват влияние тенденциите в другите страни,но с лаг от около десетина години, може да се предположи, че през следващите години БВП и заетите в трите основни сектора на икономиката ни ще имат същото съотношение. Поради високата междуотраслова свързаност, икономическо и социално значение, производствените и колективните услуги е необходимо на този етап да се развиват проиритетно. Освен това се очаква: делът на услугите в платежния баланс на страната да се увеличи близо два -три пъти през следващите години спрямо предходните. За отраслите , които играят ролята на движеща сила в цялостното стопанско развитие /производствените услуги/, този темп може да достигне и 2%. Така услугите ще спомогнат за създаване на съответните материални, комуникативни, финансови и социални предпоставки за реално и стабилно оживление на икономиката ни .

Същото така необходимо е пазарно развитие и пазарно финансиране на всички услуги, с изключение на някои от групата на колективните, като образование, здравеопазване и социално осигуряване, физкултура и спорт, наука и култура, чието развитие не би следвало да зависи изцяло от цените, търсенето, предлагането, консурентоспособността, реализираните печалби и други, тъй като тези отрасли имат много широка социална насоченост и мотивацияVТ е следва да продължават да се финансират в основни линии от бюджета,защото здравето, образованието и физическото развитие на една нация не би трябвало да се поставят под пълна зависимост от пазарните фактори. Значение в това отношение маже да има приемането на закон за спонсорството и освобождаването от данъчни плащания на спонсориранията в тази насока. Що се отанася до другите видове услуги, то субсиите и дотациите в тях следва да бъдат чувствително намалени.

Необходимо е още услугите да продължи съчетаването на децентрализираното определяне на заплатите за небюджетната сфера с преимуществено централизирано определяне на заплатите за бюджетната сфера, както и :

И така от казаното дотук по безспорен начин може да се направат няколко съществени извода.

Първо,ясно е , че функционалната структура на услугите в методологически план следва да се разглежда в рамките на единството на материалните блага и услугите и функционалната структура на материалния продукт.Подобно на него услугите също се подразделят на промеждутъчен и на краен продукт, на средства за производсто и на предмети за потребление.

Второ, ускореното развитие на услугите заменя съществено съотношението между средствата за производство и предметите за потребление и на тяхната вътрешна структура.

Трето, поради засилващото се преплитане между производството на материални блага и производството на услуги лицата, заети с оказване на услуги и създаване на духовни ценности,стават неотменим елемент на производителните сили и постоянен агент на общественото производство, изменяйки неговите граници и съдържание. На този методологическа основа следва да се преосмислят всички народностопански бабанси и национални сметки, засягащи производството, разпределението и потреблението на брутния национален продукт, лключително услугите.

Четвърто, като придава производителен характер на обслужващия труд и като превръща сферата на услугите в падсистема на общественото производство, съвременният научнотехническия програс и обусловената от него нова структура на обществените потребности налагат ново място и нова роля на услугите в системата на общественото възпроизводство. Те престават да бъдат нейна периферия и заемат централно място в социално-икономическите отношения, превръщайки се в първостепен фактор за повишаване на ефективността и конкурентноспособността на капитала и благосъстоянието на обществото.Услугите насочени към производството, непосредсвено съдейнтвуват за подготовката и поддържането на непрекъснатостта на производствения процес, пряко влияят за преустройството на производствения апарат и преструктурирането на икономиката, превръщат се в мощни иновационни канали, като пряко развиват или разпространяват новите тахнологии. Възлово значение в това отношение имат изследователските, внедрителските, информационните, консултантските, маркетинговите, квалификационните,финансовите и други подобни услуги. Най-после услугите пряко допринасят за нарастване на интелектуалния фонд на обществото.

Поради всичко това днес структурното преустройство на икономиката в развитете страни се опира твърде широко върху развитието на услугите и преди всичко на частта от тях, която има производствено предназначение. Върху интегрирането с материалното производтво развитие на услугите в голяма степен почива търсесето на висока икономическа и социална ефективност и социална органицираност на пазарната икономикa .

Използвана литература :

2