2. Цели, принципи и механизми на Общата аграрна политика в Европейския съюз

През март 1957г в Рим представители на шест страни (Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург) подписват договор за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО). Впоследствие нейни членове стават Великобритания, Ирландия и Дания
(1973г), Гърция (1981г), Испания и Португалия (1986г), Финландия, Швеция и Австрия (1995г). През 1994г Европейската икономическа общност се преобразува в Европейски съюз (ЕС)

В Римския договор (чл. 39) ясно се формулират основните цели на Общата аграрна политика на Европейския съюз:

• Да се увеличи селскостопанското производство.

• Да се осигури добро жизнено равнище на фермерите.

• Да се стабилизират пазарите.

• Да се гарантира редовност на доставките.

• Да се осигурят приемливи цени на доставяните до потребителите стоки.

Общата аграрна политика на Европейския съюз почива на следните принципи:

1. Единен пазар за селскостопанските стоки (свободно движение на селскостопанските стоки в Съюза и единни цени).

2. Преференция на Съюза (общи митнически бариери срещу вноса от трети страни).

3 Обща финансова отговорност (разходите се покриват от общ фонд, в който всички членове правят вноски)

Тези принципи са взаимосвързани и не могат да се спазват един без друг.

На базата на тези принципи за десет години (1958 - 1968г) в Европейския съюз е създаден общ аграрен пазар. През 1962г на обществените пазари са предложени първите свободно движещи се продукти, а през 1968г са въведени общи, единни цени на селскостопанските стоки

За набиране на финансови ресурси и осъществяване на Общата аграрна политика на Европейския съюз през 1962г е създаден Европейски аграрен фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство. (FЕOGА - ФЕОГА). Той набира пари от мита, които се начисляват за внасяните в Общия пазар промишлени стоки от държавите извън Съюза, както и от данъка върху добавената стойност на страните-членки в размер на 1,6%. Обикновено разходите по линия на фонда съставляват около две трети от бюджета на Съюза. Основната част от паричния му ресурс се изразходва от "Секция гарантиране" за осигуряване на стабилни доходи на фермерите. Това става главно чрез поддържаните цени на около 70% от селскостопанските стоки, включително пшеница, ечемик, ръж, царевица, ориз, захар, млечни продукти, говеждо и овче месо.

С пари от фонда се възстановява разликата между световните и по- високите изкупни цени в Съюза. Изкупуват

се излишъци от някои селскостопански продукти с цел да се регулира тяхното търсене и предлагане и да се запази високото равнище на вътрешните им цени. Предоставят се помощи на организации на производителите за изкупуване на излишъци на плодове и зеленчуци, за складиране на свинско месо и дестилация на трапезни вина. Дават се и преки субсидии на производителите на твърда пшеница, зехтин, семена на маслодайни култури и тютюн за покриване на разликата между световната и гарантираната цена. Парични ресурси се изразходват и за експортни субсидии. Сравнително по-малки (10% от разходите на фонда) са субсидиите за преструктуриране на селскостопанското производство, валутни компенсации, санитарни, агрономически и други мероприятия.

Финансовите ресурси на фонда се разпределят почти пропорционално на величината на аграрния сектор на всяка страна-членка на Съюза. Държавите с високо развито земеделие (Франция, Италия и т.н.) фактически се финансират от Германия и Англия, където възможностите за разширяване на собственото селскостопанско производство са твърде ограничени. Значителна част от субсидиите, които тези страни предоставят на фонда,
обаче се връщат обратно, тъй като фермерските стопанства се снабдяват предимно с немски и английски машини и съоръжения. Може би в това е тайната на съчетаването на националните интереси на страните-членки на Европейския съюз, и успеха на осъществяваната от тях аграрна политика.

Общата аграрна политика води до рязко увеличаване на селскостопанското производство в ЕС. Докато през 70-те години в Съюза са внасяни значителни количества зърно за изхранване на населението, през 90-те години оттам ежегодно се изнасят милиони тонове зърнени храни.
Освен зърно, страните-членки експортират говеждо месо, масло и вина. Преди 20 години средностатистическо семейство от Европейския съюз е харчило за хранителни продукти 28% от семейния бюджет, а сега този процент е 21.

Основните елементи (гарантирани цени и експортни субсидии) на Общата аграрна политика на ЕС обаче пораждат някои остри проблеми. Преди всичко тяхното по-нататъшно прилагане изисква все повече финансови ресурси от държавите. В сравнение с 1973г., през 1995г. разходите на ФЕОГА за гарантиране са нараснали от 5,0 млрд. на 47,5 млрд. долара.

Освен това се създава постоянен стимул за свръхпроизводство, а понякога и за натрупване на огромни запаси от един или друг продукт. Не случайно в страните-членки на ЕС, се говори и пише за съществуване на
"планини от говеждо и масло", за "винени езера". Направени са огромни разходи за построяване на складове, за складиране и унищожение на излишъците от селскостопанска продукция.

Гарантирани цени и експортни субсидии се дават за количество произведена продукция. Затова в стремежа си да получат по-големи доходи фермерите непрекъснато увеличават добивите на селскостопанските култури
и животни, като употребяват значителни количества минерални торове и химикали, в резултат на което се замърсява околната среда.

Наред с посочените проблеми (финансов товар, породен от огромните субсидии, свръхпроизводство и излишъци на храни), в Европейския съюз възникват и трудности, свързани с пласмента на земеделските стоки. През 80-те години някои развиващи се страни с многочислено население като Китай и Индия започват напълно да се самозадоволяват с основния продукт - зърното. Други пък намаляват вноса на продоволствени стоки поради
ограничената си платежоспособност. В резултат от това предлагането на продоволствие на международните пазари превишава неговото търсене, Много страни започват още повече да субсидират своя износ на селскостопанска продукция, а това поражда нови конфликти между
традиционните селскостопански износители като САЩ, Канада и Австралия и новите от Европейския съюз.

През 1986г. започва т. н, Уругвайски кръг от преговори за либерализация на търговията в рамките на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ). Главно поради острата конфронтация между САЩ и ЕС, относно общата им аграрна политика преговорите се проточват и приключват едва след седем години (1994г.) с приемане на Селскостопанско споразумение. В него има четири раздела: достъп до пазара; субсидиране на националното производство; конкуренция в износа; санитарни и фитосанитарни мерки. То предвижда:

През май 1992г. в ЕС се приема решение за реформа на Общата аграрна политика (ОДП). Нейното прилагане започва през периода 1993 - 1995г. Реформата засяга пряко зърнените, маслодайните и протеиновите култури, производството на млечни продукти, говеждо и овче месо и тютюн и косвено - свиневъдството и птицевъдството. С нея се цели в ЕС да се осигуряват определени количества земеделска продукция само за вътрешно потребление, плюс субсидирания износ по линия на Световната търговска организация (СТО). При това се разчита на следните механизми: интервенционна система; изтегляне на земя от производството (консервация на земеделски земи); директни плащания на производителите.

Решено е за три години (1994 - 1997г.) изкупните цени на зърното в ЕС да се намалят с 30%. Постепенно да се понижават и цените на животинските продукти - главно на говеждото месо с 15%.

Сравнително по-евтиното зърно намира пласмент в по-големи количества на вътрешния пазар и измества продаваните на него фуражни заместители като царевичен глутен или маниока. С намаляването на изкупните цени на зърното се ограничава и неговото по-нататъшно
производство. Същевременно пада и експортната му цена (преди прилагане на експортната субсидия).

Макар че СТО изисква откриване на пазарите, не се очаква чувствително увеличение на вноса на зърно в ЕС. Определят се квоти с минимални мита за внос на пшеница (от Канада), с текущи мита за царевица (от САЩ) и на малки количества зърнени храни от Австралия и други страни.

Реформата на ОАП включва консервация на земеделски земи в страните-членки на ЕС. Това са главно онези земи, върху които се отглеждат зърнени, маслодайни и протеинови култури.Чрез консервацията се цели да бъде намалено свръхпроизводството на селскостопански стоки и постепенно да отпадне нуждата от плащане на големи експортни субсидии за дъмпинг при пласмента на натрупани излишъци от такива стоки на
международните пазари. Очакванията са, че при осъществяване на тази политика представителите на САЩ, Аржентина, Австралия, Канада и с голям
износ на храни ще спрат оплакванията, че ЕС завладява техните пазари.

Фермерите в Съюза се компенсират за загубите на доход чрез преки плащания. Преди всичко те получават компенсации за загубите, които понасят при намаляването на цените на стоките, съгласно реформата в
ОАП. Плащат им се помощи и на брой акри (1 акър = 4,050 кв. м) обработваема земя. Общо в ЕС се дават компенсации на производителите за 550 млн. дка.

Животновъдите, които отглеждат едър рогат добитък на открити пасища, получават премии на теле или овца. Премии не се дават на фермери, отглеждащи добитъка в обори, но те могат да неутрализират
падането на цените на говеждото месо, като използват по-евтини житни храни за фураж. Преки субсидии се получават и за развитие на по- екологично земеделие (с по-малко пестициди и минерални торове), производство на нехранителни продукти (биогорива) върху консервирана земя, привличане на млади фермери и земя, привличане на млади фермери и преждевременно пенсиониране на по-стари земеделски стопани.

Очевидно сърцевината на реформата на ОАП на ЕС е в умелото съчетаване на политиката на поддържане на пазарните цени на земеделските стоки с политика на поддържане на доходите на фермерите.

Целта е да се ограничи съществуващото свръхпроизводство в земеделието и се да премахнат натрупваните излишъци от селскостопанска продукция.

Планира се за периода 1995 - 2001 г. в развитите страни-членки на СТО, да се намали размерът на субсидиите за земеделието спрямо обема им през 1986 - 1988г. с около 20%. Това ще става чрез едновременно съкращаване на субсидиите за поддържане нивото на вътрешните пазарни
цени, за експорта и преките плащания на фермерите. Засега в Европейския съюз обаче все още не е проявена готовност към ограничаване на дотациите за земеделието и отстраняване на деформациите на търговията с пресни и
преработени селскостопански стоки. Почти не спада нивото на предоставяните експортни субсидии за сирене и други млечни продукти, говеждо месо и зехтин.

Увеличават се субсидиите за износ на ечемик (поради по-високата му вътрешна цена от тази на световния пазар) и други зърнено-фуражни култури. Предполага се, че в сравнение с 1995г. към 2001 г. те ще нараснат с
около 40%.

Реформата на ОАП не осигурява широк достъп до обединения пазар на ЕС. Той продължава да бъде ограничаван с тарифи за трети страни и разпределен между големите традиционни вносители на растителни и животински стоки. Незначително е неговото разширяване и след въвеждане на нови тарифи на квоти за внос на земеделски продукти, повечето от които са почти равни и дори по-ниски от тези, включени в списъка на СТО.

Съгласно Споразумението на Уругвайския кръг на преговорите на СТО за периода 1995 - 2001 г. в ЕС тарифите за стоки, които се внасят извън определените квоти, трябва да се намалят с около 36%. Посоченото
ограничаване и редуциране на тези тарифи обаче се прави съобразно потребностите на Общия пазар. Анализите показват, че тарифите, които СТО определя за внос на земеделски стоки в Европейския съюз, обхващат едва
10% от неговия аграрен внос. Огромната част от този внос се осъществява по вътрешна система на тарификация.

През средата на 90-те години в ЕС се откриват известни възможности за увеличаване вноса на някои стоки (свинско и пилешко месо, масло, сирене, яйца и сухо мляко). Поставя се задачата до края на века делът на
внасяните количества от тези продукти в Съюза да достигне до 5% от тяхното потребление. По всяка вероятност обаче посочената норма ще се изпълнява само за вноса на мляко на прах и сирене. Делът на внасяните
количества свинско месо в неговото потребление продължава да е под 1%, на масло и яйца - под 4%, и на птиче месо около 4%. За периода 1995 - 2001 г. стойностният обем на земеделските стоки, които се пласират на
пазарите на ЕС, нараства с около 1 млрд. долара. Тази сума съставлява едва 2% от извършения през 1996г. общ (възлизащ на 50 млрд. дол.) аграрен внос на ЕС. Новите тарифи на квоти за внос на земеделски стоки
от трети (нечленуващи в Съюза) страни са като тези на старите квоти, предоставяни на лицензирани вносители. При определянето им се използват главно три критерия: ред на заявките, традиционни стокови потоци в търговията и пропорционални съотношения на количествата на внасяните стоки. Предимства имат притежателите на сертификат, а свидетелства за сертификат се издават от правителствата на съответните страни, в които се
произвеждат внасяните стоки.

Лицензите за износ и внос са свързани и с т. н. "квотни ренти". Обикновено този вид рента се получава от компании на ЕС, които са оторизирани да осъществяват внос на стоки и да се занимават с лицензиране на чуждестранни доставчици. Размерът на квотната рента се определя в
зависимост от съществуващото различие между вътрешната и обмитената (с платено мито) вносна цена на дадена стока.

Засега в ЕС се използват различни видове тарифи. Според тяхното предназначение би могла да им се направи следната условна класификация: текущи, които са заварени от миналото и продължават да се прилагат за поддържане на исторически сложилия се внос на определени стоки (текущ достъп до пазара); допълнителни, които се въвеждат на мястото на нетарифните търговски бариери и създават благоприятни условия за увеличаване вноса на стоки в страните (минимален пазарен достъп); извънквотни - за стоки, които се внасят, освен определените квоти (обикновено тези тарифи са по-високи от квотните); вътрешноквотни - за част от количеството на дадени стоки, внасяни в рамките на отделните квоти (по принцип са по-ниски от квотните тарифи).

Освен посочените тарифни облагания на вносни стоки широко приложение намират и още две групи тарифи - за най-облагодетелствана нация и преференциални. В двете групи има квотни и извънквотни тарифи.

Тарифите за най-облагодетелствана нация могат да се прилагат за страни, подписали Търговското споразумение на СТО. Преференциалните тарифи се въвеждат в отделните региони чрез подписване на спогодби за междудържавна търговия на двустранна и многостранна основа.

Тези тарифи се определят на базата на търговията за най- облагодетелствана нация. При това една извънквотна преференциална тарифа винаги е по-ниска от съответната извънквотна тарифа за най- облагодетелствана нация, но не винаги определена вътрешноквотна преференциална тарифа за дадена стока е по-ниска от подобна
вътрешноквотна тарифа за най-облагодетелствана нация. Това е така, защото в ЕС вътрещноквотните преференциални тарифи се изчисляват като процент от извънквотните тарифи за най-облагодетелствана нация. Вътрешноквотните преференциални тарифи са равни на една пета от извънквотните тарифи за най- благодетелствана нация. В ЕС с преференциални тарифи се облагат редица вносни стоки като сирене, пресни домати, орехи, плодови сокове и консервирани плодове. Сравнително по- ниски тарифи се прилагат и за внос на фасул, мед, тютюн и други продукти.

След тарифиране на внасяните количества пщеница, ечемик, ръж, царевица и сорго тяхната импортна цена (с платено мито) възлиза на 155% от интервенционната им цена в ЕС. Аналогичната вносна цена на ориза варира между 180 и 270% от неговата интервенционна цена.

Всичко това позволява на Унгария и други страни от Централна и Източна Европа да изнасят само ограничен брой земеделски стоки (главно свинско месо) на западноевропейския пазар. Разширяването на техния
аграрен износ за ЕС се задържа и поради обстоятелството, че някои от земеделските им стоки се облагат със сравнително по-високи тарифи.

Вж. Ленард, Д., Европейския съюз. Справочник. С, Изд. “Книжен тигър”, 1996, с. 148.

През 1996 г. зърнената реколта за страните-членки на Европейския съюз достига около 190 мля, т, а интервенционните запаси -1 млн. тона.

През 80-те години са похарчени сравнително най-много пари от Фонда за изкупване и складиране на излишъци на млечни продукти.

Решено е до 2005г.в ЕС да бъдат консервирани 10-15% от земеделските заеми.

Вж. Tod Morath Tariff - rate Quotas hawe little impact on EU Market Acces. EUROPE international Agriculture and Trade Report. Washington, December 1997, c.6.