Реферати, Доклади, Курсови работи

Ценообразуване на база преките разходи

Стопанска академия “Д

Стопанска академия “Д. А. Ценов” - гр. Свищов

Д О К Л А Д

На тема: Ценообразуване на база преките разходи

Изготвил:

Антония Стоянова Стоянова

Специалност “СК”, ІІІ^-ти курс, 18^-та група

Фак. № 002142

Свищов

2003

При ценообразуване на база преките разходи цените се установяват чрез прибавяне на към преките разходи на определена надбавка. Условно-постоянните разходи като цяло не се разпределят между отделните продукти, а се покриват от надбавката.

Идеята постоянните разходи да не се включват директно в разчетите произтича от факта, че те покриват за относително продължителен период от време и за сметка на приходите от всички дейности. Така, че покриването на постоянните разходи може да се отложи за по-късен период, като за текущия момент се покриват само променливите разходи. разликата между пазарната цена и променливите разходи по същество представлява единичния покриващ принос /р-с_V/

Процедурата на метода започва с определяне на вероятните продажби при различни възможни цени. Това изисква добре да се познава търсенето и неговата еластичност спрямо цената, за да може да се определи най-благоприятният диапазон на изменение на цените.

Последователността на работа включва определяне на:

Вариантите на продажните цени;
Променливите разходи;
Единичния покриващ принос;
Вариантите пласментни количества;
Общия покриващ принос;
Очакваната печалба.

Така по калкулативната схема на ценообразуването тук променливите разходи определят долната граница на цената, а надбавката е призвана да покрие постоянните разходи и да осигури печалба. Например при първия вариант на примера за изделие В, продажната цена се получава така:

променливи разходи - 0,85 лева;
надбавка - 0,45 лева;

- за покриване на постоянни разходи - 0,10 лева;

- за печалба - 0,35 лева.

продажна цена - 1,20 лева.

Могат да се сравнят различни варианти на цените и приемат тези, които носят най-голяма маса на печалбата. Така се търси оптимална връзка между обема на производството, разходите за производството и продажните цени. Примерът в таблицата посочена по-долу, показва, че при цена 1,10 лева може да се реализира най-голяма маса на печалбата в размер на 316, 68.

Показатели	Варианти на цените
	І	ІІ	ІІІ	ІV
Продажна цена, лв.	1,2	1,1	1	0,85
Променливи разходи, лв.	0,85	0,82	0,8	0,75
Единичен покриващ принос, лв.	0,35	0,28	0,2	0,1
Очаквани пласментни количества, лв.	1000	1500	2000	2500
Общ покриващ принос, лв.	350	420	400	250
Постоянни разходи, лв.	103,42	103,32	103,32	103,32
Маса на печалбата, лв.	246,68	316,68	296,68	146,68

Основното достойнство на този метод е, че в определена степен се отчитат условията на пазара, като разчетите започват с предполагаемите продажни цени. Освен това тук разграничаването между постоянни и променливи разходи е по-осезаемо. Това обаче на практика води до известно затруднение при неговото ползване, защото не винаги се разполага със сигурни данни за пазарните цени и продажбите.

До долните граници на цените /променливите разходи/ се стига, когато бизнесорганизацията е в неблагоприятна пазарна ситуация по отношение на доставчиците, на клиентите и на конкурентите. А чрез вариране на надбавките по същество се предлагат алтернативни ценови решения /горни граници на цените/. И тук ценовите решения могат да се изведат три различни варианти на представяне на променливите разходи /абсолютна сума или норма на някаква база, стандартна или диференцирана/.

Разходните методи за ценообразуване се използват много често, особено при дефицитен и монополен пазар. Основна причина за това е, че те отчитат действителните условия на производство и реализация. Те винаги гарантират изгода за предложителя при производството и реализацията. При тях се залага, че винаги се разполага с информация за разходите по производството и реализацията.

Работата със себестойността е много по-осезателна и значително опростена. Разходите се измерват и анализират много по-лесно от търсенето. Така различието в производствените условия е основани за справедливост при ценовите различия. А с изравняване на производствените условия се изравняват и цените, което ограничава и ценовата конкуренция. Чрез тези методи се търси ценова възвръщаемост и рентабилност на процесите на производството и реализацията. Те позволяват да се унифицира схемата на формиране на цените, да се опрости изчислителната схема и аналитичната процедура на цените. При новите продукти, където няма утвърдени пазарни цени, калкулативното ценообразуване също е предпочитано.

Методите на ценообразуване, ориентирани към разходите, обаче не са издържани от пазарна гледна точка. Те не вземат в предвид аспектите на проявяване на търсенето и предлагането, а също и конкурентното влияние. Така се игнорират пазарните сигнали за формиране на цените. Освен това изчислените по този начин цени не могат да се обвържат с реализирането на определени ценови цели, което ограничава стратегическия момент в ценообразуването.

Поне три момента са типични за негативната оценка на калкулативните методи:

при формиране /договаряне/ на цените интересът на предложителите е да защити колкото се може по-високо равнище на разходите при производството и реализацията, защото, първо, те се плащат изцяло от купувачите и второ, те се база за по-висок абсолютен размер на печалбата. Интересите на купувачите тук не се вземат в предвид;
при изпълнението /производството, реализацията/ на продуктите предложителите са заинтересовани да намаляват /икономисват/ разходи, като при вече определени цени се осигурява по-висока печалба. Често това е за сметка на влаганите определени съставки в продуктите или на заменянето им с по-евтини и оттук по-некачествени съставки;
при продаване на продуктите желаната печалба ще се достигне само когато се продаде цялото количество, което е произведено. Ако фактическите продажби са по-малко от обема на производството, то печалбата се намалява с разходите по производството и реализацията, направени за непродаденото количество

SEO оптимизация · Уеб дизайн · селективни колектори