В разходната част на общинския бюджет се предвиждат бюджетни кредити за:

Трябва да отбележим, че при формиране на разходната част на бюджета, се определят конкретни размери, като социалните помощи и облекчения заемат 1/3 от разходите на общината за една бюджетна година. Доста често в българските общини се получава бюджетен дефицит, които е породен от изплащането на трудови възнаграждения и на социални разходи от държавния бюджет и бюджетите на общините - медикаменти, заплати, стипензии, социални помощи.

Около 82 млн лве неосигурената издръжка на държавните дейности в местните бюджети за тази година, официално признати от Министерството на финансите в Република България. М 2002 година общините влязоха с дългове за 124,3 млн лв, като не е изключено дефицитът им до края на годината да стигне 250 млн лв.

През 2001 година финансовото министерство е "присвило" от общините 77 млн лв. Това е станало по прослувутия параграф 22 от Закона за държавния бюджет, според който преизпълнението на данъчните приходи се централизира. Данъчните прогнози стават много ниски и така се преизпълняват с 15,4%. По този начин с парите си са се разделили 204 общини.

От тук следва и двойственост в характера на общинската власт - от една страна тя е израз на самоуправление, а от друга насочена към задоволяване на социални нужди.

Общината като институция има функция по отношение на социалните разходи:

Както в бившите социалистически страни, така и в България социалното осигуряване бе изццяло интегрирано в държавният бюджет. Вноските за социално осигуряване /ДОО- държавно обществено осигуряване/, които имаха само задължителен характер, се внасяха от всички предприятия и организации в приход на държавният бюджет, а той изплащаше всички разхои, свързани с /краткосрочни и дългосрочни/ социално осигуряване. Бюджетът на ДОО бе обособен в рабките на държавният бюджет, но това обособяване бе напълно формално. Вноските в бюджета за ДОО имаха характер на целеви данъци, а плащанията по социално осигуряване - на обичайни държавни разходи.

При изграждане на относително самостоятелна система за социално осигуряване /в това число здравноосигурителен фонд/ нещата коранно се променят. Социалното осигуряване се отделя от държавният бюджет и се обособявя в отделна система - Национален осигурителен институт със свой самостоятелен бюджет, който ще се приема от Народното събрание заедно с държавния бюджет.

Социалното осигуряване е специфично звено на финансите въобще и на публичните финанси в частност. Връзката на социалното осигуряване с държавата не се прекъсва:

Социалните помощи могат да се нарекат традиционно-рутинен бюджетен разход за социално осигуряване.

България изразходва относително малък дял от своя БВП за социално подпомагане - 1,5%, което е много малко в сравнение с равнището на бедност в страната. От този дял само 0,1% се изразходва за плащания, при които се тестват доходите. Системата не само има нужда от допълнителни финансови ресурси, но и необходимост наличните ресурси да бъдат по-добре насочени към тези, които имат нужда от социално подпомагане. В съответствие с това възниква и проблема със събираемостта на данъците и за избягване на данъчните задължения. Трябва да се повиши събираемостта на данъците особено в сферата на частния сектор.

Значителни елементи на универсалното социално подпомагане не съответстват на настоящата икономическа политика и на ограничените ресурси в България. Най-общо помощите, които се плащат са следните:

България традиционно дава приоритет на подпомагането на семейството чрез детски добавки и помощи с цел да се противодейства на ниската раждаемост. В този контект съществуват разпоредби в системата на социално подпомаганеза изплащане на помощи при бременност и майчинство и при отглеждане на малко дете до навършване на двегодишна възраст. Обещетенията се изплащат при условие, че е на лице трудова заетост от 5 работни дни в период преди раждането на дететои изплащаната сума представлява значителен разход в бюджета на социално подпомагане.

През последните три години чувствително намаляват плащанията за труд в общинските бюджети , но рязко се увеличават разходите за социални помощи - парите за бедните са нараснали със 110 на сто. Двата процеса са резултат от увеличилата се бедност в българските общини.

Критериите за бедност в България не работят добре, или не работят изобщо. Ефектът от възприетите критерии за благосъстоянието - такива като притежаване на недвижим имот или земеделска земя, наследство, спестявания и депозити - са много проблематични в България. Поради продължаващата криза в страната възможностите за капитализация на средствата от посочените източници са ограничени.

Решението на проблема за финансиране на социалното подпомагане следва да бъде базирано на нови взаимоотношения между централния бюджет и бюджета на общините на база децентрализирани спогодби и централизиран фонд, които осигуряват от разходите на системата във формата на целеви субсидии.

Средствата на целевите сувсидии за отделните общини не следва да се упражняват предварително, но следват да зависят от разходите за социално подпомагане на отделните общини. Този двойствен механизъм ще позволи да реагират по-пълно преимуществата на децентрализирана система за управление на гъвкавост и адаптивност към потребностите на клиентите. В същото време такъв механизъм ще мотивира общинитеда влагат повече средства в социалното подпомагане, защото ако те правят това средствата, които ще получават от държавният бюджет, ще са повече.

От Националното сдружение на общините в Република България са изнесли информация за приходите на жител. С 336 лева са София и общините, които са на вноска в държавния бюджет. Те имат най-високи постъпления и от споделените с държавата данъци, и от мастните приходи. Най-бедни са средноголемите общини и тези, които имат за център областен град - в тях на жител се пада по 208 лева. Малките общини, които са над 60% от всички общини в България имат твърде скромни собствени постъпления, но благодарение на субсидията от държавният бюджет си докарват по 222 лв на жител.

Само 28 от 263-те общини у нас са завършили 2001 година без неразпределени разходи. Най- закъсали финансово са Бобовдол, Стамболово, Перник, Казанлък и Земен. Те имат висящи задължения за над 1/3 от бюджетните си риходи.

За сравнение може да дадем пример с бюджетът на американският президент Джордж Буш за 2002 година предвижда увеличаване на разходите за образование, отбрана, външна политика, докато тза транспорта, селското стопанство и енергетиката те са намалени. В бюджета е включено и планираното от Буш намаление на данъците с 1,62 трилиона долара за срок от 10 години. То цели да съживи буксуващата в момента американска икономика. Буш предвижда икономическия ръст през 2002 година да бъде 3,3% и 3,2% през следващите 10 години.