Университет за национално и световно стопанство

ДИПЛОМНА РАБОТА

На тема: Търговско-икономическо сътрудничество между страните на Балканския полуостров

Изготвили: Научен ръководител:

Димитър Иванов Кънев Проф.Д.и.н Велко Маринов

сп.МИО,

ф. No 966403, гр. 6139

СОФИЯ, 2000г.

План-Съдържание

I. :

I. Балканите: Възможно ли е регионално сътрудничество

Въпросът за съдържанието, динамиката и параметрите на балканското сътрудничество след приключването на югоконфликта несъмнено е част от големия въпрос за бъдещето на балканските народи, за мястото и ролята на балканските държави в архитектурата на обединяваща се Европа и изобщо в новоизграждащата се система на международните отношения.

Защото днес повече от всякога е ясно, че за приемането на балканските държави като равноправни членове на европейското "семейство" не е достатъчен всеобщият им устрем към европейските култури.

Необходими са съвместни усилия за изграждането на интеграционния профил на Балканите, профил, който би ги превърнал в интегрална част от европейското единно политическо, юридическо, икономическо, екологично и хуманитарно пространство. Това предполага ориентирано по европейските стандарти, регионално сътрудничество, като средство за "цивилизоване" на района и стъпка към равностойно европейско сътрудничество.

От европейската тенденция на Балканите естествено най-активно се възползва Гърция, като единствен засега в района пълноправен член на всички европейски структури - Съвета на Европа, Европейският съюз и ЗЕС.

Акцентирайки на преднината си в европейската интеграция тя се опитва да се легитимира, като носител на "европеизацията" на Балканите и естествен "мост" към европейските структури за останалите балкански държави.

Всъщност Гърция се опитва да контрабалансира на нарастващото турско влияние в района и за едни балкански държави тя наистина е готова да бъде "мост" към Европа (България, Румъния, и несъмнено Сърбия и СРЮ след вдигането на международните санкции), то за други, като Турция, Македония, бъдеща мюсюлманска държава в Босна и Албания Гърция възнамерява да изпълнява ролята по-скоро на фортификационен ров.

Разпадането на СИВ, възприемането на логиката на пазарната икономика и общата ориентация на всички балкански страни към европейските икономически структури не доведе до падането на икономическите бариери между балканските държави нито до повишаване на нивото на икономическата сигурност в района. Уникалният преход към пазарната икономика във всички бивши социалистически държави на Балканите протича изключително мъчително с продължителни и силни спадове на производството, с огромни суровинни, технологически и финансови дефицити, с галопираща инфлация и огромна безработица, с нарастващи външни дългове и все по-големи трудности по тяхното обслужване, с непрекъснато ограничаване на инвестиционното потребление съобразно с налаганите рестриктивни мерки по рецептите на МВФ, при загуба на традиционни пазари и ограничения достъп до нови. Договорите за асоцииране с ЕС не компенсират загубеното пазарно пространство в рамките на бившия СИВ нито, поне засега, предизвикват поток от европейски капитали. В условията на икономическа и политическа нестабилност, западният инвеститор проявява предпазливост, отдавайки предпочитания на нискокапиталоемки области с бързи обороти на средствата, каквито са най-вече търговията и леката промишленост.

Като добавим и огромната разруха от войната в бивша Югославия и задушаващата хватка на югоембаргото, която до днес само на България коства над 3 млрд. долара, става ясно, че в икономически план на Балканите се очертават два пояса с различна степен на сигурност - от една страна Гърция и Турция, а от друга България, Румъния, Албания и бившите югорепублики. Включването на Словения, Хърватско и Македония в Централноевропейската инициатива и участието на Турция, Гърция, Албания, България и Румъния в ЧИС би могло до някъде да запълни възникналия икономически вакуум, но може да очертае и ново трайно разделение на Балканите, затвърждавайки европейската идентичност на едни страни и затруднявайки други. Въпреки, че никоя от балканските участнички в ЧИС включително и Турция не схваща тази регионална инициатива, като алтернатива за страните в преход, като България съществуват рискове за монополно положение на турско-арабския капитал, за завземане на ключови позиции в структуроопределящи отрасли, задушаване на прохождащия национален частен бизнес, урудливо преструктуриране на националните икономики с трайно обвързване с Ориента. Съзнанието за тези рискове определя резервираното отношение към турското нетърпение на интеграционните процеси и оставя един значителен потенциал неоползотворен. Другата страна на въпроса е, че огромното пазарно пространство на ЧИС е благодатно със суровини и горива, "гладно" за високи технологии и крупен инвестиционен капитал. С други думи балканското сътрудничество в поствоенния период и в областта на икономиката се налага като естествена артерия между ЧИС и Европа, защото високите технологии и големите капитали необходими за изграждането на модерни икономики, е резонно да дойде от там. При такива условия постоянното сътрудничество на Балканите ще получи историческия шанс да преодолее още един анахронизъм в района - почти пълното отсъствие на нормален регионален пазар със свободно движение на стоки, услуги, капитали и работна сила, със съответни общорегионални борсови и банкови институции. Условията за изграждане на общорегионално икономическо пространство биха могли да се ориентират в ускоряване на икономическите реформи и икономическата динамика, в рационализиране на стопанските структури и относително по-висока конкурентноспособност, но най-вече в една икономическа и политическа стабилизация. Доколкото взаимнопретеглените капитали са "жизнено" заинтересовани от наличието на стабилна икономическа и политическа среда, те биха могли и на Балканите да се превърнат в един от солидните мирни гаранти на мира и сигурността в района.

II. Общобалканско сътрудничество

След отпадането на проблемите, свързани с глобалното противопоставяне, като основни въпроси на стабилността и сигурността на Балканите са преодоляването на някои останали традиционни противоречия между страни от региона и овладяването на възможността за възникване на конфликт на базата на междустранна конфронтация, политическо противопоставяне и социално-икономически фактор. Без съмнение необходимостта от осигуряване на трайни условия за мир и стабилност в региона се приема добре от цялата международна общественост. Особеното значение на гарантирането на този процес се дължи на следните фактори:

- Почти всички части на Балканите представляват транзитни зони, чрез които се осигуряват комуникациите между Изтока и Запада. Нарушаването на нормалното протичане на трафика в тях би застрашило в значителна степен икономическите интереси на западноевропейските страни и на тези от Близкия Изток.

- На първо място ще бъде засегната търговията петрол и нефтени продукти, обезличаваща енергийните ресурси на европейските страни, както и възможността за реализираните от тях стоки и близкоизточните пазари.

- Функционирането на балканските транспортни коридори е от жизненоважно значение за цялата европейска икономика.

Връзките между отделните райони на Балканите и общото действие на редица фактори върху даден отрасъл създават реалната опасност при възникването на локален конфликт от превръщането му в регионален с активна намеса в него на повечето балкански страни.

1. В икономически акпект

Решаването на икономическите, социалните, инфраструктурните проблеми на балканските страни в преход получава през последните години все по-ясно изразено императивно значение както за състоянието на геополитическата обстановка в страната, така и за вътрешнополитическата стабилност на отделните държави и тяхното ускорено приобщаване към европейските икономически и военнополитически структури.

Независимо от степента на реализиране на радикалните социално-икономически преобразования от равнището на приобщеност към европейските структури, от спецификите и потенциала на отделните държави, приоритетното развитие на икономическите, транспортно-комуникационните и енергийните връзки между тях се превръща в conditio si ne que non (условие без което не може) на външнополитическата и външноикономическата активност на държавите от региона. Очертава се качествено нов етап в развитието на района, като стратегически важно и геополитически незаобиколимо средоточие на непосредствени връзки между Централна, Източна и Северна Европа с прилежащите райони на Близкия и Среден Изток, Средиземноморието, Прикавказието и бившата съветска Средна Азия. В такива стратегически и политически чувствителни области, като транспорта, телекомуникациите, суровинните и енергийни трасета, потоците от туристи и гастарбайтери и т.н. Регионът на Югоизточна Европа, вкл. Балканите все повече се налага като своеобразен "диспечерски пункт", през който се разпределят и преминават стратегически значими суровини, комуникационни и транспортни магистрали.

На преден план все повече излизат проблемите, свързани с опазването на околната среда, енергийното и ресурсно осигуряване на икономическото развитие (особено в сферата на използване на атомната енергетика, снабдяването и транзита на стратегически суровини, като петрол, природен газ и др.), урегулиране на водните въпроси, експлоатацията и сигурността на международни морски и речни артерии и пространства (корабоплаването по р. Дунав, р. Сава след промяна на нейния статут и превръщането й в международна река, режим на Проливите, на Пиранския залив и полуостров Превлака, който контролира корабоплаването и приставането в Бока Котолския залив в Адриатика и др.

Въз основа на развитието на геополитическата обстановка на Балканите през последните години могат да бъдат откроени някои основни тенденции в положителна насока:

- овладяването на конфликта в Босна и Херцеговина, пристъпване към реализиране на гражданските клаузи от споразуменията в Дейтън - Париж, последователното постъпателно нормализиране на взаимоотношенията между постюгославските републики и постепенното стабилизиране на обстановката в бившето югопространство;

- подчертаното нарастване на интереса на водещите международни фактори към обстановката и събитията в региона и разширяващото се разностранно присъствие - военно, политическо, икономическо, културно-цивилизационно и др.;

- постепенното установяване на политическите средства за разкриване, контролиране и решаване на възникналите кризи и проблеми с активното посредничество и намеса на международната общност;

- разширяващата се убеденост за възприемане на формулата "сигурност чрез интеграция и сътрудничество", като основополагаща за стабилизиране на обстановката в региона и за пълноценното и равнопоставено интегриране на балканските страни в европейските и евроатлантическите структури;

- увеличаването на предпоставките за възстановяване и разширяване на общобалканския диалог в различни области като елемент от изграждащата се общоевропейска архитектура на сигурност, използване на неговите потенциали за решаване на някои въпроси от общорегионален интерес в сферата на икономиката, инфраструктурата, военната политика и др.;

- създаването на минимум от необходими условия за затвърждаване и запълване с конкретно съдържание на интеграционните стремежи и процеси, при което европейската ориентация на балканските държави се утвърждава, като безалтернативна и като стратегическа цел, и като практически действия за ускорено пълноправно участие в различните европейски и евроатлантически структури и организации.

2. Общият стокообмен на Балканите за 1997 г.

Между балканските държави се реализира стокообмен в рамките на около 20 млрд. щатски долари, през 1996 г. износът на България за страните от региона възлиза на 1,4 млрд. Щ.Д. или 30% от общия ни експортен процент.

Гърция е на второ място по внос на стокообмен у нас - 36 млн. Щ.Д. В последните три години в България са регистрирани повече от 1800 гръцки фирми. За същия период стокообменът и с Турция е нараснал с повече от 10 пъти, регистрираните у нас фирми от южната ни съседка са 1200 стокообмена възлиза на около 3 млн. Щ.Д. Проблемът все още е куфърната търговия. Годишно наши "предприемачи" внасят в България турски стоки за над 20 млн. Щ.Д. без да плащат мита. Расте стокообменът ни с Румъния. Расте износът ни за Албания (недостатък е твърде ограничената номенклатура от стоки) няма сериозни пречки за повече кипърски стоки у нас, досега те са 12 млн. Щ.Д.

Предвид новия етап, в който постепенно навлиза ЧИС е необходимо да се има предвид следното:

- ЧИС е инициатива за регионално икономическо сътрудничество, която е допълващ елемент, а не алтернатива на основното направление в икономическата политика на нашата страна - интеграцията в ЕС;

- Укрепването на правната и институционалната база на ЧИС и евентуалното му превръщане в регионална икономическа организация, следва да бъде постепенен, а не форсиран процес. Целта на тази трансформация следва да бъде повишаване на ефективността на икономическото сътрудничество;

- ЧИС не трябва да се превръща в затворена общност, а да разширява потенциала си и развива сътрудничество, както с други регионални инициативи, така и в различни международни икономически организации и финансови институции.

Стокобмен на България с баканските държави за 1996 г.
в млн. щ.д.

3. Балканска зона за свободна търговия предлагана от БТПП

Създаването на зона за свободна търговия на Балканите е приоритетна задача на правителствата на региона, според Божидар Божинов, председател на БТПП. За начало трябва да се побърза с подписването на двустранните спогодби за зони между държавите в района. Колегите му от Асоциацията на Балканските палати подкрепят единодушно това предложение на БТПП и са готови да съдействат пред правителствата си за по-бързо решение на въпроса.

4. Особености на търговията в рамките на ЧИС

Осъществяването на ЧИС започва с подписването на Декларацията за ЧИС на 25/06/1993 г. в Истанбул от държавните глави на участниците страни - Албания, Армения, Азербайджан, България, Грузия, Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна.

Въпреки краткия период на съществуване на ЧИС, могат да бъдат откроени някои предварителни характеристики.

Необходимо е да се възстановят прекъснатите кооперативни връзки между наши и "югославски" фирми, които са формирали 30% от стокообмена преди налагането на ембаргото.

Така нареченият езиков спор е причината до 24/04/1997 г. да не са подписани търговски спогодби и такива за автомобилните превози между България и Македония.

БТПП има ускорена подготовка и подписване на търговски спогодби с държавите от района, а това още не е направено. Става дума за спогодби за взаимна защита на стокообмена с Македония, Словения и Хърватска, за избягване на двойното данъчно облагане с Албания, Македония, Словения, Хърватска и Югославия за сътрудничество в района в транспортната, ветеринарно-санитарната области. На пръв поглед изглежда, че ЧИС е призвано да осъществи сътрудничество в твърде широк спектър, което твърде трудно би се реализирало, особено като се има предвид ограниченият обем от капитали в региона. Второ, твърде много внимание се отделя на създаването на институционална рамка, която въпреки, че е необходима, не е достатъчна да съдейства на развитето на регионалното сътрудничество. Поставяне на ударението върху институционализацията води до забавяне на осъществяването на някои приоритетни цели, като:

- хормонизирането на законодателствата на отделните страни участнички;

- изграждането на необходимата инфраструктура.

Опитът на други институционални инициативи, включващи страни в преход, като например Балтийските страни, показва, че създаването на адекватна инфраструктурна мрежа, особено, в сферата на транспорта и телекомуникациите, е изключително важно за развитието на регионалните икономически, търговски и инвестиционни връзки. Тази цел е осъзната и от страните-участнички в ЧИС, н ооще не е изработен ефективен механизъм на финансиране. Големи надежди се възлагат на Черноморската банка за търговия и развитие, като от момента на нейното функциониране ще предостави възможност да се получават средства от европейските и други международни финансови инвестиции за реализацията на проекти от взаимен интерес.

След като СИВ и СССР престанаха да съществуват, при всички бивши социалистически страни, които понастоящем са участнички в ЧИС, се наблюдава спад на тяхната външна търговия. Спадът е най-голям в търговията между страните от бившия СССР. Докато Румъния и България, въпреки, че също бяха засегнати от разпадането на СИВ, много по-успешно в сравнение със страните от ОНД, успяха да преориентират своята външна търговия към Западна Европа, като до известна степен това се дължеше и на подписаните от тях Европейски споразумения с ЕС. Що се отнася до двете страни-членки от ОИСР (Гърция и Турция), разпадането на СССР не повлия много на взаимните им търговски отношения, но ускорената преориентация на търговията на Русия на страните от ОНД към други страни, доведе до интензификация на стокообмена межде Русия, от една страна и Турция и Гърция от друга.

При разглеждане структурата на стокообмена, в рамките на ЧИС, се забелязва, че преобладаващите стоки са енергийни продукти (нефт, газ, електроенергия), суровините и хранителните стоки.

5. Коментар на срещата в София, 6 - 7 юли 1997 г.

На 6 и 7 юли 1997 г. Министрите на външните работи и ръководителите на делегациите на страните от югоизточна Европа се срещат в София.

Те свикаха своята среща в съдбоносен момент за бъдещето на региона. Дошло е време за ново начало в международните отношения на страните от региона и за развитието на всеобхватно многостранно сътрудничество. Те подчертават, че в резултат на дълбоките промени в Европа, започнали през 1989 г., принципите на демокрацията и пазарната икономика, значението на основните човешки права и свободи и върховенството на закона са станали общи ценности. Мирът в Босна и Херцеговина открива историческа възможност да се сбъднат надеждите и очакванията на техните народи да живеят в траен мир и благоденствие. Вземайки под внимание положителния опит от миналото и новите процеси, министрите се ангажират да бъдат положени всички усилия за превръщането на региона в район за стабилност, сигурност и сътрудничество, в съответствие с общите тенденции на развитие в Европа. Тези усилия са насочени да допринесат за изграждането на нова Европа - Европа на демокрацията, мира, единството и стабилността, като по този начин всички райони в региона получат възможността да живеят заедно в мир като добри съседи. Министрите се договарят да започнат всеобхватен процес на многостранно сътрудничество в следните области: Укрепване н адобросъседските отношения, включително мерки за укрепване на доверието и сигурността, развитие на икономическо сътрудничество чрез трансгранично сътрудничество, развитие на транспорта, телекомуникационната и енергийна инфраструктури, насърчаване на търговията и инвестициите, развитие на хуманитарните, социалните и културните контакти, сътрудничество в областта на правосъдието, борбата с организираната престъпност с незаконния трафик на наркотици и оръжие и ликвидирането на тероризма.

На срещата се разглеждат също бъдещите възможности за многостранно сътрудничество в европейска перспектива и като произтичащи от общите стремежи на всяка страна от региона да се интегрира в района. В тази връзка те изразяват своята готовност да взаимодействат с други инициативи за регионално сътрудничество в Югоизточна Европа с взаимно подсилващ се ефект, специално подчертавайки значението на инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа. Те заявяват също своето желание да развиват сътрудничество по въпроси от общ интерес със страните от ЧИС и от Централноевропейската инициатива.

На тази среща са разгледани някои основни аспекта в отношенията на Балканите:

1. Добросъседски отношения

Трайните добросъседски отношения между страните от региона, основани на универсално признатите принципи на междудържавни отношения, залегнали в Устава на ООН. Заключителния акт от Хелзинки и Парижката харта за нова Европа, са задължителни предпоставки за развитието на цялостния процес на многостранно сътрудничество. В това отношение се изразява решимостта да се спазват и прилагат на практика всичките десет принципа - суверенно равенство, спазване на правата, присъщи на суверенитета, въздържане от заплаха със сила и употреба на сила, ненарушимост на границите, териториална цялост на държавите, мирно уреждане на споровете, ненамеса във вътрешните работи, зачитане на човешките права и основните свободи, включително свободата на мисълта, съвестта, религията и вярванията, равноправие и самоопределение на народите, сътрудничество между държавите, добросъвестно изпълнение на задълженията по международното право.

2. Мерки за укрепване на доверието и сигурността

Мерките за укрепване на доверието и сигурността са от особена важност за укрепване на мира и стабилността на Балканите. Подчертано е значението на двустранните споразумения по мерки за укрепване на доверието и сигурността, подписани досега, допълващи Виенския документ от 1995 г.

3. Цялостно прилагане на мирното споразумение

Подчертана е важността на Общото рамково споразумение за мир в Босна и Херцеговина за укрепване на стабилността и сигурността в региона и необходимостта от неговото цялостно и стриктно прилагане от подписалите го страни. Потвърдено е желанието на своите страни да допринесат за утвърждаването на мирния процес във всичките му аспекти. Споделено е виждането, че многостранното сътрудничество на Балканите ще допринесе ефективно за успешното развитие на мирния процес. Те изразяваха разбирането че конструктивните съвместни усилия, както на международната общност, така и на страните от региона откриват нови перспективи за преодоляване на нерешени въпроси и различия, за превръщането на тази част на Европа в регион на траен мир и сътрудничество.

Подчертано е, че бързото икономическо възстановяване при еднакво зачитане на интересите и нуждите на всички страни е от първостепенно значение за постигането на траен мир и стабилност в Босна и Херцеговина.

4. Развитие на регионалното многостранно икономическо стърудничество

Отбелязва се съществуващия потенциал за развитие на многостранно икономическо сътрудничество въпреки трудностите на икономическия преход или следконфликтното възстановяване, пред които са изправени днес различните страни от региона. Те подчертаха важността на ускореното развитие на регионалното икономическо сътрудничество за постигане на трайна стабилност в целия регион. Трябва да се положат усилия за въвеждането на европейски норми и стандарти в областта на производството, инвестициите, трансфера на технологии, финансирането и търговията с цел максимално интегриране на икономиките на техните страни в европейската икономика.

5. Трансгранично сътрудничество

Постига се съгласие да се насърчават развитието на трансграничното сътрудничество на двустранна и многостранна основа в рамките на съответните програми на ЕС, включително чрез разработване на регионална програма за неговото развитие със съдействието на ЕС и други международни организации и институции. Подобна програма ще бъде насочена към изпълнението на проекти за подобряване на граничната инфраструктура, включително на шосейни и железопътни комуникации с граничните пунктове, откриване на нови гранични пунктове, насърчаване на трансграничната търговия и туризма, защита на околната среда. Това сътрудничество ще се развива на три различни нива: държава с държава, регион с регион, хора с хора.

6. Транспорт, телекомуникации и енергийна инфраструктура

Подчертана е необходимостта от ускорено инфраструктурно развитие в региона като важен фактор за разширяване на търговията, за икономически растеж, както и за цялостната регионална стабилност. Потвърдена е готовността на своите страни да усъвършенстват и модернизират транспортната, телекомуникационната и енергийната инфраструктури в региона във взаимодействие със страните от Черноморското икономическо сътрудничество и Централно европейската инициатива.

Във връзка с това е изразена подкрепата за създаване на Трансрегионален център по транспортна инфраструктура в София.

Отбелязана е важността на привеждането на транспортната инфраструктура на региона в съответствие с международните изисквания чрез присъединяване към съответните договори на ИКЕ и ООН; хармонизиране на транспортното законодателство на страните от региона със законодателството на ЕС в тази сфера, улесняване на транспортните операции на двустранна основа и т.н.

Обсъдена е идеята за създаването на Балканска агенция за безопасност на транспорта, която да се основава на европейската политика за интегриране и хармонизиране на системата за контрол на полетите.

Развитието на сътрудничеството в областта на телекомуникациите и пощенските услуги, както и стъпките към учредяване на Телекомуникационен координационен комитет, Балкански пощенски пул и други инициативи, издигнати на Срещата на министрите на балканските страни, отговарящи за пощите и телекомуникациите, през април 1997 г., бяха определени като насърчителни.

7. Насърчаване на търговията и инвестициите

Обсъдени са въпроси, свързани с насърчаване на търговията и инвестициите. Препоръчва се разработване на мерки за по-нататъшно улеснение на търговията, хармонизиране на търговската практика и за насърчаване на регионалната търговия.

Постигнато е съгласие за усъвършенстване на сътрудничеството между митническите власти посредством подписването на съответни споразумения, с цел установяване на по-ефикасни митнически процедури. Положителен принос за по-нататъшното насърчаване на регионалното сътрудничество би представлявало подписването на двустранни споразумения за създаването на зони за свободна търговия, в съответствие с нормативите на ЕС, когато те са приложими, и с разпоредбите по линия на Световната търговска организация.

Страните се договориха да подкрепят дейността на Асоциацията на балканските търговски палати като важно средище за насърчаване на общите интереси на деловите среди в региона за разширяване и либерализиране на търговията и за икономическо сътрудничество.

Потвърдена е необходимостта от полагане на общи усилия за създаване на по-благоприятен климат за привличане на инвестиции в региона, които да насърчават и съдействат за икономическия растеж в региона. Те подчертават важността от сключването на споразумения в областта на защитата и насърчаването на инвестициите и за избягване на двойното данъчно облагане между страните от региона.

Отправен е апел към международните финансови институции, към ЕС и към отделни страни със значителен инвестиционен потенциал да вземат участие в този процес чрез съвместни инициативи, включително чрез икономически конференции, бизнес форуми и др.

III. 1998 г. - Балканите - зона за свободна търговиЯ

На 05.12.1997 г. е прието от БТПП да се превърнат Балканите в зона за свободна търговия, което ще даде силен тласък на обмена на стоки, технологии и ноу-хау, на безпрепятствени пътувания на бизнесмени и предприемачи - чрез намалени митнически такси, визови облекчения и други.

Това потвърждава готовността на членовете на асоциацията (а те са националните търговски палати и съюзите им от всички балкански страни) да работят за осъществяването на тази идея, която е от първостепенно значение за повишаване на ролята на Балканския полуостров в общоевропейското икономическо сътрудничество. Сключването на двустранни споразумения за свободна търговия се смята като важна предпоставка за създаване и на балканската зона.

Решено е да бъдат записани на дискети системите на външнотърговските режими на отделните страни и те да се предоставят на националните търговски палати за ползване на техните членове и всички заинтересовани фирми и предприятия. Приета е и програма за участие на палатите в международните панаири в балканските страни през 1998 г. На дейността на АБТП през 1997 г. Изминалите две и половина години от учредяването на асоциацията показват, че тя разширява непрекъснато своята дейност. За нейния нараснал авторитет говори фактът, че редица палати от Европа поискаха статут на наблюдатели. Работихме преди всичко за либерализиране на търговията и за разширяване на деловото сътрудничество на Балканите. Такова е общото желание на всички членове.

Балканите с неговите 130 милиона потребители и пазар, на който се правят сделки за 50 млрд. щ.д. по износа и вноса, е интересен за Европа и света.

Ръководителите на националните търговски палати или на техните съюзи от осемте балкански страни (Албания, България, Гърция, Кипър, Македония, Румъния, Турция и Югославия), които членуват в АВС, подписват обръщение към своите правителства за предприемане на енергични мерки за либерализиране и оживяване на търговията в региона, като се премахнат различните бюрократични бариери пред нея. Те приемат редица решения, с които задължиха собствените си организации да съдействат по-активно за развитието на балканския бизнес, да улесняват бизнесконтактите на своите членове с партньорите им от другите балкански страни. Тези решения се отнасят до подобряване на информационния обмен между палатите (всяка ще предоставя поискани данни от друга за задоволяване на интереса на бизнесмените), до формиране на работна група от представители на търговски банки за изграждане на съвременна база на банковото сътрудничество, което да служи за местния бизнес (сега разплащанията обикновено се правят чрез западноевропейски и американски банки), до намиране на механизъм за решаване на арбитражни спорове между балкански фирми в техните страни, а не в други европейски градове и т.н. Несъмнено полезни ще бъдат за фирмите от отделните страни в региона издаването на справочник за търговския режим и законодателството на всяка страна, както и календарен план за всички панаири до 2000 година.

АБТП ще ускори подписването на редица икономически спогодби, в т.ч. за избягване на двойното данъчно облагане и за защита и насърчаване на инвестициите с други балкански страни като например Албания, Словения, Хърватска, на транспортните спогодби с Румъния, Югославия. Словения и др. Особено внимание ще бъде отделено за унифициране на законодателната и нормативната уредба в областта на търговията и митата, за модернизиране на гранично-пропускателните пунктове и митниците, на транспортните и комуникационните връзки. С отделни балкански страни България вече води преговори за създаване на зони за свободна търговия.

Балканските страни са свързани с общи традиции, които ще помогнат при решаването на общите проблеми. Най-важно е да укрепнат взаимното си сътрудничество и да заемат стабилно място на европейския и международния пазар с помощта на ЕС.

Главната цел е да подпомагат активно разширяването на търговски, кооперативни и други делови връзки н арегионална основа и между членовете на структурите. Стреми се да отстранява пречките във взаимната търговия, за да може да се развива динамично.

IV. Балканите в международен аспект

В зараждащата се нова система на международни отношения, постепенно заменяща двуполюсния модел на ялтенските договорености от края на втората световна война, Югоизточна Европа се превръща във важно съсредоточие на стратегически, геополитически и икономически интереси. За пореден път в историята на преструктурирането на света се очертава съдбата на народите от Югоизточна Европа да бъде функция на резултата от сблъсъка между интересите на доминиращите международната система сили. И след края на "студената война" за бъдещето на този район не може да се говори със сигурност. Цялата непредсказуемост се определя от неясния изход от сблъсъка между две основни тенденции в развитието на процесите в Европа. Едната е свързана с възможното по-нататъшно вплитане на стария континент или част от него във военнополитическата интеграция в духа на идеите на атлантизма. Другата може да се развие на базата на евроцентристкото начало, което се засилва след договора от Маастрихт. Първата осигурява световното лидерство на САЩ, а втората е свързана с оспорването му от засилващия се европейски център на сила. Коя от двете тенденции ще надделее? Отговорът ще зависи от избора на Русия.

При зараждането и сблъсъка на неочаквани тенденции в трансформациите на света в края на ХХ век за бъдещето на Югоизточна Европа се очертават много варианти и възможностите за всеки от тях ще се определят както от регионалните фактори, така и от визираните вече три центъра на сила, които традиционно проявяват интерес към тази част на света. В крайна сметка отново съдбата на Балканите ще се определя в отношенията между променящите функциите си в международната система глобални сили.

След провала на съветския модел на обществено развитие и разпадането на структурите на Източния блок в Югоизточна Европа се създаде вакуум на сила. В тези условия районът започна да възражда някои от характеристиките си от края на ХIХ и началото на ХХ век, които му донесоха славата на най-неспокойната част на стария континент. Усещането за несигурност ориентира повечето балкански страни към доказалите своята жизненост западни структури като НАТО и Европейския съюз. Насочването към тях стана в контекста на досегашната им роля, но в никакъв случай не от гледна точка на възможните нови тенденции в развитието на процесите в глобалната система. Изборът на приоритетите на базата на отишли в миналото реалности и необходимостта от приспособяване към новите тенденции вероятно ще им създаде сериозни външнополитически проблеми.

В плановете за разширение на Европейския съюз балканското направление не е приоритетно. Съюзът не е ентусиазиран от силното желание на някои страни от района за пълноправно членство. На този етап то може само да му привнесе допълнителни проблеми. Като че ли Европейският съюз проявява склонност да приеме разполагането на САЩ в района като алтернатива на тяхното силно присъствие в Централна и Западна Европа.

В новите условия позициите на Русия на Балканите съществено отслабнаха. САЩ обаче си дават сметка, че това е район, към който тя проявява традиционно подчертан интерес и вероятно ще бъдат склонни да овладяват това пространство в партньорство с нея, което пък ще ограничава хегемонията на Европейския съюз на Стария континент.

Това е един от възможните варианти за определяне мястото на Югоизточна Европа в международната система на прага на ХХI век. Но той е може би най-вероятният и от него ще се определи отговорът на въпросите, които сега вълнуват с особена сила и народите и държавниците от този район. Логиката подсказва, че на Югоизточна Европа ще бъде отделено повече внимание във връзка с разширяването на НАТО, отколкото в определянето на посоките за разширение на Европейския съюз. НАТО е системата, която може да неутрализира тенденцията към утвърждаване на самостоятелна европейска идентичност. От това следват важни изводи за издържаността на сегашните външнополитически приоритети на България.

V. РегионалниЯт интерес във въшната политика на БългариЯ

Главна цел на външната политика е защитата на националните интереси на Република България и тази цел не би трябвало да бъде измествана или подценявана под какъвто и да е претекст. Когато днес акцентираме на общия регионален интерес, това съвсем не означава, че искаме да оставим на заден план задачите на външната политика за защита на националните интереси - осигуряването на най-благоприятни външни условия за стабилно развитие на българската държава, нация и общество.

Проблемът е в това, че при съвременните условия външната политика не би могла да постигне тази своя главна цел, ако наред с националните интереси и в името на тяхната защита не включи в основата си регионалния интерес, както и европейския интерес. Такива са днешните реалности, формиращи се под въздействието на дълбоките промени, които определят световните, европейските и регионалните процеси.

Възникват няколко въпроса от принципно естество: първо, имат ли балканските държави ясно изразени национални интереси и доколко те могат да бъдат основа на общия регионален интерес, второ, как ще се отрази появата на новите балкански държави върху процеса на осъзнаване и практическа реализация на общия регионален интерес; трето, какви сфери и под какви форми е възможно балканско сътрудничество на основата на регионалния интерес и каква роля в този процес следва да играе българската външна политика на Балканите днес?

1. Общият регионален интерес е израз на сходството на определени национални интереси на държавите от региона. Той е там, в онази сфера, където националните интереси съвпадат, което означава, че са близки или най-малкото не си противоречат.

От горното логично произтича важното значение, което придобива познаването на националните интереси на всяка отделна балканска държава, подлагането им на задълбочен сравнителен анализ, за да се види в какви сфери тези национални интереси позволяват да се формира общ регионален интерес и да се определят етапите и пътищата за неговата практическа реализация.

В повечето балкански държави националните интереси са твърде ясно дефинирани. Това важи за Гърция, Турция, Румъния, СРЮ, а и за някои от останалите нови държави, възникнали след разпадането на СФРЮ. Може би България е едно от малкото изключения, в които националните интереси все още не са ясно и категорично формулирани и обявени пред външния свят. Оттук и незавършеният процес на формиране на новата външнополитическа стратегия на страната при променените условия. Ясно е, че този процес не е лек и еднопосочен. Той изпитва силното въздействие на редица негативни вътрешни и неизяснени за обществото ни същностни външни фактори, проявяващи се през последните години в една или друга форма. От вътрешните фактори завидно място заема незнанието, което не се срамува от себе си, а като се крие зад категоричността на дамгосващи квалификации, с нищо не допринася за осъзнаване и възприемане на една разумна външна стратегия и концепция на външната политика на България. Резултатът е: разнобой, асинхронност в действията на институциите, чуждопоклонство, сервилност, липса на собствена физиономия и достойнство, пренебрегване на националните интереси.

2. Новата геополитическа карта на Балканите, резултат от появата на нови държави на мястото на СФРЮ е фактор, чието въздействие върху общия регионален интерес е твърде сложно и противоречиво. Най-общо казано, доколкото води до удовлетворяване на някои законни права и стремежи, появата на нови балкански държавни формирования може да разшири сферата на общия регионален интерес. Обратно, тази сфера би могла да стане още по-тясна, доколкото нараства опасността от появата на нови несъвпадащи и противоречиви национални интереси.

3. Когато говорим за сферите и форите на балканското сътрудничество върху основата на регионалния интерес coditio sine qua non е да гледаме и възприемаме Балканите такива, каквито са в тяхната сложност, многообразие и противоречивост и да насочваме вниманието към инициативи, които ще скъсяват разстоянието между страните и народите, които ще способстват за развитие на положителните тенденции. Удобни за сътрудничество са всички области, в кито интересите съвпадат, а потребностите са общи. Формите могат да бъдат двустранни и многостранни, периодични или постоянни. Важното е да са добре обмислени, реалистични, а не импровизации, каквито твърде често се срещат.

Особено внимание заслужава също въпросът за подхода при подбора на мероприятия и инициативи за многостранно сътрудничество. От практиката е доказано, че стремежът да се намесват спорни въпроси от различно естество, особено от двустранен характер тогава, когато се търси общ регионален интерес, е твърде неуместно. Подобни опити най-често не само не водят до решаване на конкретните спорове, но и стават пречка за постигането на резултатен изход в търсенето на регионалния интерес. Очевидно без изкуствено да се задържат, споровете трябва да се решават и то предимно на двустранна основа. Развитието на сътрудничеството в областите от взаимен интерес създава по-благоприятна атмосфера и за решаването на спорните въпроси. Важно е също така във всички случаи да се запазва възможността на участниците в дадена форма на сътрудничество да контролират и управляват нейното развитие с оглед да не се допусне използването й против интересите на една или друга страна. В подобни ситуации най-често се попада при прибързано и необмислено институционализиране на сътрудничеството.

Съществуват много изпитани, включително станали вече традиционни, форми на балканско сътрудничество в различни сфери. Някои от тях имат дълга история и продължават да действат. Само за пример: през 1931 г. е създаден Балканският медицински съюз, през 1937 г. - Балканският съюз на математиците и Конференцията на архитектите в балканските страни; през 1965 г. по българска инициатива в София се поставя началото на ежегодните конференции на официалните туристически организации; през 1975 г. по инициатива на 180та конференция на ЮНЕСКО е създаден Международният документационен център по балканистика (СИБАЛ) със седалище в София; през 1976 г. на балканска конференция в София се създава Координационен комитет по проучване на възможностите за свързване на енергийните системи на балканските страни, който действа в рамките на Икономическата комисия на ООН за Европа.

1. Външнотърговски режим на България

Република България е страна с отворена икономика. Външнотърговският стокообмен възлиза на повече от 75% от БНП. В същото време обемът на българската външна търговия, оценяван по различни методики, е намалял от 2 до 4 пъти за различните групи стоки от започването на прехода към пазарна икономика до 1997 г. Основен дял в българския износ през 1997 г. имат страните от ОИСР с 53% (в това число ЕС с 40%), делът на централно- и източноевропейските страни, включително Руската федерация, е 33% и на арабски, азиатски, африкански и латиноамерикански страни - 14%. Водещите пет страни при износа са Италия - 10%, Руската федерация - 10%, Германия - 9%, Турция - 8%, Гърция - 7%. При вноса водещите страни са Руската федерация - 33%, Германия - 13%, Италия - 7%, Гърция - 4%, Франция - 4%.

В началото на прехода към пазарна икономика у нас имаше над 250 юридически лица, постоянно занимаващи се с външна търговия. Сега те са значително повече и биха могли да се разделят на традиционни и нетрадиционни търговци. Традиционните износители са около 2400 фирми, а вносителите са около 2700. За 1997 г. има леко увеличение и за пръв път броят на традиционните износители надхвърля броя на традиционните вносители. Над 220 български производители износители са членове на Националното бюро по ЕАН и разполагат с национален идентификационен номер - собствен щрих-код.

Нашата продукция се изнася в над 160 страни от целия свят, внасяме също от около 160 страни и общо търгуваме с около 190 страни. В по-малко от половината от тях имаме дипломатически, консулски представителства и в малко повече от една трета от тях България има служби по търговско-икономическите въпроси. През последните години българските стоки се изнасят основно по море - 55%, по шосе - 31%, и с железопътен транспорт - 11%. Картината при вноса е малко по-различна, тъй като 47% е вносът по море, 27% по шосе и 10% по река на база хиляди тонове превозени товари.

Международноправната рамка за външната търговия на България се определя от многостранни и двустранни договори и от международно приетата практика например по въпросите на условията за доставка, за документарни плащания, за произхода на стоките и др. България е страна по Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки (известна още като Виенската конвенция за продажба на стоки) от 1 август 1992 г. Тя е обнародвана в ДВ бр. 36/5.V.1993 г. Широко се прилагат и правилата на Международната търговска камара - Париж, свързани с условията на доставка, плащанията и т.н. Става дума за "Инкотермс-1991", за еднообразните правила за документарните акредитиви - IТС 500, за междубанковите рамбурси и инкасата, за гаранциите, платими при поискване, и др.

България има национален орган по опростяване на процедурите в международната търговия - съветът БУЛПРО при БТПП. От 1993 България има Национално бюро по ЕАН, член на Международната асоциация по ЕАН - Брюксел. Това бюро предоставя националните идентификационни номера, чрез които българските консерви, пасти за зъби, вина, минерални води и други потребителски стоки отговарят на съвременните изисквания за маркировка и така се улеснява износът. Основните правила с действащ български законов акт са правилата на Световната търговска организация (СТО), Европейското споразумение за асоцииране и Васенарската договореност. От декември 1997 г. е член на СТО, която определя основните правила за търговия със стоки, услуги и продукти на интелектуалната собственост. През юли 1997 г. България стана съучредител на Васенаарската договореност, определяща правила за търговия със стоки и технологии с възможна двойна употреба и оръжие. България е асоцииран член на ЕС от февруари 1996 г. Европейското споразумение за асоцииране определя нашите взаимоотношения. През декември 1996 страната ни подаде молба за пълноправно членство в ЕС.

Имаме споразумения със страните от ЕАСТ за създаване на зона за свободна търговия и такива с Чехия, Словакия, Словения. В преговори сме с Румъния, Полша и Унгария за създаване на такива зони с цел пълноправно членство в Централноевропейската асоциация за свободна търговия (ЦЕАСТ).

Общият режим по износа и вноса от януари 1997 г. се определя от ПМС 266/1996 г. (Обн. ДВ 2, 1997 с последно изм. и доп. в бр. 39/16.05.1998 г., последна поправка в бр. 40/20.05.1998 г.). Той определя случаите, когато се регистрират или разрешават отделните сделки, и е изграден на база:

- регистрация - съответства на автоматичното лицензиране на ГАТТ. В приложение 1 са дадени 30 групи стоки при износа и 20 при вноса, описани текстово и с митнически тарифни кодове;

- разрешение - съответства на неавтоматичното лицензиране на ГАТТ. В приложение 2 са посочени 21 групи стоки при износа и 16 при вноса. Като правило това са стоки, контролирани по целия свят, като лекарства, защитени видове животни и растения, злато и сребро, радиоактивни материали. Отделно трябва да се посочат изрично стоките и технологиите с възможна двойна употреба и оръжието в съответствие с Васенаарската договореност;

- квоти - практически те съществуват само защото има наложени квоти върху износа на българските текстилни изделия за ЕС, САЩ, Канада, Турция и върху дребния рогат добитък и месо от него за ЕС;

- експортни такси - това са 17 вида стоки от приложение 4 - селскостопански продукти и отпадъци от черни и цветни метали, износът на които включва заплащане на експортна такса;

- забрани при износа и вноса - това са 31 групи стоки от приложение 5, временно забранени за износ, като отпадъци от черни и цветни метали, пшеница, ръж, ечемик, царевица, горива, калиев йодат и йодид, йодирана сол. При вноса това са три групи стоки, използващи озоноразрушаващи вещества;

- временно освобождаване от вносно мито според приложение - 7, 8 и 8а. Те включват както контингенти, в чиито рамки 20 групи стоки са освободени, и повече от 60 групи освободени за цялата 1998 г., основната част суровини за производството на лекарства, готови лекарства и медицински инструменти, апаратура и резервни части.

В случаите на сделки със страни от ЕС, ЕАСТ и част от ЦЕАСТ са посочени допълнителните уточнения в ставките на митата и експортните такси, които се уреждат с ПМС - 9/1998 г. (ДВ 8/1998), изм. и доп. бр. 30/1998).

Освен разрешаването на самите сделки, има случаи, когато търговците трябва да имат принципно разрешение за право за търговия. Става дума за правото на фирмите да търгуват с военни стоки - оръжие, боеприпаси и други такива; с лекарствени средства, отпадъци от черни и цветни метали.

Митническата тарифа на Република България се основава изцяло върху Хармонизираната систима за описание и кодиране на стоките - ХС на Съвета за митническо сътрудничество, Брюксел. Последната митническа тарифа беше въведена от 1 януари 1998 г. Първите шест цифри на българските митнически кодове са същите като тези на страните от ЕС, ЕАСТ, НАФТА, Япония, ЦЕАСТ. Останалите два разряда са идентични с тези на комбинираната номенклатура на ЕС, а последният, девети разряд, отразява национални особености. Митническата тарифа е двуколонна с първа колона - ставки общи мита, прилагани към 40 страни със статут на най-облагодетелствана нация, и втора - ставки преференциални мита, по смисъла на общата схема на преференции на УНКТАД, прилагани към 111 страни. При внос от 47 страни стоките не се облагат с мито. В случая на търговия със страните, с които има подписани споразумения за създаване на зони за свободна търговия (ЕС, ЕАСТ и др.), действащите мита, различаващи се от тези в тарифата, са посочени в ПМС - 9/1998 г. Всички тези страни са посочени в приложения към самата тарифа, заедно с тарифните квоти за внос с намалено мито за 1998 г., според задълженията ни към СТО.

На практика у нас мерките, свързани със стандартите и санитарните и фитосанитарните разпоредби, приложими на границата, са обединени в една съвместна заповед на Комитета по стандартизация и метрология, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Министерството на финансите. Това е Заповед - 171/6 юли 1996 г., обнародвана в ДВ бр. 74/22.08.1996 г. за държавния контрол на стоките от внос и за износ за съответствието им със здравно-хигиенните, ветеринарномедицинските, фитосанитарните и стандартизационните изисквания. Този контрол се извършва на граничните контролно-пропускателни пунктове и на вътрешните митнически учреждения в страната.

Тази заповед беше осъвременена в известна степен през юни тази година с Инструкция - 92-00-58/15.V.1998 г. на Комитета за стандартизация и метрология за организация на дейността по граничния контрол на стоките (продуктите) от внос и за износ за съответствие с изискванията на БДС (ДВ бр. 48/17.06.1998). В нея са предвидени някои улеснения за стоки, отговарящи на европейски изисквания за качество и притежаващи съответния знак за това.

2. Постановление No416 от 6 ноември 1998 г. за развитие на южните Балкани

Постановление No416 от 6 ноември 1998 г. за освобождаване от митни сборове вноса на стоките, получавани по договорите за предоставяне на безвъзмездна помощ в изпълнение на проектите по Инициативата за развитие на Южните Балкани

Министерския съвет постанови:

Чл. 1. Освобождава от митни сборове вноса на стоките, получавани по договори за предоставяне на безвъзмездна помощ от Агенцията за търговия и развитие на Съединените американски щати в изпълнение на проектите по Инициативата за развитие на Южните Балкани.

Чл. 2. (1) Освобождаването от митни сборове на стоките по чл. 1 се извършва за всяка конкретна пратка след представяне в обмитяващото митническо учреждение на писмено потвърждение от Министерство на транспорта, потвърждаващо, че стоките се внасят в изпълнение на договор по проект от Инициативата за развитие на Южните Балкани.

(2) Потвърждението се подписва от министъра на транспорта и съдържа наименованието на договора и датата на подписването му, описание на внасяните стоки по вид, фактурна стойност и получател по превозен документ.

Чл. 3. Стоките, получавани по реда на чл. 1, могат да бъдат продавани, заемани или отдавани под наем след писмено съгласуване с Министерството на транспорта и заплащане на дължимите митни сборове.

Заключителни разпоредби

§1. Контролът по прилагането на постановлението се възлага на министъра на транспорта, на министъра на финансите и на началника на Главно управление "Митници".

§2. Постановлението се приема на основание чл. 91, т. 14 от Правилника за прилагане на Закона за митниците, утвърден с Постановление - 5 на Министерския съвет от 1975 г. (обн., ССС

§3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Министър-председател: Иван Костов

Министър на държавната администрация: Марио Тагарински

3. Търговско-икономически връзки на България с балканските страни

а) Макадония

Общ стокообмен за 1996 г.

Реалният стокообмен е спаднал с 40 на сто за 1997 г.

За първото деветмесечие на 1997 г. стокообменът е 126,1 млн. щатски долара, от които 105,4 млн. щ.д. български износ и 20,7 млн.щ.д. внос. Салдото за страната ни е положително и е в размер на 84,7 млн. щ.д.

В момента Македония е на четвърто място в региона по износ, на пето място по внос. За Македония България изнася нефтопродукти, метали, стъкло, химикали и торове. Перспективите са през тази година да се увеличи българския износ на нефтопродукти поради неизгодните цени на рафинерията край Скопие. Вносът е предимно от медни руди, рафинирана мед и изделия от нея.

С Македония е подписана търговска спогодба, но не е ратифицирана. На другите две споразумения са съгласувани текстовете, но не са подписани.

В проект - създаване на безмитна зона с Македония

Стокообменът София-Скопие паднал до 150 млн. долара. В проект е създаването на зона за свободна търговия с Македония. За да не възникне проблем, заради който се бави подписването на търговската спогодба и избягване на двойното данъчно облагане, е предложено на македонците да изготвят документа на английски език. До сега България е подписала такива споразумения с Чехия, Словакия и Словения.

Режимът на свободна търговия ще увеличи поне с 50% стокооборота между двете страни. 500 млн. щ.д. е стокообменът София-Скопие през 1996 г., до края на 1997 г. стигна едва до 150 млн. щ.д. България изнася главно метали, азотни торове, захар, дървен материал. Внасяме оловни и рудни концентрати, нерафинирана мед, суров тютюн, ябълки и круши. За да се увеличат междуфирмените плащания, които сега се бавят с месеци, Скопие предлага банковите преводи да се извършват от 3 македонски и 3 български банки. Съседите вече са избрали тамошните Комерсиална банка, Стопянска банка и чакат нашата оферта.

130 смесени фирми с македонско участие и 77 търговски представителства са регистрирани до септември 1997 г. у нас. В Македония работят 100 смесени фирми с българско участие и 20 търговски представителства.

Македонски и български банки ще обслужват фирми

Македонски и български банки трябва да поемат разплащанията между фирми, настояват съседите. Така ще се улесни търговията между двете страни.

Македонците предлагат операциите по разплащането да се извършват от 3 техни банки - Комерсиал банк, Стопанска банка и Балканска банка. В последната основният пакет от акциите държи България. Кредитна банка. От българска страна като надеждни партньори са Булбанк и Пощенска банка.

Договори за внос на грозде от съседите подписали "Винимпекс", а "Кремиковци" и "Металснаб холдинг" - за метали. Сделките са поети от Международна банка за търговия и развитие.

б) Турция

Общ стокообмен

За 1996 г. стокообменът между България и Турция е бил 470 млн. щ.д. За деветте месеца на 1997 г. той е 303 млн. щ.д., като са изнесени стоки за 238,1 млн. щ.д. По стокообмен с балканските страни Турция е на второ място след Гърция. За Турция изнасяме предимно метали, химикали, изкуствени торове и дървен материал. Вносът е машини и съоръжения за ХВП, строителни материали, транспортни средства, изделия на леката промишленост, сапуни и перилни препарати.

С Турция сме подписали търговска спогодба и спогодби за двойното данъчно облагане и насърчаване на инвестициите.

Създаване на безмита зона с Турция

България и Турция да изградят обща зона за митнически контрол на най-големия наш ГКПП Капитан Андреево. За това се договориха шефът на българските митници Пламен Минев и турският му колега Сети Хороз на среща на нашия и турския пункт Капъкуле.

Според проекта двете митнически проверки ще бъдат обединени в една. Наши и турски митничари ще контролират съвместно пътници, стоки и товари. Това ще съкрати дългите престои и ще осуети подмяната на документи в неутралната територия между двата пункта.

Пилотният проект е по програмата "Шифтър". Финансирането е от Световната банка. За реализирането му на Капитан Андреево били предвидени около 3 милиона долара. Програмата била коментирана между премиера Иван Костов и турския министърпредседател Месут Йълмаз на срещата им в Крит.

По-нататък преустройството включвало и сливане на паспортния контрол, според митнически шефове от Свиленград. Конкретни срокове за реализация на програмата, която включва всички балкански граници, още обаче не са набелязани.

В проект - обща митница с Турция

Споразумение за свободна търговия ще подпишем с Турция към края на октомври, съобщиха от Българската търговско промишлена палата вчера.

За това се договорили вицепремиерът Александър Божков и турските му колеги при посещението на президента Петър Стоянов в южната съседка.

През септември у нас ще заседава смесена икономическа комисия, която ще обсъди споразумение за регионално сътрудничество между София и Анкара.

Предвижда се поетапно да бъдат намалени митата между двете страни и да се облекчи митническият режим. Подготвя се и въвеждане на едностранна обработка на стоките по общата ни граница. Шефовете на митниците ще се уговорят вносните турски стоки да се проверяват само на Капъкуле, а българският износ - само на Капитан Андреево.

Куфарната търговия между България и Турция е достигнала 100 милиона долара годишно, сочат данните на турската статистика. В Анкара са изчислили, че заедно с нея стокообменът между двете страни през 1997 г. е 467 млн. долара. За първото тримесечие на тази година двете страни са си обменили стоки за 117 млн. долара.

Данните сочат, че общият стокообмен се запазва в сравнение с равнището от 1996 г., но е недостатъчен за възможностите и на двете страни. За Турция изнасяме нефтопродукти, горива, изкуствени торове, дървесни материали и слънчогледово семе. Съседите пък внасят у нас обработени кожи и кожени изделия, перилни препарати, транспортни средства и изделия на леката промишленост.

Интерес за бизнес в България проявили и няколко турски банки. Те ще пратят свои експерти с фирмите от Анкара по време на есенния панаир в Пловдив.

В) Гърция

Общ стокообмен

Стокообменът ни с Гърция за 1996 г. е бил 621,231 млн. щ.д. - търговското салдо за 1998 г. е положително. За деветмесечието на 1997 г. България е изнесла стоки за 241 млн. щ.д. и е внесла стоки за 140 млн. щ.д. Анализите на търговско-промишлената палата сочат, че положителните резултати в търговския обмен на двете страни се дължат на увеличение на капитала на създадените вече дружества с гръцко участие и на по-големия обем на привлечени гръцки инвестиции.

По стокообмен от балканските страни Гърция е на първо място. С южните съседи имаме подписана търговска спогодба и спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и насърчаване на инвестициите.

За Гърция българския износ се определя от химически и нефтени продукти и дървен материал. От Гърция внасяме памук, нефтени продукти, цитрусови плодове и кафе.

110 млн. долара положително салдо в търговията с Гърция

Металите и скрапът водят експортната листа на България - почти 100 млн. долара за 1996 г.

През 1996 г. стокообменът с Гърция е 590,24 млн. щ.д., което нареди таи страна на 5 място след Русия, Германия, Италия и Македония сред партньорите на България. Делът на Гърция в общия стокообмен е 5,8%.

През първото полугодие на 1997 г. външната търговия с Гърция е 160.8 млн. щ.д. - второ място след Турция (165,5 млн. щ.д.) и дял от 30% в стокообмена с балканските страни.

През 1996 г. Гърция е на трето място в регионалната структура на българския износ за балканските страни и на шеста позиция в общия износ на България.

През периода 1993-1996 г. българския износ за Гърция расте постоянно, като през 1996 г. обемът на износа е почти два пъти по-голям от износа през 1993 г.

През 1996 г. Гърция е на първо място в импортната структура на България от балканските страни и на четвърта позиция след Русия, Германия и Италия износът превишава вноса с около 50%. Положителното салдо е около 110 млн. щ.д. годишно.

В българския износ по стокови групи за Гърция през 1996 г. преобладават: "Неблагородни метали и изделия от тях" - 26%, "Продукти на химическата промишленост" - 12,6%, и "Текстилни материали и изделия от тях", "Продукти от растителен произход" и "Машини и апарати, електрооборудване". Деветте раздела формират 87% от износа за годината.

Неблагородните метали и изделията от тях са на първо място в експортната структура през периода 1993-1996 г., като най-голям стойностен обем е материали и изделия от тях", "Продукти от растителен произход", "Машини и апарати, електрооборудване" и "Неблагородни метали и изделия от тях". Техният дял е 58% от вноса за годината. Делът на групите "Продукти на химическата промишленост", "Пластмаси и пластмасови изделия", "Минерални продукти" и "Продукти на хранителната промишленост" е 26,5%. Променя се стойността на вноса. През 1996 г. той нараства с 31,3 млн. щ.д.

През 1993 г. минералните продукти са заемали почти 60% от общия внос, докато следващите години този процент рязко спада. В резултат на някои изменения в импортното търсене и пазарните условия през 1996 г. той е едва 6,2%.

Текстилните материали са на първо място в импорта през последните две години. През 1996 г. вносът им се увеличава два пъти в сравнение с 1993 г., а стойността - с 24,6 млн. щ.д.

Сртруктура на вноса на България по стокови разделия от Гърция през 1993-1996 г. (в%)

Стоки за 660 млн. долара разменихме с Атина през 1997 г.

Южната ни съседка е на шесто място по инвестиции у нас

660 млн. долара е стокообменът ни с Гърция за 1997 г. България е изнесла за южната съседка стоки за 20 млн. долара повече, отколкото гърците са внесли у нас. В България работят над 1000 гръцки фирми и 3 гръцки банки.

Търговията ще се либерализира още през тази година, тъй като през миналата падна сезонното ограничение за износ на агнешко в Гърция. За Гърция отива основната част от българското агнешко, което изнасяме без мито в ЕВросъюза. Другият основен пазар е Италия, но италианците са по-претенциозни и българските търговци предпочитат да изнасят в Гърция. Министерският съвет разреши към комшиите да заминат 150 000 т скрап, което допълнително ще допринесе за увеличаване на стокообмена през тази година.

През миналата година Гърция е на шесто място по вложените капитали у нас със сума от 49 535 226 долара. Това прави 5,96% от общия обем чужди вложения. Преди Атина се нареждат Германия - с 232 665 232 долара, Холандия - с 85 649 640 долара, Великобритания - с 64 382 525 долара, САЩ - с 55 402 896 долара и Швейцария - с 52 922 049 долара.

Гръцки бизнесмени остават в България

По данни на съюза в България са регистрирани 350 гръцки фирми, които са вложили у нас 50 млн. долара. Общите реални инвестиции обаче на чуждите фирми с преобладаващо гръцко участие се оценяват на повече от 120 млн. долара. Това е над 13 на сто от общите външни капиталовложения в страната.

100 гръцки дружества са текстилни, 30 произвеждат хранителни изделия, 20 се занимават с производство на други стоки, 70 са вносители и имат дистрибуторски мрежи. Други 100 малки фирми са магазини на дребно, има и 30 фирми за услуги. Само в Южна България има 60 - 80 текстилни гръцки предприятия. По думите на търговския аташе у нас Георгиос Дудумис привличат ги най-вече ниската себестойност на продукцията, евтината работна ръка, географската близост и сходният балкански манталитет.

Според сведения на съюза в гръцките фирми у нас работят около 25 000 души, покрай тях се прехранващ още 30 000.

Заплатите им без изключение са по-високи от местните. Много от фирмите са в отдалечени райони на страната, където са единствени работодатели. В момента в България има клонове на 6 гръцки банки.

Въпреки тежките икономически условия гръцките бизнесмени не напускат страната. Инвестициите ни не целят бързи печалби, ние гледаме поне 10-15 години напред, заявяват те. Продажбите им рязко са паднали заради ниската покупателна способност на българите. Дружествата им обаче работят и няма съкращения на хора. Гърците не по-малко от нас се надяват на валутния борд.

Поддържаме работата на предприятията си, защото сме сигурни, че икономиката ви ще поеме нагоре. Това обаче не им пречи да бъдат сурови реалисти. Кажете ми поне една причина, която би накарала бизнесмен от световен мащаб да инвестира у вас в производство, казва Константинос Ливадас, шеф на дружествата "Делви" в София и Варна. Мога да ви изброя поне 10 причини да не направи това.

И той изброява няколко - бюрокрацията, престъпността, многобройните данъци и такси, Закона за чуждестранните инвестиции, двойното данъчно облагане, както и забраната за чужденци да купуват земя. Сега е моментът България да заяви, че фирми от Европейския съюз могат да придобиват земя без ограничения, категоричен е бизнесменът.

В смесените дружества "Делви", учредени в 1994 г., участва най-големият производител на хранителни стоки в Гърция "Делта" с 57%. От българска страна участват "Ел Би Булгарикум" и варненската "Виталакт". Средната заплата в "Делви" за март 1998 г. е била 150 000 лв.

Леонидас Колиулис е шеф на "Кларина"/"Кока-Кола", която е в България от 1993 г. Имат 7 предприятия със 17 линии за бутилиране, както и за производство на пластмасови бутилки с 1600 работници и 800 дистрибутори. Досега са инвестирали над 25 млн. долара. Въпреки загубите успяват за задържат цените. Очакваме потреблението да се увеличи, казва Колиулис.

"Чипита" е у нас от юни 1996 г. Произвеждат кроасани и други готови изделия. Вложихме 6 млн. долара, 140 души работят 24 часа на три смени, оставаме в България, казва шефът й Вангелис Христофидис. Остава и Апостолос Тодулос, директор за България на "Сттар Фудс". Тук е от 1993 г. с 3,5 млн. долара начална инвестиция. Вярвам в безкрайните възможности на българския пазар заявява бизнесменът.

Смесеното дружество "Булфон" е учредено в 1996 г. от БТК и гръцката групировка "Интраком" с дялово участие съответно 32% и 68%. Гръцката страна вложи още в началото 5 млн. долара в подготовката на проект за инсталиране, управление и експлоатация на обществени телефонни апарати. До края на века се предвижда цифровизация на българските телекомуникации на обща стойност 200 млн. марки. Парите ще бъдат осигурени изцяло от "Интраком".

Някои гръцки бизнесмени предпочитат да инвестират в Румъния заради по-големия пазар, по-ниската престъпност и близостта до страните от бившия СССР. Стопанският климат у вас създава чувство за несигурност в дребните търговци и те търсят бърза и лесна печалба, като си начисляват допълнително в цената на стоката, казва Вангелис Христофидис. Поне четири големи гръцки компании искат да направят производствени инвестиции в България, но изчакват развоя на нещата, добавя Константинос Ливадас.

Създава се свободна икономическа зона на границата с Гърция (в. Труд - 28.11)

В ход е реализацията на проект за създаване на свободна икономическа зона с Гърция. На площ от 1800 дка до граничния пункт Орменион ще бъдат създадени условия за съвместен бизнес на фирми от двете страни. Ще се разкрият стотици работни места за българи. Нашето и гръцкото правителство вече са дали благословията си за проекта. Той се предвижва в рамките на сътрудничеството между Хасковска област и съседния окръг Еврос с административен център гр. Александрополис. Гръцка търговска банка ще участва в проекта с обслужване на зоната. Начинанието ще бъде финансирано от програмата на ФАР “Интерек-2”. В гръцкото министерство сега се уточняват параметрите на бъдещото строителство в Оменион, статутът на българските фирми, които ще работят в зоната, както и нашенците, които ще се трудят там.

Стокообменът ни с Гърция през 1997 г. е рекорден
(в. "Пари", 24.02.1998 г.)

Стокообменът ни с Гърция за 1997 г. достигна рекордните 60 млн. USD. Гърция бе на 5 място сред чуждите инвеститори у нас. В България са регистрирани около 1800 фирми от южната ни съседка и 3 техни банки с пълен лиценз. Българо-гръцките джойнт-венчъри, регистрирани в южната ни съседка, са предимно в областта на селското стопанство, туризма и машиностроенето. През тази година за първи път няма да има сезонни ограничения при износа на агнешко месо за Гърция. В досегашния експорт за Гърция преобладаваха дървен материал, металите, торовете, месото, млечните продукти и стъкларията.

г) Албания

Общ стокообмен за 1996 г.

Стокообменът на нашата страна с Албания за 1996 г. е бил 60 млн. щ.д. За деветмесечието на 1997 г. той е 29,7 млн. щ.д. От тях всичките са наш износ за Албания. Той е слънчогледово и памучно масло, хранителни стоки и произведения на леката промишленост. Вносът ни е нулев.

С Албания имаме подписани търговски спогодби и споразумения за взаимна защита на инвестициите. Все още няма парафирано споразумение за избягване на двойното данъчно облагане.

Албания търси български машини

Възможности за покупка на български селскостопански машини, производствени линии за консерви, строителни материали, водни помпи и желязо обсъждали представители на албански фирми с български бизнесмени по време на третата Международна конференция за преки чуждестранни инвестиции в Албания. Доскоро албански предприемачи се интересуваха само от хранително-вкусовата промишленост. През последните години България поддържа постоянно положително салдо в търговията с Албания, от която епизодично внасяме фурми, лимони и консерви. В бъдеще обаче международни търгове в Албания за строителство, пристанищно оборудване, резервни части за нефтената промишленост ще привличат българските предприятия като подизпълнители.

д) Румъния

Общ стокообмен за 1996 г.

На 150 млн. щ.д. е изчислен стокообменът на България с Румъния през 1996 г., а за деветмесечието на 1997 г. на 113 млн. щ.д. с 1 млн. щ.д. търговско салдо, за разлика от предходната година, когато салдото е положително. Стоки на химическата, фармацевтичната промишленост и селското стопанство съставляват износа за там. Внасяме минерални горива и пластмасови изделия.

С Румъния сме подписали търговска спогодба, споразумения за избягване на двойното данъчно облагане и за взаимно насърчаване на инвестициите.

Стокообменът с Румъния продължава да спада според вицепремиерът А. Божков.

е) Кипър

Общ стокообмен за 1996 

Стокообменът ни с Кипър за 1996 г. възлиза на 19 млн. щ.д., а за деветмесечието на 1997 г. той е 11 млн. щ.д. От тях 7 млн. щ.д. са за износ и 4 млн. щ.д. - внос или търговското салдо е положително. От Кипър внасяме конфекция и трикотаж, азбест и цитрусови плодове. Изнасяме химически продукти, произведения на леката и машиностроителната промишленост, дървесина.

С Кипър имаме подписани всички спогодби, необходими за търговски взаимоотношения.

Търговия за 19 млн. щ.д. въртим с Кипър през 1996 г. (в 24 часа, 19.06.1997 г.) А. Найденова

Традиционни наши стоки загубили пазари на острова

94 българо-кипърски фирми са регистрирани в Българско-търговско промишлена палата до 19.06. от които 55 дружества и 39 търговски представителства. Българската страна счита, че е от взаимен интерес създаването на смесени предприятия в областта на леката и хранително-вкусовата промишленост. Неблагоприятните и неконкурентните условия на производство в Кипър карали местните фирми да изнасят призводството си зад граница. Интересите на кипърските фирми са насочени към шивашката, обувната, фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост, както и в производството на битова химия и сапуни.

19 млн. долара е бил стокообменът ни с Кипър през 1996 г. България е изнесла стоки за 12 млн. щ.д., а е внесла за 7 млн. щ.д.

Увеличаване на стокообмена ни с Кипър и подобряването на структурата на износа е основна тема на 10-тата сесия на Смесената двустранна комисия за икономическо сътрудничество.

Анализът на стокообмена ни с Кипър показва, че значително е увеличен износът на изделия от хранителната промишленост, текстилната и машиностроенето, а внасяме предимно суровини и материали за преработвателната, химическата, хранително-вкусовата и текстилната промишленост.

Търговията между двете страни се затруднява от това, че Кипър измени някои търговско-нормативни документи във връзка с пълното си приобщаване към ЕС. Митата за внос от страни извън ЕО са неблагоприятни и затова от кипърския пазар изчезнаха традиционните български продукти като сирене, месо, консервирани плодове и зеленчуци и някои машини и съоръжения.

ж) Югославия - общ стокообмен

За 1996 г. стокообменът на нашата страна с Югославия е 82 млн. щ.д., а през деветмесечието на 1997 г. - 213 млн. щ.д. Двустранния стокообмен има възходящо развитие, като ръстът е резултат от прекратяване на ембаргото и възстановяване на нормалната търговска практика. Все още не е подписана спогодба за избягване на двойното данъчно облагане със Сърбия.

България изнася за Югославия нефтени и химически продукти и строителни материали, а внася селскостопански продукти.

VI. Външно-търговски режим на МакедониЯ и връзките й с Балканите

1. Езиков спор спира пакет спогодби с Македония

Актуален външнотърговски режим

Д-р Анелия Дамянова

През 1997 г. правителството на Македония продължава, макар и с променлив успех, да провежда политика на икономика и финансова стабилизация. Най-значителни резултати, по мнение на експертите, са постигнати в областта на финансите, укрепването на националната валута и овладяването на инфлацията. Същевременно продължават трудностите в редица промишлени отрасли, нараства и безработицата.

Очаква се обаче нормализирането на отношенията с Гърция и премахването на ембаргото да създадат нормални условия за икономическото развитие на страната.

Македония е важен търговски партньор за България. Стокообменът между двете страни през 1996 г. надхвърля 550 млн. долара, но през първите девет месеца на 1997 г. той значително намалява и възлиза едва на 130 млн. долара.

В българския износ за Македония преобладават минералните продукти, неблагородните метали, изделията на химическата промишленост и пластмасите и пластмасовите изделия. България изнася също така и някои продукти на хранителната промишленост (захар, птиче месо и др.).

Във вноса от Македония най-голям е делът на неблагородните метали и изделия от тях (оловни и рудни концентрати, нерафинирана мед, медни отпадъци), минерални продукти, суров тютюн, плодове (ябълки, круши), кожи.

Очаква се след подписването на споразумение за зона за свободна търговия значително да се активизират двустранните връзки.

Македония провежда политика, насочена към либерализиране на външнотърговския режим. Целта е стимулиране на износа и увеличаване на конкурентноспособността на македонските стоки на международните пазари. Очертава се тенденция към постепенно намаляване на размера на митата и ограничаване на използването на нетарифните мерки.

Външнотърговският режим се определя от Закона за митническата тарифа и измененията в нея.

Либерализирането на вноса заема важно място във външнотърговската политика на страната. Вносният режим (по-специално размерът на митата) се преразглежда с цел осигуряване на надеждна защита на вътрешното производство. През периода на преход към пазарна икономика се отдава приоритет на вноса на определени стоки - суровини, материали, медикаменти, суровини за производството на торове и др. Насърчава се и вносът на стоки, които не се произвеждат в страната. За тази цел се използва диференцирано определяне на митата и другите вносни такси. Основната задача на вносния режим е да стимулира вноса на стоки, оборудване и ноу-хау, необходими за осигуряване на икономическия растеж.

Средното равнище на вносните митнически ставки е 4,7%, но при готовите изделия то достига и до 25%. Освен митата при вноса на стоки в Македония се заплащат и следните такси:

- специална митническа такса в размер на 7,5% от митническата облагаема стойност;

7,5% от митническата облагаема стойност за специални разходи за данъчни приходи;

- такса за митническа обработка на стоките в размер на 1% от митническата облагаема стойност.

През 1996 г. са направени изменения във външнотърговския режим на Македония - прилага се разрешителен режим и количествени ограничения при износа и вноса на някои стоки. По оценки на експерти стоковите позиции в износа и вноса - обект на лицензиране не надхвърлят 5% от търговията на страната.

Стоките, за които се използват ограничения от типа на квотите и лицензирането, варират през отделните години в зависимост от състоянието и интересите на националното производство. Стоките, за вноса на които съществуват квоти, са преди всичко някои хранително-вкусови и селскостопански продукти (вина и вермути, сокове, конфитюри, някои пресни плодове и зеленчуци, отделни видове живи животни и риби, тютюн и цигари), някои изделия от желязо и алуминий и др. Стоките, за вноса на които се изисква разрешение, включват химикали и химически продукти, злато и изделия от благородни метали, оръжие, картини и произведения на изкуството.

Езиков спор спира пакет спогодби с Македония

Албена Иванова

Пакетът от икономически спогодби със съседна Македония все още стои неподписан заради езиковия спор. Става дума за спогодбата за търговско-икономическо сътрудничество, за избягване на двойното данъчно облагане и за взаимна защита и насърчаване на инвестициите. Има вероятност проблемът да се разпростре и върху предстоящото парафиране на документа за създаване на двустранна зона за свободна търговия. В Министерството на стопанството на Македония и в Стопанската палата в края на миналата седмица експерти от двете страни се уточниха защо Македонската страна настоява текстовете да са съответно на български и македонски, а впоследствие да се преведат на английски. Съседите ни все още не са съгласни да подписват двустранните спогодби на английски език, но би трябвало да вземат такова решение по отношение на документа за зоната, тъй като създаването й засяга страните от ЕС, ЦЕФТА и СТО. Това е мнението на Минко Герджиков - шеф на управление "Югоизточна Европа" в Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество.

До края на годината може да бъдат финализирани подготвителните работи по споразумението за създаване на зона за свободна търговия.

С 50-60 на сто скача обикновено стокообменът между две страни, след като те създадат зона за свободна търговия. Наблюдатели отчитат, че това е възможно и за търговските отношения между България и Македония.

Стокообменът ни през миналата година е бил 500 млн. долара, а за деветте месеца на тази е едва 130 млн. долара, каза г-н Герджиков. До края на 1997 г. стокообменът ще е максимум 150 млн. долара. 207 са смесените фирми с македонско участие у нас. 100 са тези с наше участие в Македония. България изнася за съседната държава метали, азотни торове, захар, дървен материал, елпроводници, фуражи, птиче месо. Внасяме оловни и рудни концентрати, феросплави, нерафинирана мед, медни отпадъци, суров тютюн, ябълки, круши, кожи.

От деловите срещи в Скопие, в които участваха представители на 6 български и 40 македонски фирми, става ясно, че от развитие се нуждаят междубанковите отношения, тъй като в момента разплащанията се бавят с месеци. 3 сериозни банки предложили съседите ни за партньорство - Комерсиалната банка, Стопанската банка и Балканската банка (става дума за смесената българо-македонска банка със седалище в Скопие, в която най-голям дял държи Кредитна банка). От наша страна са били посочени Булбанк, Пощенска банка, в делегацията ни е бил и представител на Международната банка за търговия и развитие.

2. Дефицит в търговията на Македония и Турция

За периода 1.01.1997 г. дефицитът в търговията на Македония с Турция е достигнал 13,8 млн. долара. През този период вносът от Турция е бил на стойност 24,3 млн. долара, а износът на стойност 10,5 млн. долара. Търговията между двете страни през 1996 г. възлиза на 93,5 млн. долара, от които Македонския износ е за 38,6 млн. долара, а вносът за 54,6 млн. долара.

Поради съществуващите бариери в митническия контрол и системата на стандартите двустранната търговия е сведена до алъж-вериж на дребно, който заобикаля законните канали за търговия и наводнява Македония със стоки от съмнително качество.

Според официални данни в бившата югославска република има 200 македонско-турски търговски компании. Сега Македония очаква да получи 25 млн. долара кредит от турската Бисим банк и да бъде създадена смесена македонско-турска банка, която ще спомага за развитието на двустранния търговски обмен.

3. Размишления върху някои проблеми на историческата наука в съвременна Република Македония

(Нина Дютерова, Межд.отношения кн. 2/96 г.)

Появилата се преди няколко години на международната политическа карта като самостоятелна държава РМакедония веднага се превърна в център на политически страсти и яростни нападки най-вече от страна на своите съседи. Не бе подминат с безразличие и фактът, че България бе първата страна, която признава новата държава. Това обстоятелство постави началото на надежди за ов път в двустранните взаимоотношения в областта на политиката, икономиката, културата и науката. Освен това получената независимост постави пред обществото в новата държава проблеми и задачи, свързани както с бъдещето, така и с близкото и далечното минало на този важен геостратегически регион на Балканите.

VII. ГърциЯ и Балканите пред предизвикателствата на ХХI век

Краят на студената война и на блоковото противопоставяне довеждат до сериозни промени в политическата, икономическата и социалната област в Европа и на Балканите. През 90-те години Балканският полуостров се характеризира с голяма динамика на извършващите се в него процеси, със сложния и противоречив преход на бившите комунистически страни към парламентарна демокрация и пазарна икономика и с трайната им ориентация към европейските и северноатлантическите структури на сътрудничество и сигурност (ЕС, НАТО, ЗЕС, СЕ). Новите балкански демокрации пристъпват със стабилни крачки, но с различни темпове в период на продължителен преход към политически и икономически реформи и преобразования и към постепенно стабилизиране на своя политически и икономически живот.

Ускорените и радикални промени в икономиката и политическия живот на Балканите, но и в по-широкия регион на Черноморието и на Източното Средиземноморие дават сериозно отражение върху цялостното геополитическо разположение на Гърция, което в съчетание с особеното й положение на единствената балканска страна член на ЕС и НАТО, със стабилна политическа система и развита икономика, й дават добрата възможност да се възползва от това и да поеме инициативата за утвърждаване на мира, стабилността, развитието и сътрудничеството в региона.

Крахът на комунистическата система и новата ситуация на Балканите сварват гръцката дипломация сравнително неподготвена да действа при новите, много по-сложни условия. През първите най-важни години, и най-вече през 1992-1993 г. Гърция не е в състояние да реагира бързо и адекватно и допуска някои сериозни грешки и слабости, които не й позволяват да се намеси и да участва активно в събитията и процесите на Балканите, и наред с това намаляват нейния авторитет и влияние сред съюзниците й от ЕС и НАТО. Най-голяма вреда върху авторитета на Гърция нанася възникналият след разпадането на Югославия спор между Атина и Бившата югославска република Македония и "македонизацията" на цялостната гръцка външна и балканска политика.

През втората половина на 90-те години балканската политика на Гърция претърпява редица сериозни промени и развитие. Гръцките правителства наблягат на необходимостта от внасяне на корекции и от начертаването и провеждането на добре обмислена стратегия и политика, която да взима предвид не само сегашното състояние на нещата, но и цялостния исторически преход и перспективите, които се откриват пред Балканите и балканските страни, но и пред по-широкия регион на Черноморието и на Източното Средиземноморие. Целта на Гърция е да изработи цялостна и стройна балканска политика с ясно определени акценти и приоритети и с краткосрочни и дългосрочни цели и задачи, която по думите на гръцкия премиер К. Симитис, ще превърне Гърция от обикновен наблюдател в основен фактор и двигател на събитията в региона, във фактора на мира, стабилността, развитието и сътрудничеството на Балканите.

Трябва да се посочи, че Гърция разполага с редица важни предимства и предпоставки, които й дават възможност за в бъдеще да играе нова, по-дейна роля на Балканите и в по-широкия регион. Това преди всичко са: пълноправното й членство в ЕС и НАТО; наличието на стабилна парламентарна система и на най-развита икономика в региона, която в последните години е в непрекъснат подем; съществуването на национален консенсус по балканските и националните проблеми; желанието и стремежът на балканските страни за приобщаване към ЕС и НАТО и особеният интерес на ЕС към Балканите. От друга страна Гърция разполага и с едно друго важно предимство - от няколко десетилетия тя поддържа активни и относително равноправни отношения със САЩ, Германия, Англия и други велики държави, което й дава възможност да "неутрализира" фактора извънрегионални сили и да води сравнително независима и самостоятелна балканска политика.

За първи път от дълго време Гърция разполага с цялостна и стройна стратегия и политика за Балканите и за отношенията с балканските страни, в която се набляга на задачите и мероприятията в краткосрочен и дългосрочен план в три основни области: политическата, икономическата и институционната.

В политическата област се набляга преди всичко на мероприятията и инициативите, свързани с утвърждаването на мира, сигурността, стабилността и политическото сътрудничество на Балканите, което да допринесе за формиране на нов политически климат и на нова епоха в региона.

Гръцките предложения за политическо сътрудничество имат цялостен и завършен характер и приемат формата на "Пакет за утвърждаване на мира, сигурността, приятелството и сътрудничеството" с няколко основни приоритети и акценти. На първо място се акцентира на позицията на Гърция, че като страна-членка на ЕС и НАТО тя ще се стреми да подкрепя исканията на балканските страни, отправени към тези организации, и ще съдейства за установяване на по-тясно политическо сътрудничество, за приобщаване на тяхното законодателство към изискванията на "15-те" и за утвърждаване на програми за стабилност и развитие на региона, които в крайна сметка трябва да допринесат за по-скорошното включване на балканските страни в ЕС и НАТО.

При новата балканска действителност, когато бившите комунистически страни променят съществено подходите и акцентите на балканската си политика и се ориентират към ЕС, НАТО и европейските структури, в политическата област Гърция ще наблегне главно на двустранните отношения, без да пренебрегва и многостранното сътрудничество и общобалканския диалог, които трябва да се активизират и задействат. Гърция е за запазване на сегашното статукво и на границите на балканските страни и се обявява за мир и стабилност в региона. Тя ще се стреми да неутрализира и да решава с диалог и преговори спорните проблеми и противоречия със своя съюзник в НАТО Турция, да запази добрия тон и климат и да развива равноправни връзки и сътрудничество с бившите комунистически страни (България, Румъния и Югославия), което да се изгражда на основата на взаимното уважение и доверие, да нормализира, разшири и разнообрази отношенията си с Албания и Бившата югославска република Македония и да участва активно в утвърждаването на мира и реда в Босна.

За да постигне това Гърция ще наблегне на въпроса за установяване на постоянни контакти и сътрудничество между министерствата на външните работи на балканските страни. За начало може да се приеме срещата през май 1998 г. в Солун между министрите на външните работи на балканските страни, която се очаква да се превърне в традиционна. Това до голяма степен се отнася и до необходимостта от постоянни срещи и контакти между министерствата на отбраната на балканските държави.

Гърция ще акцентира също и на връзките и сътрудничеството на балканските страни със страните от Средиземноморието и от Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС).

При постигането на тази цел Гърция ще се опита да действа на две равнища - самостоятелно, но и в рамките на съответните инициативи и програми на ЕС, касаещи Балканите, но и по-широкия регион.

Не на последно място ще се наблегне на сътрудничеството и координацията в оластта на борбата срещу организираната международна престъпност, контрабандна търговия и незаконна емиграция.

В икономическата област, като единствената страна-член на ЕС, Гърция ще се опита да започне двустранен и многостранен диалог с балканските страни по въпроса за възможността за формиране на единно икономическо пространство на сътрудничеството на Балканите, което да функционира в тясна връзка и сътрудничество с ЕС. Крайната цел е постепенното включване на Балканите в Ес.

През следващите години Гърция ще акцентира преди всичко на своето дейно участие в изграждането на инфраструктурата в региона в областта на енергетиката, транспорта и комуникациите. Тя ще се стреми да съчетае своите цели и задачи с големите стратегически проекти на ЕС, които трябва да свържат Централна с Югоизточна Европа и наред с това да допринесат за изграждане на доста широка и гъста мрежа и в региона на Балканите.

1. Проникване на Гърция на Балканския пазара

а) Енергетика и на околна среда

На преден план се поставят мероприятията в областта на енергетиката и на околната среда. Както посочва Г. Арсенис петролът, водата и енергетиката като цяло са факторите, които ще определят през следващите десетилетия политическото развитие на региона. В тази област Гърция си поставя няколко основни по-краткосрочни цели. Първо, да допринесе за установяване на тесни връзки и сътрудничество в областта на енергетиката - най-вече за съвместна експлоатация на водата на граничните реки, на координацията при производство на електроенергия и на свързването на електроенергийните системи на балканските държави. Гърция отдава голямо значение и на двата руско-гръцко-български проекта за петролопровода Бургас-Александруполи и за газопровода, които ще имат стратегическо значение.

б) Транспорт и съобщения

На второ място са проектите и мероприятията в областта на транспорта и съобщенията. По-голямата част от тях са свързани с проектите на ЕС и се финансират от части от съюза. Тук най-голямо значение се отдава на изграждането на транспортните магистрави "Виа Егнатия" (Виа Егнация) и "Север-Юг", които трябва да свържат Гърция с почти всички балкански страни, с Европа, Азия и Средиземноморието.

Магистралата "Виа Егнатия" е по същество най-важният стратегически обект, който се изгражда в момента в Гърция, при това и с финансовата помощ на ЕС. Тя започва от Орменион, на гръцко-турската граница, прекосява цяла северна Гърция (Тракия, Македония, Епир) и достига до пристанището Игуменица на Йонийско море, като общата й дължина е 800 км. Паралелно с "Виа Егнатия" се строят шест вертикални пътни магистрали, които ще съединят "Виа Егнатия" с пътната мрежа на съседните балкански страни и е в ход модернизацията на 4-те големи пристанища, през които минава магистралата Александруполи, Кавала, Солун и Игуменица и на трите летища - Солун, Кавала и Александруполи. Около 2/3 от разстоянието на магистралата "Виа Егнатия" е в строеж или е завършено. Всички обекти трябва да завършат и да са готови за предаване в началото на 2000 г. Това ще даде възможност за икономическата и социалната интеграция на Северна Гърция и ще допринесе за по-тесните връзки на Гърция със съседните балкански страни, Западна Европа и Близкия изток. С това по същество "Виа Егнатия" ще се превърне в основна транспортна артерия на Балканите с излаз на три морета - Средиземно, Черно и Адриатическо море.

в) Модернизация на телекомуникационната мрежа

На трето място са мероприятията в областта на модернизацията на телекомуникационната мрежа. На национално равнище на преден план се поставят две основни задачи: първо, за довеждането до край на т.нар. телекомуникационна магистрала "Виа Егнатия", която е с дължина 1000 км и съединява Александруполи с Кавала, Солун, Йоанина и Игуменица и достига до Керкира (Корфу) и второ, превръщането на Солун в телекомуникационен център на Балканите. В момента цифровият международен център в Солун свързва 3 континента и 17 страни.

Именно довеждането до край на тези два важни обекта ще способства за по-активното участие на Гърция в разширяването и модернизацията на телекомуникационната мрежа на Балканите, но и в по-широкия регион на Черноморието и Средиземноморието. ОТЕ и Интраком участват с инвестиции в прокарването на оптични подводни кабели в Черно море и в модернизацията на телекомуникационната мрежа на Албания, Румъния, България, Югославия и други страни.

г) Инвестиции

На четвърто място са проблемите, свързани с инвестициите и икономическото проникване на Гърция на балканския пазар. Известно е, че основният лост за реализиране на плановете за икономическо развитие и просперитет на балканските страни са инвестициите. Гърция ще обърне внимание на законодателните рамки на инвестиционното сътрудничество и на разширяването на двустранните бизнес-контакти. За тази цел гръцките правителства ще се опитат да опростят още повече процедурите по даване на разрешение за инвестиране в балканските страни, ще премахнат несъвършенствата в данъчната система, и най-вече двойното данъчно облагане, ще се стремят да внесат яснота в правилата на реинвестиране и на износа на печалбата и т.н.

Окончателната ориентация на балканските страни към пазарната икономика, ускорените темпове на приватизация и реорганизация на балканската икономика и новоприетото местно законодателство ще създадат много по-благоприятни условия и стимули за разширяване на взаимоизгодното сътрудничество в областта на външноикономическите и търговските контакти.

Гърция ще се опита да използва стратегическото място на Солун и да го превърне в център на икономическата активност на Гърция на Балканите, но и в по-широкия регион на Средиземноморието и ЧИС. За тази цел, наред с Банката за икономическо сътрудничество на ЧИС в Солун ще започне да функционира специална борса и Междубалкански и общочерноморски бизнес център и т.н. Към това трябва да се прибави и продължаващата с ускорени темпове модернизация на пристанището и на летището на Солун.

През последните години Гърция започва да обръща сериозно внимание и на т.нар. институционно сътрудничество. То преди всичко засяга приноса на страната в областта на законодателството и на довеждането до край на институционните рамки на съседните балкански страни, които да са съобразени с европейските (на ЕС) и международни стандарти. В областта на практическото прилагане и функциониране на отделните институции, в сътрудничество с ЕС гръцката страна ще разработи специални програми за квалификация и преквалификация на специалисти и ръководни кадри, за организиране на конгреси и семинари с участието на представители от всички балкански срани и т.н. Важно място ще се отдели и на сътрудничеството в областта на формирането на истинско гражданско общество и на установяването на тесни контакти между неправителствените организации.

2. Балканите в стремежа си да изграждат стабилно и взаимоизгодно сътрудническтво във всички области и на всякакви равнища

В заключение трябва да се посочи, че в навечерието на ХХI век членството на Гърция в ЕС и НАТО и трайната ориентация на балканските страни към европейските и Евроатлантическите структури за сътрудничество и сигурност ще диктуват общите им интереси и стремежи да изграждат стабилно и взаимоизгодно сътрудничество във всички области и на всякакви равнища.

Никак не е за подценяване стопанското сътрудничество с Турция, която наред с Гърция е една от малките страни, готови да инвестират у нас и да изработват съвместни проекти. От несъмнена полза за България е и интереса на Гърция и Турция от подобна дейност и в Румъния. Каквито и планове за "заобикаляне" на България да се приписват от някои на гърците, страната ни очевидно предлага най-удобните връзки между Балканските столици и съответните държави. Наистина пътят от Атина и Солун за Белград "заобикаля" България, но от Белград за Цариград и от Атина за Букурещ най-бързо се пътува през София. Превозът и комуникациите между Турция и Румъния също могат да се осъществят главно през България.

VIII. МЯстото на балканите във външната търговиЯ на ТурциЯ

1. България във външната търговия на Турция

За Турция най-същественото събития във външнотърговската сфера през 1996 г. е подписването на споразумение за образуване на митнически съюз с Европейския съюз, което влезе в сила от началото на 1997 г. То е една от решаващите крачки към задълбочаване на интеграцията и постигане на пълноправно членство на Турция в ЕС и основна предпоставка за адаптиране на турските компании към изискванията на значително по-конкурентната среда на единния европейски пазар. Митническият съюз се превръща също в сериозен мотив за разширяване на инвестиционната дейност на турски частни фирми и на чуждестранни компании, които очакват изгоди и от разширяването на възможностите за търговия между Турция и ЕС след неговото влизане в сила.

Самата Турция очаква от митническия съюз в ЕС не толкова пряк и краткосрочен положителен ефект, колкото реализиране на предимства в дългосрочен план в резултат на хармонизиране на законодателството, адаптиране към европейските стандарти и приспособяване към новата по-конкурентна среда. В краткосрочен план турската икономика понася загуби от премахването на вносните мита, които за 1997 г. се оценяват на около 2 млрд.долара.

Европейският съюз е основният търговски партньор на Турция. През 1996 г. към страните от ЕС са насочени 51% от турския износ, а делът им във вноса е 47%. Същевременно все повече внимание се отделя на търговските връзки със славянските страни. Към Подсекретариата по външните работи функционира департамент за връзките с този регион. Особено интензивно се развива стокообменът с Русия. През 1996 г. неговият стойностен обем е нараснал спрямо предходната година с 60%. Експортно-импортната банка на Турция е разкрила кредитна линия за Русия в размер на 350 млн. дол. Чрез доставки от Русия се осигурява значителна част от потребностите на Турция от природна газ. Газта се транспортира по газопроводи, които преминават през територията на Украйна, Молдова, Румъния и България. На двустранна основа се апробират и нови форми на дългосрочно сътрудничество, например в продължение на 15 години Турция ще получава от Русия въглища за сметка на финансово съдействие от нейна страна за развитието на руската въгледобивна промишленост и за модернизация на руски пристанища.

Стокообмен между България и Турция през периода 1989-1996 г. (млн. дол.)

Търговско-икономическите връзки с България се развиват динамично. Договорноправна основа на двустранните отношения са редица документи, първостепенно значение сред които има Договорът за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност, подписан в Анкара през май 1993 г. В него се отделя значително място на възможностите за установяване на дългосрочна основа на взаимоизгодни форми на взаимодействие в областта на икономиката, промишлеността, търговията, науката и технологиите. Съществен принос за развитието на двустранните стопански връзки дават също сключените през юли 1995 г. спогодби за търговия, икономическо, промишлено и техническо сътрудничество, за избягване на двойното данъчно облагане и за взаимна закрила и насърчаване на инвестициите. Подписването на Декларацията за черноморското икономическо сътрудничество и дейността на Смесения междуправителствен българо-турски комитет за икономическо и научно-техническо сътрудничество също дават импулс за по-нататъшно развитие на двустранните отношения.

Понастоящем Турция е сред основните външнотърговски партньори, нареждайки се през 1996 г. на трето място в стокообмена на България с балканските страни (след Македония и Гърция) и на шесто място в общия стокообмен. Делът й в географската структура на последния възлиза на 4,6%. Наличието на общи търговско-политически цели във връзка с интегрирането на двете стопанства в европейските икономически структури, географската близост, преките транспортни връзки и редица други фактори са сериозна предпоставка за разширяване на двустранните търговски отношения, за либерализиране движението на стоки и капитали и за производствено коопериране.

От началото на 90-те години търговските връзки между двете страни започват да се възстановяват след значителен спад в обема на взаимния стокообмен през 1989 г. За тази тенденция допринасят активизирането на деловите контакти, особено с частни български фирми, и премахването на дискриминационните търговско-политически ограничения от турска страна. В резултат на това се наблюдава значително увеличаване на стокообмена и най-вече на българския износ за Турция. През 1996 г. стойностният обем на взаимната търговия достига 470,6 млн. дол., нараствайки над 14 пъти спрямо 1989 г. Единствено през 1995 г. се наблюдава свиване на търговията в сравнение с предходната година.

Стокова структура на Българския износ за Труция през 1996 г. по стокови раздели

Износът за Турция не се развива равномерно, но през целия анализиран период значително изпреварва вноса. Най-висок стойностен обем на износа е постигнат през 1996 г. - 371 млн.дол., което означава, че спрямо кризисната 1989 г. той се е увеличил над 41 пъти. При вноса също се наблюдава неравномерно развитие. Той стагнира през периода 1989 - 1992 г., след което през 1993 г. се увеличава трикратно спрямо предходната година. През 1994 г. е налице незначителен спад; следван от ново увеличение през 1995 г. и особено през 1996 г., когато вносът достига 99,6 млн.дол. Делът на Турция в износа на България възлиза на 7,3% и по този показател през 1996 г. тя се нарежда на пето място сред водещите експортни пазари.

Търговското салдо на България с Турция е традиционно положително не само през 90-те години, но в по-ранни периоди. Изключение прави само 1989 г., когато в резултат на рязко свиване на износа е регистриран дефицит в размер на 15,2 млн.дол. През 1996 г. пасивът на търговския баланс е най-висок и възлиза на 271,4 млн.дол. Аргументирайки се с положителното салдо на България, Турция нееднократно е настоявала за по-широко приложение на бартерните сделки във взаимната търговия, докато от българска страна се отдава предпочитание на постигането на баланс чрез внос на ноу-хау, най-вече за хранително-вкусовата промишленост. За уравновесяването на българския внос и насрещен внос биха допринесли и т.нар. триъгълни операции, при които Турция би могла да финансира български фирми за износ на български стоки на трети пазари и същевременно да реализира чрез каналите на българските си партньори своя продукция. Не бива да се забравя, че част от турския внос в България остава нерегистриран от митническата статистика, така че официалните данни на статистиката за размера на пасива на търговския баланс на Турция към България са завишени.

Стокова структура на българския внос от Турция през 1996 г. по стокови раздели

Стоковата структура на износа на България за Турция е относително устойчива, с превес на суровините и полуфабрикатите. През целия анализиран период стоковият раздел на неблагородните метали и изделията от неблагородни метали заема приоритетно място в износа. Относителният им дял възлиза на 37,3%, през 1993 г., на 27,6% през 1994 г., на 35,3% през 1995 г. и на 32,6% през 1996 г. През 1996 г. втори по значение в износа са продуктите на химическата промишленост, а на трето и четвърто място се нареждат съответно износът на продукти от растителен произход и износът на минерални продукти. В структурата на износа трайно присъстват, макар и със значителни различия в стойностните обеми и относителните дялове, минералните продукти, изделията на химическата промишленост, пластмасите и пластмасовите изделия, продуктите от растителен произход, дървеният материал, текстилните изделия, хранителните стоки. На равнище отделни стокови позиции с най-голям относителен дял (15,7% през 1996 г.) са анодите от мед на електролитно рафиниране. Сред стоките с най-широко присъствие в българския износ се нареждат още пшеница и смес от пшеница и ръж, газьол, амониев нитрат, катоди и секции от катоди, полипропилен, плосковалцовано желязо.

Стоковата структура на вноса е по-силно диверсифицирана. Приоритетно значение в нея имат стоковите раздели на текстилните материали и изделия; машините, апаратите, електрооборудването и резервните части за тях; продуктите на хранителната промишленост; текстилните материали и изделия; химическите продукти и продуктите от растителен произход. Структурата на вноса не е устойчива. През 90-те години се очертава тенденция към намаляване на вноса на машини и съоръжения и увеличаване на вноса на химически и минерални продукти, както и на текстил и текстилни изделия. На равнище отделни стокови позиции през 1996 г. с най-голям относителен дял във вноса от Турция са автобусите, огнеупорните тухли и плочи, кожите от едър рогат добитък, памукът, лимоните и бензолът.

Икономическите потенциали на България и Турция позволяват по-нататъшно разширяване на взаимната търговия. За тази цел следва да се създадат по-благоприятни условия за взаимни инвестиции (преки и портфейлни); да се изгради финансова инфраструктура, която да улеснява двустранните разплащания и кредитните операции; да се насърчи участието на турски фирми в приватизационните процеси в България; да се сближат стандартите и техническите изисквания за изделията, които са обект на износ и внос; да се използват по-рационално възможностите на свободните безмитни зони в двете страни и да се изпълняват задачите, произтичащи от декларацията за ЧИС. Турските фирми проявяват интерес не само към осъществяване на търговски сделки, но и към инвестиции в областта на леката и хранително-вкусовата промишленост, енергетиката, нефтената, химическата промишленост, изграждането на бензиностанции, банковата сфера. Съвместните дейности в свободните безмитни зони ще допринесат за ускоряване на трансфера на технологии, повишаване на конкурентноспособността на износа на двете страни, модернизация на пътната и пристанищната мрежа, разширяване на транзитната търговия и др.

Влизането в сила на митническия съюз между ЕС и Турция променя условията за достъп на български стоки до турския пазар. Още в процеса на подготовката на договореностите за съюза Турция намали средната ставка на митата при вноса от ЕС от 19,7% на 12,8%, а от началото на т.г. премахна всички митнически бариери спрямо износа и вноса. Това доведе до относително влошаване на митническото третиране на вноса от трети страни и до понижаване на неговата конкурентноспособност на вътрешния пазар в Турция. Очаква се то да има неблагоприятни последици за българския износ на химически продукти, метали и машиностроителни изделия. Същевременно в условията на митнически съюз с ЕС ще бъде стимулиран турският износ, включително и за България. Очаква се с приоритет при стимулирането и финансовото подпомагане да се ползва износът на селскостопански стоки и на изделия на хранително-вкусовата и на леката промишленост. Това означава, че определени турски вносни стоки ще стават по-конкурентоспособни на българския пазар и в средносрочен план може да се очаква намаляване на активното търговско салдо.

Наред с това от датата на влизането в сила на митническия съюз Турция е приела да прилага и спрямо трети страни, които не са членки на ЕС, същата или почти същата търговска политика и да предприема същите или почти същите мерки на търговска политика като тези, прилагани от ЕС. Става дума за 11 наредби на Съвета на ЕС, отнасящи се до търговската политика (обща политика в областта на експортното кредитиране, политика при вноса на текстил и при производството на ишлеме и др. Това позволява в двустранната търговия да бъдат премахнати някои технически пречки и антидъмпингови процедури. Следва да се подчертае обаче, че от договореностите за митническия съюз са изключени селскостопанските стоки, чугунът, стоманата и фармацевтичните продукти, така че условията за техния внос в Турция, в т.ч. и от България, няма да се подобрят съществено.

По силата на митническия съюз Турция е длъжна да прилага митническата тарифа на Общността спрямо трети страни. Към тази мярка ще се пристъпи в началото на 2002 г., а дотогава Турция има право да изисква мита, по-високи от тези, прилагани от ЕС, при внос на стоки, посочени в утвърдения от Съвета по асоцииране списък (например малки леки коли, кожи и кожени изделия и др.).

В течение на петгодишен преходен период Турция постепенно ще започне да прилага всички преференциални политики на ЕС. Към тях се отнасят и европейските споразумения на ЕС с България, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Чехия, както и до споразуменията за зони за свободна търговия с трите балтийски страни (Латвия, Литва и Естония) и споразуменията за асоцииране с Кипър и Малта. Това на практика означава, че от Турция се изисква да договори двустранни споразумения за свободна търговия с всяка от асоциираните страни.

Във връзка с реализацията на митническия съюз се очаква да се разширят търговските връзки на Турция със страните от ЕЭС и да нарасне притокът на техни задгранични инвестиции. За България това може да означава увеличаване на валутните постъпления от транспортни такси и разкриване на възможности за български фирми за съвместно участие в инвестиционни проекти с турски и западноевропейски партньори.

Външнотърговски режим на Турция

В края на 1996 г. приключи процесът на приспособяване на структурата на митата при внос в Турция с тази на страните от ЕС. В резултат на това беше облекчен вносът от страните от ЕС за сметка на влошаване на условията за внос от трети страни. Вносът от ЕС не се облага с мита и не е обект на количествени ограничения или други рестриктивни мерки. Вносителите на ЕС не плащат ДДС, който за вносителите от трети страни варира в пределите на 1-23% от стойността на вноса cif; те не дължат също така такси за митническа обработка. В течение на петгодишен период Турция ще приеме във вътрешното си законодателство мерки за премахване и на всички технически бариери в търговията с ЕС. Режимът на свободна търговия не се отнася за селскостопанските стоки, чугунът и стоманата, фармацевтичните изделия, тъй като е необходим преходен период, през който да се сближат равнищата на развитие на отраслите и да се уеднаквят системите на ценообразуване и субсидиране.

Освен страните от ЕЭС, в някои случаи с преференции се ползва вносът от Израел. На ad hoc основа за плащане на мита може да бъде освободен внос, съдържащ елементи на чуждестранна помощ, внос на стоки с инвестиционно предназначение и внос, който допринася за разширяването на износа.

Спрямо вноса от страните, които не са членки на ЕС, се налагат мита съгласно Националната митническа тарифа, която е основана върху хармонизираната система за класификация на стоките. Средното равнище на вносните мита е около 15%, като минималните ставки възлизат на 1%, а максималните достигат до 50%.

Вносът е обект на контрол чрез система от нетарифни ограничения. От началото на 1997 г. са в сила 28 изменения на Митническия закон, публикувани в ДВ на 26 юли 1996 г. Забранен е вносът на наркотици, на измервателни уреди, които не са съобразени с метричната система, на някои метали и селскостопански стоки. Изисква се задължително сертификат за произход.

Разрешителен режим се прилага спрямо вноса на около 30 стокови позиции. При вноса на оръжие и муниции разрешението трябва да бъде издадено от Подсекретариата по финансите и външната търговия. Други стоки, чийто внос е обект на лицензиране, са електрическите уреди, топлотехниката, леките и товарните автомобили, строителното оборудване и офисната електронна техника (с изключение на персоналните компютри). За тях се изисква разрешение от Министерството на промишлеността и търговията, в което следва изрично да бъде упоменато, че в страната съществуват условия за следпродажбено обслужване и поддръжка на съответната техника.

Сертификати, издадени от различни оторизирани органи, се изискват при вноса на измервателни прибори; суров нефт и нефтопродукти; камиони, автобуси и части за тях; органични химикали, суровини за фармацевтичната промишленост и медицински консумативи; суровини и материали, които намират приложение в хранително-вкусовата промишленост; козметични и хигиенни препарати; ваксини, серуми и биологични материали, използвани във ветеринарната медицина; живи животни и животински продукти; хранителни и селскостопански стоки, семена и луковици; агрохимикали; нефтохимикали, разтвори и разредители; азбест; горива и химикали с възможно вредно въздействие върху околната среда; хладно и огнестрелно оръжие; варели; чугун, стомана и скрап; отпадъци от пластмаси; перли и скъпоценни камъни.

При вноса на леки автомобили и други машиностроителни изделия се изискват сертификати за тяхното съответствие с турските стандарти и придружаващи инструкции за експлоатация на турски език. При вноса на стоки, разфасовани в потребителски опаковки, се поставят специфични изисквания относно маркировката и етикетировката.

Ветеринарни сертификати се изискват при вноса на живи животни и животински продукти. Редица селскостопански и фармацевтични продукти трябва да бъдат официално регистрирани в министерствата, управляващи селското стопанство или здравеопазването, преди да бъдат внесени в Турция

Съществен инструмент за понижаване на ценовата конкурентоспособност на вносните стоки са допълнителните финансови утежнения при вноса. Освен митата и ДДС, тези стоки се облагат с общинска такса в размер на 15%, държавен (бюджетен) данък от 10%, държавна (бюджетна) такса от 2% и пристанищна транспортна такса от 5%. В отговор на оказания от ГАТТ натиск за ограничаване на субсидиите, в края на 1996 г. Турция премахна събирането от вносителите на вноска във фонд за жилищно строителство (изискуема при внос на потребителски стоки) в размер от 5% до 10%.

С най-новите изменения на Митническия закон се засилва контролът върху вноса на продукти, които са носители на авторски и интелектуални права. По искане на собственика на правата такива стоки могат да бъдат задържани на границата на срок от 10 дни в рамките на които той да предяви пред съда своите претенции. В случай, че те се признаят за основателни, стоките се разрушават или се продават, след като бъдат иззети компонентите, съдържащи съответните права.

Всички фирми, които желаят да осъществяват внос, се регистрират в местното отделение на Търговската палата и получават специален сертификат от Подсекретариата за външна търговия. Сертификатът е валиден в течение на една календарна година, следваща годината на регистрацията, независимо от датата, на която тя е направена.

Режимът по износа е либерален. Всички данъци и такси, плащани в миналото от износителите, бяха премахнати през декември, 1996 г. Особено важно значение има премахването на специфичното мито при вноса на памук, въведено в края на 1994 г. с цел подпомагане снабдяването на основния местен експортен отрасъл - текстилната промишленост, с евтина и висококачествена суровина.

Сделките за износ на някои видове стоки са обект на лицензиране. При тях се събират вноски за Фонда за поддържане и стабилизиране на цените. Сред тези стоки са лешници, стафиди, изсушени фурми, сладък корен, ръж, зехтин, някои видове живи животни, магнезиев карбонат, диатомит, необработени дивечови и лицеви кожи, цветни телевизори.

Предварителна регистрация се изисква при следните експортни сделки: износ за страни, които прилагат контингентни ограничени спрямо Турция (само за стоки, които са обект на контингентиране); бартерни сделки сделки, при които се правят вноски във Фонда за поддържане и стабилизиране на цените; износ за Русия срещу природен газ; износ за сурова морска пяна и на лули от морска пяна; електрически генератори и турбини и части и принадлежности за тях; електрически конвертори; електронни лампи и тръби.

Обемът на търговията между България и Турция нараства непрекъснато

През 1996 г. турският експорт достигна 21,6 млрд.дол., което е с 3,5 млрд.дол. повече отколкото през 1995 г. Изразено в проценти, нарастването на експорта през 1996 г. спрямо 1995 г. е с около 20%, а спрямо 1994 г. с над 40%. По отрасли експортът през 1996 г. се е разпределял така: на обработващата промишленост са се падали 87,5%, на селското стопанство 10,7% и на добивната промишленост 1,9%. Най-много са били изнесени текстилни стоки. Техният дял в турския експорт е около 40%. Следват изделията от черни метали с дял около 10%. На трето място в експорта са машините и оборудването (без транспортните средства), на които се падат около 7%.

Географската структура на турския експорт през 1996 г. в проценти е била следната: Европейски съюз - 51,7%; други страни от ОИСР - 9,9%; Близкия изток - 9,6%; страни от бившия Съветски съюз - 9,4%; Северна Африка - 4,1%; други страни - 15,3%. Около една четвърт от турския експорт през 1996 г. се е падал на Германия. На второ място са САЩ с дял, равен на около 7% от износа. Следват с малко по-малки дялове Италия, Русия и Великобритания. В челната десятка при експорта са още Франция, Холандия, Саудитска Арабия, Белгия, заедно Люксембург и Испания. На тези десет страни през 1996 г. са се падали почти 2/3 от турския експорт.

Турският внос през 1996 г. е бил равен на 35,7 млрд.дол. Около една пета от него са се падали на машините и оборудването. Делът на изделията от черни метали е бил равен на около 10%. Почти същият е бил делът на вноса на транспортни средства, а малко по-малък на суров нефт и на химически продукти. Географската структура на турския внос през 1996 г. в проценти е била следната: Европейски съюз - 47,1%; други страни от ОИСР - 18,3%; страни от Бившия Съветски съюз - 9,6%; Северна Африка - 3,2%; други страни - 13,9%. Около 15% от турския внос се падат на Германия; около 10 на САЩ; малко по-малко на Италия и по 5-6% на Русия и Франция.

За търговията на Турция с някои страни от нашия регион може да се добие представа от таблицата, в която са използвани данни на турската статистика (виж таблицата).

На изброените в таблицата 8 държави през 1996 г. са се падали 4,1%, а през 1995 г. 3,7% от турския износ и съответно 3,0% през 1996 г. и 2,5% през 1995 г. от турския внос.

Обемът на търговията между Турция и България през последните години непрекъснато нараства. През 1993 г. стокообменът е бил 298 млн.дол., от тях 73 млн. са били турският износ в България и 225 млн. внос от България. През следващите две години - 1994 и 1995 г. стокообменът е 329 и съответно 330 млн.дол., като от тях през 1994 г. 86 млн. дол. са турският износ и 243 млн. вносът, а през 1995 г. износът е 134 млн. дол., а вносът - 196 млн. Миналата година е отбелязан рекорден обем на търговията на стойност 586 млн.дол. От тях турският износ в България е 184 млн. дол.

Що се отнася до проблемите, от наша гледна точка, те са най-вече в твърде голямата бюрокрация в икономическата система на България, в твърде слабата прозрачност на процедурите и формалностите при взимането на решенията, в липсата на достатъчна законодателна база за насърчаването на чуждите инвеститори. Формалностите по узаконяването на инвестициите например продължават твърде дълго, при данъчното облагане липсват съответните стимули и преференции за инвеститорите, недостатъчна е информацията за възможностите да се инвестира и т.н.

Друг актуален проблем е липсата на финансова стабилност в България, а оттук и липсата на доверие на чуждите инвеститори по отношение на възможностите за стабилно развитие на икономиката. Също така пречи невъзможността да се получат кредити и банкови гаранции за външнотърговските сделки на приемливи условия. Липсва национална стратегия за приоритетите в регионален и в отраслов план, за да се насърчават чуждите инвестиции в отделни части на страната и в приоритетни производства, както се прави например в Турция и в други страни.

За съжаление в България няма също така нито един филиал на турска банка. Ако има такива филиали, това би спомогнало значително за привличането тук на турски инвеститори.

Засега турските банки изчакват да видят как ще се развие ситуацията във финансовата сфера, но те имат готовност да започнат банкова дейност в България.

Ако се върнем към проблемите, то трябва да споменем и забавянето на приватизацията в България, а също така необходимостта от активизиране на преките контакти между турски и български бизнесмени.

Търговия на Турция с някои страни от региона
(1995 и 1996 г., в млн. дол.)

Такива възможности има практически във всички отрасли. И двете страни имат голям производствен капацитет, който може по-ефикасно да се използва, като се обединят усилията в смесени дружества. Ако трябва все пак да се посочат примери, бих посочил текстилната промишленост, машиностроенето, производството на домакински електроуреди и някои други потребителски стоки, а така също нефто-химическата промишленост.

Бизнесът по съседски трябва да върви

България и Турция имат всички необходими условия и възможности, чрез които развиват взаимните си икономически отношения и които получиха нови мащаби и измерения след разпадането на тоталитарния режим в България и по-нататъшната демократизация на социално-икономическия живот в Турция през 80-те и 90-те години. По такъв начин икономическите отношения между двете страни започнаха да се диверсифицират в следните най;съществени сфери след 1989 г.:

Изключителна интензивност и възходящо развитие се наблюдава в търговията между двете страни през последните шест години. Общата стойност на взаимната търговия се увеличава около 43 пъти, като в края на 1996 г. възлиза на 1797,9 млн. долара срещу само 42,2 млн.долара през 1991 г. 1236,7 млн.долара от тази сума представлява българският износ за Турция, а 561,7 млн.долара е турският износ за България. Налице е постоянно нарастваща тенденция за положително салдо за България. Така общата стойност на положителното салдо за България в търговията с Турция през последните шест години достигна 674,6 млн. долара. Средногодишната стойност на това салдо през същия период възлиза на 156,3 млн.долара през 1994 г. и 218,6 млн. долара през 1996 г. Както се вижда, става дума за крупни ежегодни суми, чиито мащаби, периоди и тренди имат изключително естество. Те подпомагат за преструктурирането на българския износ и за развитието и укрепването на твърде младия български частен сектор.

Най-нови показатели на търговията между Турция и България (млн. долари)

Българският износ за Турция през последните шест години отбелязва стойности, които нарастват около 13 пъти и варират от 31,8 млн. долара до 401,2 млн.долара в съответните години. Що се отнася до общия му обем през посочения период, нарастването е около 39 пъти. Той включва някои машини, химически торове, различни продукти на химическата промишленост, месо, сирене, извара, слънчоглед и слънчогледов шрот, други хранителни стоки, естествени и обработени кожи, вълна, дървесина, цветни метали, стругове, подемни машини на компания "Балканкар" и други.

Турският износ за България също се увеличава, като варира от 10,4 млн. долара до 182,6 млн.долара в същия период. Той включва някои хранителни продукти, "Бели стоки", котли, машини, текстилни произведения, суров памук и памучни конци, някои химически изделия, електромашини и апарати, автомобили, бои и лакове, зехтин, маслини, южни плодове, захар, мая за хляб, фурми, смокини, лешници и други.

Два нови момента се наблюдават в търговията между двете страни от 1989 г. насам. Първият е частният сектор в България. Въпреки че все още се намира в юношеските си години, той вече играе немалка роля в почти всички външноикономически отношения на България с други държави, включително Турция. Неговият относителен дял във външната търговия на страната расте непрекъснато. От почти нула през 1989 г. той възлиза на 37,8% от общия износ и 33,4% от общия внос на България през 1994 г. Делът му в българо-турския стокообмен пък достига 20% през 1993 г. срещу почти нулевия през 1989 г. Така частният сектор разкрива нови възможности и перспективи пред развитието на икономическите отношения като цяло и пред търговията в частност между двете страни. Вторият момент е свързан с шопинг турове. Това е спонтанно възникнала и много бързо развила се форма на търговия на дребно между двете страни през последните няколко години след колапса на комунизма. Всъщност това е търговия, която извършват отделни граждани на България, пътуващи до Турция, откъдето купуват най-различни дребни стоки и ги реализират на пазара в страната.

Данните в това отношение са наистина внушителни. Числеността на тези български граждани възлиза на 264 273 през 1991 г.; 1 215 937 през 1992 г.; 946 190 през 1993 г., 618 357 през 1994 г., 826 478 през 1995 г. и на 761 144 през 1996 г. Това означава, че през последните шест години общо 4 462 379 българи са посетили Турция, че те изнасят не по-малко от 250-300 хил.долара ежедневно от България, с които купуват стоки в Турция.

В този контекст може да бъде разгледан и друг сходен факт между двете страни - милиони турски граждани посещават България, макар че значителна част от тях са транзитни турски туристи, като преминават през българските магистрали при пътуванията си по пътищата между Турция и Европа и обратно. По такъв начин те допринасят за развитието на едни или други сфери на частния и държавния бизнес у нас и особено за развитието на крайпътните заведения, бензиностанции, на морския и планинския туризъм, валутнообменните бюра. Общата численост на всички транзитни и нетранзитни турски туристи, посетили България през последните шест години, възлиза на 14 461 082 души. Разпределението им по години е 3 951 758 през 1991 г., 2 716 511 през 1992 г., 2 380 513 през 1993 г., 1 581 726 през 1994 г., 2 005 418 през 1995 г. и 1 825 061 през 1996 г.

Контактите между различни държавни и частни компании и предприятия от двете страни се развиват много интензивно. Те обхващат изграждането и експлоатацията на смесени компании и предприятия, създаването на представителски и дистрибуторски мрежи, откриването на филиали и клонове, предоставянето на парични и стокови заеми и кредити, признаването на акредитиви и чекове и много други.

Броят на компаниите и предприятията които са създадени в България от турските бизнесмени самостоятелно или в сътрудничество с български партньори, нараства от 1 през 1989 г. на 1200 към края на 1996 г. Редица турски холдинги и групи създадоха свои представителства и дистрибутори в България. Това са холдингите "Коч", "Профило", "Йашар", "Догуш", "Анадолу", "Дева", "Кент", "Ихлас", "Издаш", групите "Юлкер, "Флаш", "Евиан", компаниите "Екмасан", "Ексанмаш", "Атабей", "Мустафа невзат", "Ром", "Ефес пилсен", "Бароко" и други. "Берна тур", "Мек тютюн", "Билал Гийим", "Уйир" и други развиват активна предприемаческа дейност в най-различни търговски и производствени сфери в България. Някои турски банки чакат лиценз от БНБ за откриване на свои филиали в България. Що се отнася до такива представителства и дистрибутори, създадени в Турция от български фирми, това са "Дерйа тур", "Авар тур", "Акбул тур" с контрагенти "Карма", "Детелина" и "Бурит", получили лиценз за транспорт и туризъм в Истанбул, Одрин и Бурса. Подписано е споразумение за 2000 транспортни разрешителни за автопревозвачи от двете страни. ""Фармахим" упълномощи "Уймаз" за свой официален представител в Турция и сключи нов договор с нея за продължаване на многогодишното сътрудничество по линия на закупуването годишно на 300 тона блатно кокиче, произведено от "Уймаз", за суровнните нужди на Фармахим". Първа частна банка откри свой филиал в Измир и сключи споразумение с турската кооперативна банка "Таришбанк" за взаимно признаване на акредитиви и чекове в България и Турция. ТС Банк през декември 1996 година предостави на реципрочна основа кредитни линии за потвърждаване на документарни акредитиви на турските частни банки Гаранти банк на Догуш холдинг и Иктисат банкасъ на групата "Аксой". ОСвен това същата банка реши да открие свое представителство в Турция. Мултигруп холдинг развива дългогодишно сътрудничество с някои турски фирми и има проект за създаване на филиал в Турция на застрахователна компания София инс. Балканкар обнови многогодишните си връзки с Ерджан холдинг. Варненската фирма "Геология, проектиране и проучване" сондира вода в Чорлу. Фирма "Евфитекс" ще обезсолява морската вода в Истанбул за 100 млн.долара. Истанбулската частна компания "Кайа" подписа договор с българския научно-стопански комплекс "Кабиюк", съгласно който "Кайа" внесе от Кабиюк 4 кобили по 3000 долара. Трайни връзки са установени през септември 1996 г. между Шуменския научен институт по захарно цвекло и сходния в Анкара. Група изследователи от Анкара пристигнаха в Шумен за да се запознаят със значителните постижения и колегите си от Шумен, НСИ и ДИЕ съвместно учредиха Асоциацията на балканските статистици.

2. Турция - враг No1 на трансбалканските петролни проекти

да се построи петролопровод Баку (Айзърбейджан) - Чейхан (Турция) вместо Бургас - Александрополис или Бургас - Вльора (Албания), упорита настоява Турция.

Въпросът за строителство на трансбалкански нефтопроводи възникна през последните години и в резултат от разпадането на бившия Съветски съюз. Отделилите се от него държави в района на Кавказ и Каспийско море - Азърбейджан, Туркменистан, Казахстан и др., притежаващи новооткрити и до голяма степен все още неразработени огромни залежи от нефт и газ, остро поставиха въпроса за своето присъствие на регионалния и световния енергиен пазар. Към тях напоследък се присъедини и все още икономически изолираният Иран. Все по-увеличаващото се потребление на горива в света, както и засиленото желание на много страни за диверсификация на доставките на нефт и газ особено след кризата в Персийския залив, отново постави проблема за изграждане на нови нефтопроводи.

За транспортиране на нефта и газа от новооткритите находища до големите консуматори - Западна Европа и САЩ заинтересованите страни и компании се впуснаха в луда надпревара да разработват и представят проекти за тръбопроводи. В тях ясно прозират и се преплитат различни икономически и политически цели.

Открояват се, обаче, две основни трасета за транзитиране на нефт от Каспийския регион за Средиземноморието.

Първото е от Баку през Армения и Грузия до черноморското пристанище Новоросийск, откъдето със 150 000-тонни танкери ще бъде превозен до Бургас. Оттам нефтът по тръбопровод ще поеме или за егейското пристанище Александрополис, или през България, Македония и Албания до адриатическия порт Вльора.

Второто то Баку през Армения (или Грузия) излиза на турското средиземномороско пристанище Чейхан, за котео настоява Труция в лицето на “Аларко” (Съществува и проект Новоросийск - Самсун - Чейхан, който обаче се разглежда и от самите труци като икономически неизгоден).

“Аларко” включва компании с различна дейност - от строителство и експлоатация на рафинерии, химически заводи, пристанища и летища, транзитиране и разпределение на природен газ, производство на енергийно оборудване и пр., до хранителна промишленост, туризъм и развлекателен бизнес, с няколко милиарда долара годишен оборот.

Предимствата на нефтопровода Баку-Чейхан изпъкват в икономическата си част, умело афиширана от турците. Трасето преминава през най-кратката сухоземна част и излиза директно на Средиземно море - най-важният икономически кръстопът в света. Оттам нефтът със супертанкери VLCC - над 300 хил. DWT (дедуейт тона) може да стигне до големите рафинерии в Холандия и САЩ. Петролопроводът Баку-Чейхан избягва и двойното претоварване на портовите терминали в Новоросийск и Бургас, откъдето пада и цената на нефта. Трасето ще излезе на слънчевото пристанище Чейхан, където може да се товари целогодишно, за разлика от честите затваряния на Новоросийск заради тежки метеорологични условия през зимата. Този проект е изграден на супер модеврен терминал в Чейхан за обработка на 120 млн. нефт годишно. Най-сетне трасето избягва тежката транспортна обстановка в Босфора - най-претовареният воден път в света. Освен това протокът е затворен за танкери 180 дни годишно по 6 часа на ден.

Избягването на Босфора преследват и постигат и другите два петролопровода - Бургас-Алексанрополис и Бургас-Вльора.

Трасето за Гърция горещо се подкрепя от Европейският съюз, чийто член е южната ни съседка. Тръбопроводът ще бъде с дължина около 250 км и според британската консултанска компания “Пенспен” ще струва около 683 млн. долара. Петролопроводът излиза, обаче, на гъсто осеяното с острови и претоварено с кораби Егейско море, където не могат да се движат супертанкери.

Проектът Бургас-Вльора е с дължина 910 км, а цената му е близо до тази на трасето до Гърция. Това накара президентът на АМВО Тед Фергюсън да обвини гръцката страна, че е завишила проектната оценка на трасето до Александрополис, при това твърде много над световните стандарти за цена на тръбопровода. Нефтопроводът излиза на Адриатическо море, откъдето след построяване на нов терминал ще бъде претоварван на супертанкери VLCC.

В Русия тече преструктурирането на нефтопроизводството и съвсем не й е до проектите за строителство на нефтопроводи, заяви търговският директор на “Роснефт” Валентин Златев. Според него Русия е все още далеч от намерението си дори да гарантира количествата нефт, които ще преминават през Балканите - около 35 млн. тона годишно. Това показва, че самата Русия все още не е наясно кой проект ще обяви за приоритетен.

Въпреки декларираната от Русия позиция, че трасето ще бъде избрано въз основа на направените технико-икономически проучвания, и най-вече с оглед на бързо възвръщане на направените инвестиции, за всички е ясно, че за избора не малка роля ще играят политически мотиви, а те поне засега са в полза на двете трасета, преминаващи през наша територия. Турция и досега държи под око експортът на турски нефт от Новоросийск, чрез контрола върху Босфора. Предпочитано е трасето Баку- Чейхан, и Новоросийск - Самусун-Чейхан. Русия би поставила сто процента износът си на нефт в ръцете на Турция. Което народите на България, Македония, Албания или Гърция се надяват, че няма да бъде допуснато, от което, разбира се, ще спечелят всички - Русия и балканите.

3. Още 50 турски фирми регистрирани в търговската палата

Нови 50 турски фирми бяха вписани в регистъра на Българската търговска промишлена палата (БТПП) през последните 2 дни съобщи нейният председател Божидар Божинов. От 16 до 18.12. в България беше на посещение турска делегация, в която участваха представители на 51 фирми. Над 800 индивидуални срещи се проведоха между български и турски бизнесмени в рамките на двудневния семинар Българо-турски икономически отношения, бизнес- и инвестиционни възможности. Проблемът на турските фирми е, че не познават българското законодателство, заяви преди заминаването си Сабахадин Газанбер, генерален секретар на Егейския съюз на експортьорите. Фирмите от България и Турция ще могат да получават веднага справка за търговските си партньори благодарение на новото споразумение за електронен обмен на информация между БТПП и Егейския съюз.

4. Турция чака от нас 300 млн. киловатчаса ток на месец

Около 300 млн. киловатчаса електроенергия месечно се надява да внася от нас Турция. Комшиите искат също да получат право да ползват наши газохранилища. Двете страни ще подпишат меморандум за тези договорености.

Турция се опитва да се справи с годишния ръст от 11% при потреблението на енергия и търси сътрудничеството на страни от района, за да избегне опасността от недостиг.

Служители от българската енергетика казали, че страната ни възнамерявала да увеличи годишния капацитет на газохранилището в Чирен от 1 млрд. на 3-4 млрд. куб. метра. Те добавили също, че турската държавна компания "Ботеш" проявявала интерес към строителство на подземен склад за природен газ в изоставените солни мини в Мирово, недалеч от индустриалната зона на Девня.

"Вероятно ще поискаме да използваме две от трите или четирите подземни газохранилища, с които според нас разполага България".

Засега южната ни съседка не изпитвала дефицит на енергия. Но в желанието си да намали своята зависимост от вноса на петрол и въглища Анкара подписа споразумение с Иран за газопровод, чрез който за 23 години ще получи природен газ на стойност 23 млрд. долара. За да удовлетвори желанието на съседите да внасят по 300 млн. квтч месечно, България трябва да задели само за техните нужди около 417 мегавата постоянна мощност, колкото е например един от малките блокове в АЕЦ "Козлодуй".

Заключение

Опитът на държавите “в преход” и югославският опит с ембаргото потвърдиха още веднъж историческата поука, че балканските народи не могат да разчитат на по-добро бъдещ, ако се осланят на имитациите в развитието си и на чужда “защита”. Решаването на техните проблеми по човешки начин трябва да се търси в реализирането на балканската парадигма: социално-икономическо развитие и международна политическа самостоятелност.

автентичният път на Балканите, който да вземе предвид специфичните особености на всяка държава в региона има следната характеристика:

а) Духовен плурализъм: еднакъв статут и еднакви условия за развитието на всички култури и развития;

б) Политически плурализъм: демократични политически системи се изграждат въз основа на потребностите на всяко едно общество;

б)Плурализъм на стопанско управление и регулиране: освободено от изкуствени схеми, икономически регулиране включва държавна намеса, пазарен механизъм и други форми на стопанско регулиране, приспособени към потребностите на всяко общество;

г) Солидарност: тъй като “социалният дарвинизъм” трудно се връзва с традициите на балканските народи, солидарността е съществен елемент на социално-икономическата еволюция на Балканите. Опитът на народите в другите части на света доказва схващането, че солидарността не противоречи на икономическата ефективност и добре си пасва с нея.

д) Методът за реализиране на балканската парадигма е следният: еволюция вместо революция; синтез вместо имитация. Балканските общества са отворени за успешния опит на всички други части на света;

е) Многостранното икономическо сътрудничество: голямото предимство, което Балканите все още не са реализирали максимално, е многостранното икономическо сътрудничество;

ж) Защита на природната среда: Благодарение на географското положение; обем, качеството и разнообразието на природните дадености. Балканите имат шанса да се развият успешно като при това се постараят да опазят природните богатства.

В заключение на всичко написано до тук, можем да обобщим, че една от старите фрази, произнесена още по времето на Възраждането в Западна Европа, Балканите и Балканските народи, живеещи в тях са наречени: "Ябълката на раздора в Европа", а по-точно в Югоизточна Европа. Тук на тази малка част от вселената са събрани различни народи с различни вероизповедания. На територията на Балканите се сблъскват две от най-големите религии на планетата, а именно: православни християни и мюсюлмани, което неминуемо довежда до сблъсъци. Успоредно с тях на Балканите съществуват и съжителстват и други религии като: католицизма, юдеизма и други по-малки вероизповедания.

Независимо от множеството срещи на всички равнища между балканските страни, от политически, на най-високо равнище, през икономически, здравеопазване, селско стопанство, докато се стигне до здравеопазването и образованието, между балканските държави все още се прокрадват нотки на недоверие. Това недоверие се изразява с икономически стойности, които красноречиво показват спада на икономическия обмен между отделните страни. Факта, че на Балканите, правителствата на отделните страни, все още се водат от: ССС, партийни, религиозни и национални интереси, а не от икономическите интереси на Балканите като едно цяло е доказателство за причините, довеждащи до спада в икономическия обмен между балканските страни.

Друг фактор, затрудняващ развитието на икономическия и търговския обмен на Балканите, е мудната и тромава реформа в бившите социалистически страни, които все още не са преминали от планово централизирана икономика към пазарна икономика. Мудните реформи, бюрократичната система, данъчната и митническа политика затрудняват до голяма степен разширяването на търговско икономическите отношения на Балканите.

Едни от глобалните проблеми на балканските страни в момента е построяването и пускането в действие на газопровода, по който тече руския газ. Това е най-важния въпрос, който може би стои за решаване пред правителствата на Балканските народи.

За да се развиват търговско икономическите отношения и да се разшири търговско икономическия обмен между Балканските народи, би трябвало да направят редица компромиси и да се дадат привилегия за обмяна на стоки и услуги между отделните държави. Като пример можем да посочим: Да се намалят митата на вноса и износа между балканските страни. Да се стимулират инвеститорите от тези държави, както у нас, така и в чужбина, като се направят данъчни облекчения за същите, което от своя страна ще доведе до отваряне на нови работни места, намаляване на безработицата в отдели страни, а и като цяло на Балканите. Сътрудничество и подпомагане във всички отрасли на икономиката; търговия, здравеопазване, лека и тежка промишленост, енергетика, образование и не на последно място в селското стопанство, защото Балканските народи още от древността са давали приоритет на селското стопанство, което до рухването на социализма беше едно от печелившите пера в икономиките на балканските държави. Успоредно с тези предполагаеми реформи, не трябва да се забравя, че докато на Балканския полуостров, всяка отделна държава се води от личностни, партийни, национални и религиозни интереси, няма да настъпи чудото в търговско икономическите отношения и няма да можем да говорим за една обща Балканска икономика.

Използвана литература

1. Списание "Международни отношения". Автори: Ст.н.с. Юлияна Радева, Ст.н.с. д-р Апостолос Христакудис (доклад), Д-р Динко Динков, Д-р Иван Ганев.

2. "Търговски вестник" - Димитър Тонев (експерт в МТВС), Янко Джеков (гл.експерт в МТВС)

3. Вестник "Дума" - А. Иванова - "Около $20 милиярда е стокообменът на Балканите"

4. Вестник "Делова седмица" - Генади Георгиев

5. Вестник "Икономически живот" - Асен Василев.

6. Вестник "Капитал" - Борислав Георгиев

7. "Държавен вестник", бр. 106.

8. Вестник "24 часа" - Николай Грудев, Ирина Кънева.

9. Вестник "Български бизнес" - бр. 19 от 1997 г.

10. Вестник "Труд" - Христо Куфов

11. Списание "Външна търговия" - Д-р Боряна Гочева, Д-р Анелия Дамянова.

12. Списание "Икономически живот" - Н.с. I ст. д-р Сава

13. Списание "Банкер" - Белчо Цанев

14. Вестрик "Пари" - Миглена Манчева

79